Определение № 41 от 05.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 35/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 3569 / 27.08. 2012 год. на Г. Д. Б. чрез адв.И. Г. В. –АК С. срещу въззивно РешениеNо 216 от 18.06.2012 година по гр. възз.д.Nо 104/ 2012 год. на ОС-Смолян, с която е отменено Решение Nо1 от 04.01.2012 год. по гр.д. Nо 191/2011 година на РС- Чепеларе и е постановено ново, с което Г. Б. е осъден да предаде на [фирма] контейнер, с обособено WC помещение, на стойност 5000 лв. на основание чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване се иска да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК като се обосновава с тезата, че въпросът за доказателствената тежест при оспорване на документ в производството по чл. 193 ал.3 предл.2 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС - Определение Nо 449 от 23.07.2009 год. т.д. Nо 71/2009 година на ВКС-ТК-II отд., а процесуалният въпрос- за необходимостта в производство по иск по чл. 108 ЗС ищецът да представи доказателства или да поиска събирането на такива за това, как е придобита вещта, се поддържа в рамките на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод ,че е необходимо произнасяне, което би довело до уеднаквяване на съдебната практика. В срока по чл. 287 ГПК е постъпило възражение от насрещната страна [фирма] [населено място], с което се възразява както срещу допустимостта на касационното обжалване, така и срещу основателността на подадената касационна жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и при данните за стойността на имота, предмет на ревандикационния иск- 5000 лв., настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. Данните по делото за липса на спор относно цената на иска- 5000 лв., касаещ ревандикацията на движимата вещ- контейнер, обосновават еднозначен извод, че се касае до гражданско правен спор за собственост с цена на иска от 5000 лв., т.е. на границата на минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК имуществен праг за допустимост на касационното обжалване. При категоричното разбиране на съставите на ВКС, че на касационно обжалване подлежат гражданките дала с цена над определения от законодателя размер т.е. с цена на иска над 5000 лв., касационната жалба на Г. Б. се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия