Определение № 4 от 02.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Ц. срещу въззивно решение № 81/02.05.2023 г. по в.гр.д. № 141/2023 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Видинския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [община] искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Ответникът по касационната жалба [община] в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в предвидения срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва въззивното решение, което подлежи на обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. Ищцата е уволнена от длъжността „директор“ на Регионалния исторически музей [населено място] поради това, че не притежава необходимото образование и квалификация за заемането на длъжността. Ищцата има диплом от ЮЗУ „Н. Рилски“ по специалност Българска филология с професионална квалификация „Магистър – филолог“ и специализация „Етнология и фолклор“. На една и съща дата – 02.02.2022 г. на ищцата са връчени предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, считано от 03.02.2022 г., след проверка на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерство на културата, който е установила, че ищцата не отговаря на изискванията на чл.28, ал.5, т.1 от Закона за културното наследство (ЗКН) и е съставил на [община] за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършване на нарушение със задължително предписание да възложи управлението на музея на лице, което отговаря на изискванията на чл.28,ал.5, т.1 от ЗКН – с висше образование, с придобита образователно-квалификационна степен магистър по специалност от съответното професионално направление. Според основно и допълнително заключение на СТЕ ищцата не притежава специалност от съответното професионално направление, регламентирана в Класификатора на областите на висше образование и професионални направления, утвърден с ПМС № 125/2002 г., което е „История и археология“. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че заповедта е немотивирана поради следното: В заповедта са посочени двете основания, но видно от мотивите на заповедта и препращането към чл.28, ал.5, т.1 от Закона за културното наследство, Класификатора за основните музейни длъжности и изисквания за тяхното заемане, констативния протокол на ГД Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата, акта за установяване на административно нарушение и др., конкретното фактическо основание е, че ищцата не притежава специалността от съответното професионално направление, регламентирано в Класификатора на областите на висше образование и професионални направления, утвърден с ПМС № 125/2002 г., което е „История и археология“. Работодателят е отправил до ищцата писмено предизвестие, спазвайки изискванията на чл.328, ал.1 КТ. Предизвестието е получено от ищцата и е с необходимото съдържание, поради което е мотивирано. Мотивите и основанието за прекратяване са посочени в заповедта. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства – документи и изготвено основно и допълнително заключение на СТЕ и като се е позовал на приетото с т.1б на ТР № 4 /2017 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е изложил и съображения за наличие на посоченото в предизвестието и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание: към момента на назначаването на ищцата на длъжността „директор“ на Регионалния исторически музей [населено място]“ е имало нормативно установени изисквания по чл.28, ал.5, т.1 от Закона за културното наследство, на които тя не е отговаряла. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката излага доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че предизвестието за прекратяване на трудовото и правоотношение е с необходимото съдържание. Жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС – осъществяват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Материалноправен въпрос относно мотивирането на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и каква е ролята и значението на предизвестието за уволнението в тази връзка? Въпросът е детайлизиран в две групи подвъпроси. Първа група подвъпроси: Фактическото или правното основание, посочено в предизвестието, е определящо? Когато в предизвестието не е посочено фактическо основание и липсват мотиви, може ли заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение да „санира“ недостатъците на предизвестието? Жалбоподателката твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото с решение по гр.д. № 4370/2013 г., по гр.д. № 854/2011 г. на III г.о., по гр.д. № 1844/2013 г. на IV г.о. и по гр.д. № 471/2008 г. на IV г.о. на ВКС, с които е прието, че когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, моментът на прекратяване е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Конститутивното действие на прекратяването настъпва с изтичане на срока на предизвестието. А ако работодателят е издал някакви актове след изтичане на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следва да се отбележи, че с посочените решения не са дадени отговори на поставените въпроси. Освен това, в случая въззивният съд е разгледал хипотеза, която е различна от разгледаната в посочените решения (з аповедта не е издадена след изтичането на срока на предизвестието), поради което и разрешенията в теи решения са неотносими към разглеждания спор и въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в посочените решения (понеже е разглеждал различна хипотеза): Въззивният съд е приел, че предизвестието и заповедта за уволнение на посоченото основание – чл.328, ал.1, т.6 КТ са връчени на ищцата на една и съща дата – 02.02.2022 г.. Трудовото правоотношение е прекратено със заповедта преди изтичането на срока на предизвестието – считано от 03.02.2022 г.. Заповедта не е допълнителен акт, издаден след изтичането на срока на предизвестието и след прекратяването на трудовото правоотношение. Втора група подвъпроси: Какво следва да бъде съдържанието на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ? Достатъчно ли е само посочването на правната норма, при положение, че съдържа две хипотези? В случаите, когато работодателят визира и двете хипотези, необходимо ли е да става ясно чрез словесното им посочване или следва да бъдат посочвани мотиви (например какви са изискванията за образование и професионална квалификация и от къде се извличат, в какво се изразява разминаването (несъответствието)? Жалбоподателката твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с приетото с решение по гр.д. № 468/2009 г. на III г.о. на ВКС, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота (мотиви) на основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и с оглед правните последици … Важно е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ – дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд тази група въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в точно съответствие с приетото в посоченото решение на ВКС – в заповедта се съдържа и фактическото основание и правната квалификация. Жалбоподателката твърди, че въпросите са разрешени в противоречие и с приетото с решение по гр.д. № 743/2011 г. на III г.о. на ВКС, в което е разгледана хипотеза, в която на работника са издадени и връчени предизвестие и заповед, която има само констативен характер и въззивният съд неправилно е преценявал законността на уволнение с оглед заповедта за уволнение, а не с оглед на предизвестието за едностранно прекратяване на трудовия договор с работника. По същество ВКС е приел, че работодателят е доказал основанието за уволнение и то е законосъобразно, а исковете по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ са неоснователни и ги е отхвърлил. Това решение е сходно с посочените при първата група въпроси. Въззивният съд не е допуснал противоречие с него, тъй като, както беше посочено, въззивният съд не е приел, че заповедта за уволнение има само констативен характер, а че трудовото правоотношение е прекратено с нея на следващата дата от връчването на предизвестието и заповедта – преди изтичането на срока на предизвестието и че заповедта е мотивирана – в нея се съдържа и фактическото основание и правната квалификация на уволнението. Поради изложеното, настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Воден от изложеното, съдът