Определение № 295 от 31.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1287/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от адв. К. И., в качеството му на особен представител на П. С. П., против определение № 4244/27.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4909/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 14146/11.06.2019 г. по гр. д. № 11950/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима подадената от П. С. П. против Прокуратурата на Република България, Висшия съдебен съвет и Република България искова молба за присъждане на сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане и сумата 18 868 лв., представляваща лихва за забава, считано от 15.02.2018 г. и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и разглеждане на предявените искове. Твърди се, че Софийският апелативен съд в нарушение на процесуалните правила не се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ, направено във въззивната частна жалба. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в което се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК. Сочи, че постановеното определение противоречи на решение № 274/13.06.2011 г. по гр. д. № 918/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 257/24.09.2013 г. по гр. д. № 7/2013 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 57/11.07.2017 г. по гр. д. № 4056/2016 г. на ВКС, II г. о. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. П. против Прокуратурата на Република България, Висшия съдебен съвет и Република България за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, вследствие на постановление за отказ на Прокуратурата, да образува досъдебно производство за лъжесвидетелстване срещу П. К. Р., които вреди П. С. П. оценява на 150 000 лв., претендира и заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 18 868 лв., считано от 15.02.2018 г. С определение № 14146/11.06.2019 г. по гр. д. № 11950/2018 г., Софийският градски съд е освободил на основание чл. 83, ал. 2 ГПК П. С. П. от заплащане на държавна такса по делото, оставил е без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по чл. 94 ГПК, във вр. с чл. 23 ЗПП и е върнал исковата молба, като недопустима. П. С. П. е обжалвал определението в частта му, с която е оставено без уважение искането за правна помощ и делото е прекратено, с две отделни жалби. С определение № 3310/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3993/2019 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 14146/11.06.2019 г. по гр. д. № 11950/2018 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на П. С. П. за предоставяне на правна помощ. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 4244/27.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4909/2019 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 14146/11.06.2019 г. по гр. д. № 11950/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му с която съдът е прекратил делото поради недопустимост на иска. Софийският апелативен съд е посочил, че съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай, доколкото твърдените действия от страна на прокурора, се явяват служебни такива, налага се обоснованият извод за недопустимост на предявения иск, тъй като изключването на гражданската отговорност е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждането му срещу посочената категория лица във връзка с техните действия и актове. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПрП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правна помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. При упражнено право на жалба, какъвто е настоящия случай, на жалбоподателя не се предоставя правна помощ, доколкото поисканата правна помощ е за процесуално представителство. За да се развие производството е достатъчно жалбоподателят да е упражнил правото на жалба, същото се потвърждава и от възприетото в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което обжалването на определенията се осъществява при правилата на пълен въззив. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /респ. определение/, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.