Определение № 343 от 09.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1214/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 5 август 2011 год. решение на Софийски апелативен съд, търговско отделение - 5 състав, по т.д.№ 1306 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, ТО, VІ – 7 състав, постановено на 17.01.2011 год. по гр.д.№ 311 / 2009 год. ,в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.327 от ТЗ - за сумата от 58 016,40 евро и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за сумата от 4058,69 евро, съставляващи цена по договор за търговска продажба, за който ищецът твърди съставена фактура № 41 / 03.07.2008 год., респ. дължима лихва за забава в издължаването на главницата. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.327 ал.1 от ТЗ, досежно неформалния характер на търговската продажба и чл.301 от ТЗ, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.1 от ГПК, предвид недопуснати във въззивна инстанция доказателства,както и поради неразгледани доводи, направени във въззивната жалба, респ. събрани доказателства относими към същите, както и предвид необоснованост .Позовава се на несъобразени от въззивния съд доказателства и неразгледани доводи във въззивната жалба / електронно съобщение от 23.04.2008 год., в качеството му на заявка на ответника за доставка на посочената във фактура № 41 /2008 год. стока, фактура № 35 / 2008 год., в удостоверяване на приложими в търговските взаимоотношения между страните по спора цени за идентична продукция и с оглед приложението на чл.326 ал.2 от ТЗ, товарителница SH 147053 ,удостоверяваща получаване от трето лице, във вр. със събрани гласни доказателства – показания на свидетеля С. А., относно получаване на стоката от оправомощено от името и за сметка на ответното дружество лице и във връзка с приложението на чл.301 от ТЗ. В изложението по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК касаторът формулира материалноправни и процесуалноправен въпроси, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК - противоречиво разрешение на идентичен правен въпрос с влезли в сила съдебни решения, несъставляващи задължителна съдебна практика. Въпросите са: 1/ Липсата на писмена форма прави ли недействителен договора за търговска продажба по чл.327 от ТЗ; 2/ Липсата на договорена цена предпоставя ли нищожност на договора за търговска продажба ?; 3 / От неосчетоводяването на фактурата по сделката в счетоводните регистри на купувача следва ли извода, че стоката не е доставена на същия ?; 4/ Приемането на стоката от свързано с купувача лице предпоставя ли солидарна отговорност между двамата съгласно чл.304 от ТЗ; 5 / В кои случаи се прилага презумпцията на чл.301 от ТЗ и 6/ Може ли със свидетелски показания да се доказва получаването на стоката ?. Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като намира, че поставените въпроси са фактологично обусловени и касаят правилността на решението на въззивния съд, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Излага съображения за липса на идентитет и в този смисъл на приложимост на цитираната от касатора съдебна практика, към предмета на настоящия спор и формулираните правни въпроси. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - т.1. – е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос не следва да се отнася към преценката на доказателствата и правилността на фактическите констатации на въззивния съд, а към приложението на закона и практиката, предпоставяйки еднозначен отговор на поставения въпрос във връзка с това приложение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с който исковете - предмет на въззивното обжалване - са отхвърлени, въззивният съд е приел, че представените доказателства не установяват сключена сделка с твърдения от ищеца предмет, т.е. доказано съвпадение на насрещни волеизявления по сключването на договор за търговска продажба на стока от вида, в количеството и на цената, съгласно едностранно изготвената фактура № 41 / 03.07.2008 год.. Въззивният съд не е обосновал извод за задължителна писмена форма на договора за търговска продажба, като условие за действителност на сделката, а писмените доказателства е преценявал единствено и с оглед установяване от същите съвпадението на волите на насрещните страни по сделката, с твърдяното от ищеца съдържание. Неосчетоводяването на стоката по фактура № 41 / 03.07.2008 год. от ответното дружество не е обвързано с извод на съда ,че осчетоводяването е надлежното, още по-малко единствено доказателство за предаването на стоката от продавача на купувача.Като е приел, че подпечатването на товарителницата за получател на стоката от лице – чуждо на правоотношението и неизвестно / непосочено с име /, без доказателства за оправомощаване от името и за сметка на ответника, съдът е приел, че липсват и доказателства за предаването на стоката. Тъй като от факта на получаване на стоката, дори да би бил доказан, не следва установяване сключването на договора, с твърдяния от ищеца предмет, нито се доказва узнаване на ответника за сключена сделка, без противопоставяне веднага след узнаването, въззивният съд не е излагал съображения по приложението на чл.301 от ТЗ, нито на чл.304 от ТЗ, с оглед наведения в касационната жалба довод за солидарна отговорност на ответното дружество и дружеството, чийто печат е положен върху товарителницата, в удостоверяване получаването на стоката, в качеството им на „ свързани лица „. В обобщение: въззивният съд и за да обоснове неоснователност на предявените искове е изхождал от липсата на доказателства за сключването на договора, предвид което доказателства, относими към изпълнение на престация с идентично съдържание, се явяват ирелевантни. От гореизложеното е видно, че така формулираните въпроси не са относими към предмета на спора и по тях въззивният съд не е постановил решаващите си изводи за отхвърляне на исковете, поради което не удовлетворяват общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК. Не е приета писмена форма на договора за търговска продажба, като условие за действителност, а единствено за доказване на сделката, с оглед цената й, в съответствие с чл. 164 ал.1 т.3 от ГПК, като поради липса на установени насрещни волеизявления по офериране и приемане, изобщо не е коментиран съществения елемент „ цена „, т.е. извод противоречащ на чл.326 ал.2 от ТЗ не е мотивиран. Неосчетоводяването на доставката от ответника е съобразена като доказателство в подкрепа на възражението на ответника и при липсата на други годни доказателства по оспорването му, не и като единствено надлежно средство за доказване сключване сделката чрез приемане изпълнението й без незабавно противопоставяне, по смисъла на чл.301 от ТЗ. Солидарна отговорност между ответника, в качеството на купувач и дружеството - фактически получател на стоката, предвид качеството им на свързани лица, на основание чл.304 от ТЗ, не е навеждана и коментирана от съда, както и прилагането на чл.301 от ТЗ, което се явява изключено при обоснован извод за липса на доказателства за сключен договор / получаването на стоката по товарителницата не е равнозначно на сключен договор за търговска продажба с предмет получената стока /. При това въпросът относно приложението на чл.301 от ТЗ е заявен неконкретизирано спрямо релевантни за приложението на презумпцията обстоятелства по конкретното дело. Соченото от касатора решение № 691 / 04.07.2005 год. по т.д.№ 1017 / 2004 год. на ІІ т.о. на ВКС е неотносимо, като касаещо различна от настоящата хипотеза: установимо от доказателствата поето общо задължение на всяко от свързаните лица по заплащането на продажната цена, с оглед което намира приложение чл.304 от ТЗ.Въпросът относно допустимостта на свидетелски показания за установяване изпълнението на договора, както се посочи по-горе, нито е стоял пред въззивния съд, нито е относим към решаващите изводи на съда, основани на липсата на доказателства за сключването на сделката, с оглед което доказателствата за изпълнение от продавача на престация с идентичен предмет са без значение. При това съдът е коментирал събраните гласни доказателства .Възприемането на същите, както и фактическите констатации на съда върху останалия доказателствен материал по делото, е обект на преценка на правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 от ГПК и при проверка по същество. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение