Определение № 813 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. М. срещу решение от 01.07.2011г по гр.дело № 10677/2010г. на Софийски градски съд ,с което след отмяна на решение от 29.07.2009г по гр.д. № 20767/2008г на СРС,49 състав ,е отхвърлен иск по чл. 135 от ЗЗД. Въззивният съд решаващо е приел, че купувачът по предварителния договор, който договор е организационен и без разместване на имуществени блага, не е кридитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД ,когато обещател продаде имота на друго лице и от това действие не може да се предполага знание за увреждане. Другото съображение за отхвърляне на иска е ,че исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД е била вписана след продажбата и недействителността не би засегнала правата на третото лице - купувач. Касатор е ищецът, в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят две групи въпроси. Като материалноправни въпроси се извеждат: възможността за на купувачът по предварителния договор да проведе отменителния иск по чл. 135 ЗЗД и в тази връзка за увреждащия характер на прехвърляне, което спрямо кридитора осуетява окончателната сделка; за възможността при иск по чл. 135 ЗЗД съдът да обсъжда обвързаността на страните по договора ,от който кредиторът черпи интерес. Цитират се решение №724/2008 по гр.д№405/2008 ІІ ТК ,според които ищецът има качеството по чл. 135 ЗЗД в настоящия случай, а увреждащото действие се изразява в сключването на атакуваната възмездна разпоредителна сделка,както и решения №522/2010г гр.д№171/09 ІVг.о и реш.№328/2010 гр.д№879/10 ІІІ г.о ,постановени по реда на чл. 290 ГПК за възможността при иск по чл. 135 ЗЗД да се преценява обвързаността на страните по договора. Въззивният съд е дал обратно на изразеното в практиката разрешение, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. По решаващите съображения на въззивния съд във връзка с прилагането на чл. 135 ал.1 изр. трето ЗЗД, които не са подкрепени с мотиви ,основани на обсъждане на доказателствата и доводите на страните във връзка добросъвестността на третото лице купувач, също се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235 ал.2 ГПК ,когато пререшава спора. Изтъкват се решения № 92/2011г по гр.д№1863/2010г, реш.№126/2011г по гр.д№421/2009 ІVг.о,реш.№331/2011г гр.д№ 1649/10 ІV г.о ,реш.№217/11 гр.д№761/10 ІV г.о, практика по чл. 290ГПК, с която обжалваното решение е в противоречие. Ответникът Т. Л. Г. изтъква в отговор, че макар да е верен довода за противоречие по поставения материалноправен въпрос, същият не е от значение за крайния изход на делото и сам по себе си не е достатъчен като обосновка, предвид съображението на съда ,че третото лице купувач е придобило обещания имот възмездно, преди вписването на исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както по материалноправните въпроси, поставени в изложението, така и по процесуалноправния въпрос. При решаващ извод за добросъвестност на лицето по чл. 135 ал.1, предл. последно ЗЗД ,като условие на правната норма, който извод е основан и на фактическа преценка на обстоятелства, свързани с узнаване, без съда да е обсъдил установеността на фактите по делото и доводите на страните, свързани с тях, е изразено противоречиво разрешение по процесуалния въпрос за задължението на съда по същество да обсъди обстоятелствата по делото.Поради това неоснователен е довода за ответника за недопускане до касационно обжалване, въпреки противоречието на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд. Основанието за допускане до обжалване по формулираните в изложението материалноправни въпроси,които са свързани, следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид дадения с ППВС № 1 от 29.03.1965 Г. по д. № 7/1964 г., ,съответно с решения №522/2010г гр.д№171/09 ІVг.о и реш.№328/2010 гр.д№879/10 ІІІ г.о по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК отговор на същите и противоречието на обжалваното решение с цитираната практика. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.