Определение № 951 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 599/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от „Ел Би Булгарикум“ЕАД [населено място], представялвано от изпълнителния директор Р., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно определение № 15299 от 2.10.2024г. по в.гр.д. № 8413/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.05.2024г., имащо характер на определение по чл.242 ГПК, с което е допуснато предварително изпълнение на присъденото в полза на ищеца обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ в размер на 27 551.70лв. с решение по гр.д.№ 71346/2023г.на РС София. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна касационна жалба е подаден отговор от Л. С. Ч., чрез процесуалния представител адвокат Ч., с който оспорва жалбата като недопустима поради липса на посочените основания за допустимост и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: С решение по гр.д.№ 71346/2023г.на РС София са уважени предявените от Л. С. Ч. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ срещу настоящия частен жалбоподател, който е негов работодател. След подадена молба от ищеца, съдът е постановил решение от 28.05.2024г., имащо характер на определение, с което е допълнил постановения акт като е допуснал предварително изпълнение в осъдителната част. Въззивният съд, със сега обжалваното определение, е потвърдил този акт. Посочил е, че присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е заместваща парична компенсация за работа, която би била положена и за нея би се получило трудово възнаграждение, ако не беше постановена заповедта за уволнение. Касае се за обезщетение за работа, което попада в хипотезата на чл.242, ал.1 ГПК и допуснатото предварително изпълнение е в изпълнение на посочената законова норма. Като ирелевантни въззивният съд е преценил посочените от жалбоподателя доводи за имущественото състояние на ответника по делото и за възможностите му да събере обратно вземането си при евентуална промяна в изхода на спора. Частният жалбоподател не оспорва решаващите мотиви на въззивния съд. Обжалва постановения въззивен акт, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /изискуемо съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК/, поставяйки следния въпрос: Следва ли винаги да се допуска предварително изпълнение при уважен иск по чл.225, ал.1 КТ или преценката следва да е конкретна, при съобразяване на статута, характера, и финансовата стабилност на ответното дружество и сведеният до минимум риск от неплащане на съответното обезщетение? Следва ли да се извършва преценка какъв е риска за възможен обратен негативен за ищеца изход и възможността на ответното дружество да върне обратно в патроминиума си вече изплатеното обезщетение въз основа на допуснатото предварително изпълнение? Акцентира се на обстоятелството, че „Ел Би Булгарикум“ЕАД [населено място] е публично предприятие по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за публичните предприятия, чийто едноличен собственик на капитала е „Държавна консолидационна компания“ЕАД със собственик Министерството на икономиката. Настоящият съдебен състав намира така подадената частна касационна жалба за недопустима с оглед приетото в т.6 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г.по т.д.№ 5/2015г.на ОСГТК на ВКС. Съгласно същата – не подлежи на касационно обжалване въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението. В мотивите изрично е разяснено, че „според чл. 244 ГПК определенията на съда за допускане или отказ да се допусне предварително изпълнение, подлежат на обжалване с частна жалба, но само на една инстанция. С постановяване на определението на въззивния съд, с което е осъществен контрол за законосъобразност на съдебен акт за допускане или отказ да се допусне предварително изпълнение на осъдително решение, предвиденият инстанционен контрол е изчерпан. Това определение няма преграждащо действие за развитието на делото и с него не се дава разрешение по материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При допуснато предварително изпълнение, потвърдено от въззивния съд в рамките на производството по чл. 244 ГПК, се осигурява изпълнението на признатото с решението вземане“. Така постановеният въззивен акт не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване актове по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение