Определение № 8 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № І-105 от 28.09.2012 г. по в. гр. д. № 816/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Бургаски районен съд решение № 351 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 7411/2011 г., са отхвърлени предявените от общината срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 870.20 лв. – стойността на заплатена услуга по принудително премахване на преместваем търговски обект и за сумата 1 310.63 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 11.06.2009 г. – 13.07.2011г. К. излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като моли същото да бъде допуснато до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по касация [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационната жалба, респ. за неоснователност на същата в депозирания по делото писмен отговор от 19.12.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск, който е с цена под установения в закона лимит – цената на предявения главен иск е 5 780.20 лв., а търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет е вземане, възникнало във връзка и като последица от упражняваната от ответния едноличен търговец търговска дейност. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение