Определение № 5430 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 956/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. П. и К. П. П. срещу решение № 1131 от 04.11.2024 г. по в.гр.д.№ 1025 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 414 от 09.02.2024 г. по гр.д.№ 9562 от 2022 г. на Варненския районен съд, X състав за отхвърляне на предявения от В. С. П. и К. П. П. против М. Г. Ч. и Д. Г. Ч. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят неоснователното си действие, с което пречат на ищците да осъществяват правото си на собственост върху гараж № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *в поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], район „П.“, находящ се на адрес: [населено място], [улица], като премахнат поставената ограда между ПИ с идентификатор *и ПИ с идентификатор ***, последният находящ се на адрес: [населено място], [улица].

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните въпроси:

1. Какво представлява търпимо състояние/действие и може ли то да включва преминаване през чужд имот за ползване на изграден в него гараж, собствен на преминаващия през чуждия имот, когато гаражът е построен с учредено право на строеж от собственика на земята и няма технически друга възможност за влизане и излизане с МПС в и от него, като гаражът, собственост на лице, различно от собственика на земята, е построен съобразно строителните книжа ?

2. При учредено право на строеж на самостоятелни обекти в сграда следва ли собственикът на земята, върху която е построена сградата, след като достъпът до обектите, новоизградени в нея, е предвиден през собствената му земя и така са одобрени проектите и строителните книжа, да търпи това преминаване ?

3. Проектирането, одобряването, построяването и разрешаването за ползване на гараж като част от сграда, за построяването на която собственикът на земята се е съгласил, учредявайки право на строеж, представлява ли съгласие от него за преминаване през имота му като форма на търпими действия ?

4. Как се постига уговорка между две лица за търпими действия/състояния и допустимо ли е тя да бъде и в устна форма, без надлежно учредяване на право на преминаване ?

5. Как се прекратява законосъобразно търпенето на действията, трябва ли да бъде отправена покана от търпящия до ползващия се от търпението, както и да се даде подходящ срок и предупреждение за преустановяване на търпенето ?

6. Допустимо ли е придобиване по давност на право на преминаване върху чужд имот и от кой момент съгласно правната уредба ?

7. Какво представляват пречките по смисъла на чл.109 ЗС за собственик на гараж и съставлява ли пречене по-голямо от обикновеното поставянето на ограда от собственик на земя, с която се препятства преминаването на МПС през тази земя с цел влизането и излизането в и от гаража, построен като част от сграда, за която собственикът на земята надлежно е учредил право на строеж, а сградата, включително и гаража, е построена в съответствие със строителните книжа ?

8. Представлява ли обща част на собствениците на самостоятелни обекти в построена сграда онази част от земята, останала извън построената сграда, при положение че сградата е проектирана, разрешена и построена така, че за да се осигури достъп до гаражите в сградата, трябва да се преминава през остатъчната част от двора, върху която не е построена сградата ?

9.1. Представлява ли процесуално нарушение на чл.235, ал.2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства ?

9.2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор ?

9.3. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни ?

10.1. Наличието на роднинска връзка между свидетел и страна по делото обуславя ли непременно основание за заинтересованост на показанията на този свидетел ? Следва ли съдът да изложи конкретни мотиви, намиращи опора в материалите по делото, обосноваващи довод за заинтересованост на този свидетел ?

10.2. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди и служебно да прецени свидетелски показания с оглед на заинтересованост на свидетеля и са обсъди показанията му ведно с всички други доказателства по делото ?

10.3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или не приема показанията на свидетел, както с оглед заинтересоваността на свидетеля, така и с оглед достоверността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото ?

По първите осем въпроса се сочи противоречие на решението с решение № 1493 от 17.07.1999 г. по гр.д.№ 228 от 1999 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 414 от 13.02.1960 г. по гр.д.№ 9494 от 1959 г. на ВС, II г.о., решение № 73 от 14.01.1974 г. по гр.д.№ 1979 от 1973г. на ВС, I г.о., решение № 483 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 493 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 11 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 2978 от 2008 г. на ВКС.

По деветата и десета група въпроси се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д.№ 1286 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 890 от 2010 г. на ВКС, ГПК, III г.о., решение № 380 от 02.06.2009 г. по гр.д.№ 758 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д.№ 2716 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 768 от 25.10.2012 г. по т.д.№ 410 от 2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 1321 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д.№ 1286 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 422 от 03.06.2010 г. по гр.д№ 805 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 251 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 6970 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В писмен отговор от 19.02.2025 г. ответниците М. Г. Ч. и Д. Г. Ч. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот /негаторен иск по чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено между страните и доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищците са собственици на гараж № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *в поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място], район „П.“, находящ се на адрес: [населено място], [улица], а ответниците- на идеални части от мястото и на самостоятелни обекти в сградата, изградена в съседния поземлен имот с идентификатор *, находящ се на адрес: [населено място], [улица], както и че през 2018 г. ответниците са поставили ажурна телена ограда между двата имота, с една врата за пешеходен достъп, с което препятстват достъпа на ищците с МПС до собствения им гараж в имот с идентификатор ***.

За установено е прието и че единственият достъп до гаража на ищците е през проходна част, находяща се в съседния имот с идентификатор ***, чиито съсобственици са ответниците и че от момента на въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира гаражът на ищците, през 2003 г. до построяването на оградата през 2018 г. ищците епизодично са ползвали прохода през съседния имот за достъп с МПС до собствения си гараж.

Прието е обаче, че действието на ответниците по поставяне на телената ограда между двата имота не е неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС. Видно от допуснатите и приети в първоинстанционното производство заключения на единична и допълнителна съдебно-технически експертизи, сградите в ПИ с идентификатори *и *са изградени на калкан и към имот с идентификатор *, в който се намира гаражът на ищците, не е проектиран и не е изпълнен отделен автомобилен и пешеходен достъп от улицата към свободното дворно място и гаражите зад сградата. По проект не е предвиден и достъп през съседното място. Въззивният съд е посочил, че въпреки че е било в тяхна тежест, ищците не са ангажирани доказателства затова, че в тяхна полза като собственици на обекти в сградата, изградена в имот с идентификатор *, е било учредено сервитутно право на преминаване през имота на ответниците, което би било основание да се приеме, че действията на ответниците по поставяне на телената ограда между двата имота е неоснователно действие. Съгласно чл.55 ЗУТ вещни права върху чужд имот могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Към датата на издаване на разрешението за строеж на двете съседни сгради, правото на преминаване през чужд имот е било уредено единствено в разпоредбата на чл.208 ППЗТСУ /отм./, която е предвиждала неговото учредяване със заповед на кмета на общината, респ. заповед на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет, но само временно, по изключение и то само за неурегулирани поземлени имоти. По отношение на урегулираните поземлени имоти, каквито са процесните, до влизане в сила на ЗУТ през 2001 г. нямало предвидено в закона придобиване на право на преминаване- нито чрез правна сделка, нито по давност. Съдът е цитирал практика на ВС, в която е прието, че в тези хипотези /на преминаване през чужд урегулиран поземлен имот преди влизане в сила на ЗУТ/ преминаването през чужд имот въз основа на постигната със собственика на този имот уговорка, представлява търпимо действие, което не дава основание за задържане на имота след покана да бъде преустановено. След изменението на чл.192 ЗУТ с ДВ бр.65 от 2003 г. за първи път било предвидено правото на преминаване чрез чужд урегулиран поземлен имот да може да възникне по давност или да се учредява с правна сделка между собствениците на служещия и господстващия имот /с писмен договор с нотариална заверка на подписите/, а когато не е налице съгласие между тях- със заповед на кмета на общината след определяне и заплащане на дължимо обезщетение. Съдът е посочил, че в случая ищците не са доказали да са придобили сервитутно право на преминаване през урегулирания поземлен имот на ответниците по някои от посочените способи: писмен договор с нотариална заверка на подписите или заповед на кмета на общината.

Що се отнася до давността като способ за придобиване на сервитутното право на преминаване през чужд урегулиран имот, съдът е посочил, че ищците въобще не са се позовавали на придобиване на това сервитутно право по давност. Независимо от това е изложил мотиви, че в случая се касае не за владение на сервитутното право на преминаване през имота на ответниците, а за търпими действия на ищците, извършени със съгласието на собствениците на съседния имот, при които ищците нямат воля за своене на сервитутното право и съответно не могат да го придобият по давност.

По възражението на ищците, че преминаването им с автомобил през имота на ответниците било търпимо действие, съдът е приел, че действително собствениците на съседния имот са допуснали ищците да преминават през имота им, но от това за ищците не възниква субективно вещно право- на собственост или сервитутно право на преминаване през чужд имот. Търпимите действия имат само фактически характер, почиват на фактическите отношения на добросъседство и вежливост и се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на собственика или владелеца на засегнатия имот. Тяхното упражняване зависи единствено от волята на владелеца на засегнатия недвижим имот. Поради това, съдът е приел, че след като след 2018 г. ответниците като собственици на имот с идентификатор ***вече не желаят да търпят тези действия на ищците, то ищците са длъжни да се съобразят с тяхната воля.

В обобщение е прието, че ограждането с телена ограда на собственото им дворно място от страната на имота, в който ищците притежават гараж, не съставлява неоснователно действие на ответниците, с което се пречи на ищците да упражняват правото им на собственост върху гаража.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение касационното обжалване на решението не следва да се допуска, поради следното:

1. По първите осем въпроса не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Посочените решение № 414 от 13.02.1960 г. по гр.д.№ 9494 от 1959 г. на ВС, II г.о., решение № 73 от 14.01.1974 г. по гр.д.№ 1979 от 1973 г. на ВС, I г.о. не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Не е такава практика и посоченото определение № 11 от 13.01.2009 г. по гр.д.№ 2978 от 2008 г. на ВКС, доколкото не е постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, а в производство по чл.288 ГПК, в което ВКС не дава отговор на принципни правни въпроси и не разрешава гражданскоправен спор по същество, а извършва само преценка дали по отношение на конкретно въззивно решение са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.

Няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посоченото решение № 1493 от 17.07.1999 г. по гр.д.№ 228 от 1999г. на ВКС, ГК, IV г.о. Напротив, напълно в съответствие с приетото в това решение, въззивният съд е приел, че преди приемането на изменението на чл.192 ЗУТ през 2003 г., не е допустимо придобиването по давност на право на преминаване през чужд недвижими имот в регулация и че до 2003 г. преминаването през чужд урегулиран имот по уговорка със собственика му представлява търпимо действие, което не дава основание за задържане на имота след покана да бъде преустановено.

Няма противоречие и с посоченото решение № 483 от 11.10.2012 г. по гр.д.№ 493 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., в което е направено разграничение между търпими действия, държане и владение. В съответствие с приетото в това решение на ВКС в обжалваното решение е прието, че ищците са извършвали търпими действия в имота на ответниците, от които за тях не възникват вещни права върху този чужд имот.

По деветата и десетата група въпроси също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касаторите практика на ВКС. Напротив, в съответствие с тази практика в решението си въззивният съд се е произнесъл по всички наведени във въззивната жалба и отговора към нея доводи и възражения на страните, обсъдил е и е извършил самостоятелна преценка на всички относими към тези доводи и възражения доказателства по делото и в обобщение е изложил ясни и пълни мотиви защо счита предявения иск по чл.109 ЗС за неоснователен. Представените споразумителен протокол от 26.06.1995 г. и показанията на свидетеля Р. Р. са обсъдени в контекста на приетото от съда, че преди изменението на чл.192, ал.1 ЗУТ през 2003 г. право на преминаване през чужд урегулиран имот въобще не е можело да бъде учредявано, а след 2003 г. това е можело да става само с писмен договор с нотариална заверка на подписите на собствениците на служещия и на господстващия имот, вписан в имотния регистър, а при несъгласие между тях- със заповед на кмета на общината след определяне и заплащане на дължимо обезщетение. Що се отнася до свидетелските показания, сочещи на извършване от страна на ищците на търпими действия в имота на ответниците /преминаване с МПС през имота на ответниците към съседния имот, в който се намира гаражът на ищците/, съдът фактически е кредитирал показанията на свидетелите и въз основа на тях е приел за доказано твърдението на ищците, че те са преминавали с МПС през имота на ответниците през целия период от време от 2003 г. до поставянето на оградата между двата имота през 2018 г.

2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси, поради следното:

2.1. Първият поставен въпрос /Какво представлява търпимо състояние/действие и може ли то да включва преминаване през чужд имот за ползване на изграден в него гараж, собствен на преминаващия през чуждия имот, когато гаражът е построен с учредено право на строеж от собственика на земята и няма технически друга възможност за влизане и излизане с МПС в и от него, като гаражът, собственост на лице, различно от собственика на земята, е построен съобразно строителните книжа ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, на който съдът е основал решението си. Видно от мотивите на решението, съдът не е приел, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като осъществяваните от ищците действия върху имота на ответниците не представляват „търпими действия“. Напротив, прието е, че осъществяваните от ищците през дълъг период от време /от 2003 г. до 2018 г./ действия в имота на ответниците /преминаване с МПС/ представляват търпими действия, но те не са основание за задържане на имота и за отказ имотът да бъде върнат на ответниците при поискване от тяхна страна.

2.2. Вторият поставен въпрос /При учредено право на строеж на самостоятелни обекти в сграда следва ли собственикът на земята, върху която е построена сградата, след като достъпът до обектите, новоизградени в нея, е предвиден през собствената му земя и така са одобрени проектите и строителните книжа, да търпи това преминаване ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което е установена различна фактическа обстановка от изложената във въпроса: ответниците са собственици не на мястото, върху което е построена сградата, в която се намира гаражът на ищците, а на съседното дворно място, а достъпът до дворното място и сградата, в която се намира гаражът на ищците, по одобрените проекти не е предвиден през съседния имот на ответниците.

2.3. Третият поставен въпрос /Проектирането, одобряването, построяването и разрешаването за ползване на гараж като част от сграда, за построяването на която собственикът на земята се е съгласил, учредявайки право на строеж, представлява ли съгласие от него за преминаване през имота му като форма на търпими действия ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което правото на строеж на сградата, в която се намира гаражът на ищците, не е учредено от ответниците- те са собственици на съседния имот и като такива нямат никакво отношение към учредяването на правото на строеж на ищците и проектирането, одобряването, построяването и разрешаването за ползване на сградата, в която се намира гаражът на ищците.

2.4. Четвъртият поставен въпрос /Как се постига уговорка между две лица за търпими действия/състояния и допустимо ли е тя да бъде и в устна форма, без надлежно учредяване на право на преминаване ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС- въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът е отхвърлил иска, не защото е приел, че между ищците и собствениците на съседния имот /между които са и ответниците/ не е имало постигната уговорка за преминаване на ищците с МПС през имота на ответниците, а защото е приел, че уговорката за извършване на търпими действия в чужд имот не води до възникване на сервитутно вещно право в полза на ищците да преминават през имота на ответниците.

2.5. Петият поставен въпрос /Как се прекратява законосъобразно търпенето на действията, трябва ли да бъде отправена покана от търпящия до ползващия се от търпението, както и да се даде подходящ срок и предупреждение за преустановяване на търпенето ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като е неотносим към конкретното дело: какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, отговорът не би бил от значение за изхода на спора, тъй като дори и при незаконосъобразни действия на собственика /владелеца/ за преустановяване на извършваните в имота му търпими действия извършващите тези търпимите действия лица нямат право да задържат имота, а на още по-голямо основание- нямат право да защитят правото си да извършват и в бъдеще тези търпими действия в чуждия имот чрез предявяване на исковете за защита на правото на собственост, какъвто е предявеният по настоящото дело иск по чл.109 ЗС.

2.6. Шестият поставен въпрос /Допустимо ли е придобиване по давност на право на преминаване върху чужд имот и от кой момент съгласно правната уредба ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което съдът е приел, че ищците въобще не са се позовали на придобиване по давност на правото им да преминават през имота на ответниците.

2.7. Седмият поставен въпрос /Какво представляват пречките по смисъла на чл.109 ЗС за собственик на гараж и съставлява ли пречене по-голямо от обикновеното поставянето на ограда от собственик на земя, с която се препятства преминаването на МПС през тази земя с цел влизането и излизането в и от гаража, построен като част от сграда, за която собственикът на земята надлежно е учредил право на строеж, а сградата, включително и гаража, е построена в съответствие със строителните книжа ?/ също не е правен въпрос, който би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е обусловил изводите на съда в това решение. Мотивите на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС не са свързани с изложеното в този въпрос: съдът е отхвърлил иска не защото действията на ответниците по поставяне на ограда между собственото им дворно място и дворното място, в което се намира гаражът на ищците, не пречи на ищците да ползват гаража си, а защото тези действия на ответниците не са неоснователни /предвид на това, че ищците не притежават сервитутното право на преминаване през имота на ответниците/.

2.8. Осмият поставен въпрос /Представлява ли обща част на собствениците на самостоятелни обекти в построена сграда онази част от земята, останала извън построената сграда, при положение че сградата е проектирана, разрешена и построена така, че за да се осигури достъп до гаражите в сградата, трябва да се преминава през остатъчната част от двора, върху която не е построена сградата ?/ също е неотносим към конкретното дело, по което се касае за дворни места към две различни сгради- етажна собственост, за които е установено, че одобрените им проекти не предвиждат учредяване право на преминаване от едното дворно място към другото.

2.9. По деветата и десета група поставени въпроси също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по тези въпроси има задължителна, константна и непротиворечива практика на ВКС /включително посочената от касаторите/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

3. Не е налице и посоченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗТСУ, ЗУТ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

4. Не са налице и другите предвидени в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплати на ответницата по жалбата М. Г. Ч. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв., доказани по размер с представения договор за правна защита и съдействие от 11.02.2025 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение