Определение № 266 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2016 г.

ВКСII гражданско отделение20.06.2016 г.докладчик Емануела Балевска

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 6705/07.03.2016 год. на дружество [фирма], представлявано от Управителя М. П., заявена от адв. Б. Х.-АК В. срещу Решение Nо 117 от 02.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1465/2015 година на ОС-Варна, с което е обезсилено Решение No 1071 от 04.03.2015 година по гр.д. No 16947/2010 год. по иска на [фирма], М. Б. Б. и Г. Б. Б. по чл. 75 ЗС и делото е върнато на първата инстанция за разглеждане на иск по чл.76 ЗС. УКАЗВА на касатора [фирма], представлявано от Управителя М. П. и с процесуален представител адв. Б. Х. - АК В. задължението за внасяне на пропорционална ДТ в размер на сумата 645.18 лв. / шестстотин четиридесет и пет и 0.18 лв./, вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение на това задължение касационното производство следва да се прекрати. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………………………………. 2016 година, за която дата страните да бъдат призовани по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ. На касатора и процесуалния представител да се изпрати препис от настоящото определение с оглед на дадените указания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 6705/07.03.2016 година на [фирма], представлявано от Управителя М. П., заявена от адв. Б. Х.-АК В. срещу Решение Nо 117 от 02.02.2016 година по гр. възз.д.Nо 1465/2015 година на ОС-Варна, с което е обезсилено Решение No 1071 от 04.03.2015 година по гр.д. No 16947/2010 год. по иска на [фирма], М. Б. Б. и Г. Б. Б. по чл. 75 ЗС и делото е върнато на първата инстанция за да бъде разгледан иск по чл. 76 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод за евентуална недопустимост, тъй като с обжалваното въззивно решение е разгледан недопустим иск, респ. са дадени указания за правна квалификация на иска, която не съответства на фактическите твърдения и за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по посочения въпрос за правната квалификация, въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие със задължителната съдебна практика- Р No 142 от 23.09.2013 година по гр.д. No 533/2012 година на ВКС- I г.о., искането да се допусне касационно обжалване поради евентуална недопустимост по въпроса за допустимостта на исковете по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС при финализиран спор/ с влязло в сила решение / по чл. 108 ЗС, обуславящ допустимостта на самото исково производство за защита на владението, както и в хипотеза, когато се търси защита владението по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС на вещи, прикрепени към земята, но без „траен статут“. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация [фирма], М. Б. и Г. Б. чрез адв. П. В.- АК В. оспорват доводите, релевирани с касационната жалба както по допустимостта, така и по основателността и. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на релевираните основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и НА основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение по иск по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС. След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Владелческа защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношения / състояния/. За да може владелецът да се обърне към съда за осъществяване на владелческа защита, то следва да е налице нарушаване/ в т.ч. и отнемане като най-тежка форма на нарушение / на владението. Съотношението на владелческа защита и иск за защита на владение като елемент от защитата на правото на собственост, се отнасят помежду си като род към вид, поради което въпросът допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се проведено/ финализирано /със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот, като обуславящ изхода на спора, дава основание да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, предвид необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона в аналогични хипотези. По останалите поставени въпроси, настоящият състав намира, че същите като наведени доводи за незаконосъобразно приложение на закона ще следва да намерят отговор с решението по същество на касационния съд. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ от 2% върху цената на иска, или ДТ равна по размер на тази, заплатена за въззивното обжалване, която ДТ в конкретния случай в размер на сумата 645.18 лв. / шестстотин четиридесет и пет и 0.18 лв./.Пропорционалната ДТ следва да бъде внесена по сметка на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението. При неизпълнение на това задължение касационното производство следва да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

11