Определение № 5816 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Я. и Г. Я. срещу решение 2600002/09.11.23г. на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД е развален договор за издръжка и гледане, сключен на 07.12.2016г. между Н. Н. и Т. Я.. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Н. Н. предявява иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 07.12.2016г.. Исковата молба е подадена на 28.04.2017г. като ищцата твърди, че се е изнесла в началото на м.април.2017г. от дома на ответниците- Т. Я.(сестра) и Г. Я.(съпруг на сестрата), и е заживяла в дома на разосиновената си дъщеря Г.. Твърди, че ответниците не са изпълнявали договора за издръжка и гледане. Ответниците получават препис от исковата молба на 26.05.2017г.. В отговора на исковата молба те заявяват, че ищцата е страдала от болестна форма на деменция, че са приели ищцата в дома си и са полагали грижи за нея, и че са я гледали до 02.04.2017г., когато ищцата отишла при Г. Н., за да гостува, но на 15.05.2017г., когато отишли да си я приберат обратно съгласно уговорката, Г. Н.а отказала да ги допусне до ищцата, поради което те пуснали сигнал до Прокуратурата. От 26.06.17г. ответниците започнали да плащат издръжка по 270лв. месечно. Поискали са и трансформация с насрещна искова молба, подадена на 26.06.2017г.. Ищцата е починала на 13.09.2017г. и на мястото и като ищец е конституирана Г. Н. въз основа на универсално завещание. Първоинстанционният съд приема, че за два месеца от 02.04.2017г. до 26.06.2017г. ответниците не са плащали издръжка, но въпреки това е отхвърлил иска, поради незначителност на неизпълнението. ВС приема обаче, че до 02.04.2017г. договорът се е изпълнявал, но след това от 02.04.2017г. до 26.06.2017г. договорът не се е изпълнявал, въпреки че ответниците са знаели повече от месец и половина преди това, че ищцата нямало да се върне при тях, а това неизпълнение не е незначително с оглед на действието на договора, което е било общо около 9 месеца, и за този период имало 2,5месеца неизпълнение. В касационната жалба се оспорват изводите на ВС свързани с тълкуването и приложението на чл. 87, ал.4 от ЗЗД. Изразява се становище, че ответниците са предприели плащане на издръжката едва след като са разбрали, че Н. Н. няма да се върне в дома им, и няма да приеме предоставянето на грижи и гледане. В изложението към жалбата се формулира следния въпрос: „Кога неизпълнението е незначително по чл. 87, ал.4 от ЗЗД?“. Твърди се противоречие с практиката на ВКС и се представя решение № 60248/11.11.21г. на ВКС, съгласно което при разваляне на договор за издръжка и гледане, заради период на неизпълнение, по чл. 87, ал.4 ЗЗД съдът преценява договорния интерес на кредитора, като от значение е не толкова периода на неизпълнение, а обстоятелствата, при които гледането и издръжката не са дадени и които може да са усложнили състоянието на кредитора. ВКС счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС единствено е съпоставил периодите на изпълнение и на неизпълнение на договора за гледане и издръжка, а според практиката на ВКС това не е единствен и решаващ критерий. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО