Определение № 712 от 01.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 3425/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на EТ „М. – 08- П. Й.”, [населено място] против решение №1030 от 27.05.2015г. по гр.д.912/15г. на Варненски окръжен съд. Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Развито е и подробно разбиране за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е отменил решение №308 от 19.01.2015г. по гр.д. 7617/14г. на В. за уважаване на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. 3-то ГПК, за заплащане на сумата общо в размер на 17293.03лв., като получена на отпаднало основание и по същество е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал подробно извод, за това, че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е елемент от съдържанието на договора, който производителите на ел. енергия са длъжни да сключат с оператора – съгл. чл.84,ал.2 ЗЕ и чл.104 ЗЕ, като само размерът на тази цена подлежи на регулация от административния орган- ДКЕВР. Съдът е направил извод, че в случая макар и да не е сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, доказателствата сочели наличие на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договори, а заплащаните цени за достъп от производителя съставлявали доказателство за възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ/отм./ Функцията на ДКЕВР при издаване на решение за определяне временни цени за достъп била само регулаторна т.е. само относно определяне на пределна цена за тази услуга и докато същата не е определена по надлежния ред не е налице и разместване на блага. Направен е решаващ извод, че отмяната на решението на ДКЕВР не може да обоснове извод за отпадане възмездността на договореното изпълнение към момента на тази отмяна., поради което иска по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД е неоснователен. Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил като релевантни въпросите: 1. „За основанието, на което дружеството ищец е заплащало на ответника процесните суми. 2 /” За правните последици от отмяната на решение на ДКЕВР №Ц-33 от 14.09.2012г.” Касаторът е развил доводи за наличие на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, като е поддържал, че изводите на въззивният съд, са в противоречие с изводите направени от съставите на В. в други съдебни актове – решение по гр.д. № 365/15г., решение по т.д. №1564/14, решение по гр.д. №2827/14г. и решение по гр.д. № 2413/14г., които е приложил. Поставеният първи въпрос, като относим към разглеждане на конкретните факти по спора е фактически и поради това не установява общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият поставен въпрос е релевантен, тъй като от него може да бъде изведен, с оглед правомощията на ВКС / ТРОСГТК №1/10г./, релевантния правен въпрос за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетеност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа. Налице е, съобразно изложеното от страната, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложени са посочените решения на Варненски окръжен съд, неподлежащи на по-нататъшен инстанционен контрол и съответно формиращи съдебна практика, които в противоречие, с разрешението дадено от въззивния съд на поставения въпрос, приемат при идентична фактическа обстановка/, че при липсата на договор за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, правомощията, упражнени от ДКЕВР по чл.32,ал.4 ЗЕ определят елемента цена в договорите, който се регулира по административен ред от определения законово административен орган и се дължи само в определения по този ред размер, от което е направен извод, че с отмяната на акта на ДКЕВР, която има обратно действие, отпада с обратна сила задължението за заплащане именно на тези цени и даденото подлежи на връщане по реда на чл.55, ал.1,пр.3-тоЗЗД. Т.е. страната установява наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 345.86лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение