Определение № 72 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2015 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№49326/17.04.2015г.,подадена от „4 Д. Л.” Е.,гр.С.,чрез пълномощника му адвокат К. А.,против решение №1682/11.03.2015г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ”В” въззивен състав,постановено по гр.д.№13066/2014г. по описа на същия съд,в частта,с която се отменя решение от 26.05.2014г. по гр.д. 48109/2011г. по описа на СРС, 44 с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма],гр.С. против О. Л. П., и „4 Д. Л.” Е.,гр.С., иск с правно основание чл. 76 ЗС за връщане на отнето владение на 05.05.2011г. върху недвижим имот -земя с площ от 1490 кв.м. – реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1472, по кадастралната карта одобрена със Заповед РД- 18- 68/02.12.2010г. на Изп. директор на АГКК, с граници отразени на скица приложение 1 към заключението по депозираната в съда на 21.02.2014г. СТЕ, приложена на л. 209 от делото, с виолетов щрих и по цифри 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 20, като скицата се приподписва от членовете на състава и е неразделна част от настоящото решение, и в частта за присъдени разноски на ответника „4.ДЕ Л.” Е.,С., за горницата над сумата 23,14 лв. и вместо него е постановено:осъжда О. Л. П. и „4 Д. Л.” Е., да предадат владението, по предявен иск по чл. 76 ЗС на [фирма],гр.С., върху недвижим имот -земя с площ от 1490 кв.м. – реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.1472, по кадастралната карта одобрена със Заповед РД- 18- 68/02.12.2010г. на Изп. директор на АГКК, с граници отразени на скица приложение 1 към заключението по депозираната в съда на 21.02.2014г. СТЕ, приложена на л. 209 от делото, с виолетов щрих и по цифри 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 14, 15, 20, като скицата се приподписва от членовете на състава и е неразделна част от настоящото решение,както и се обезсилва горепосоченото решение на Софийски районен съд в частта ,с която е отхвърлен предявеният иск по чл.76 ЗС за връщане на отнето владение на 05.05.2011г. върху постройки-халета,описани в решението и се потвърждава същото в останалата му част. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта му,с която се обезсилва горепосоченото решение,както и в неговата отменителна част.В жалбата се правят оплаквания,че възивното решение в обжалваната му част е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск,както и с оглед разпоредбата на член 359 ГПК,алтернативно решението неправилно,поради допуснати нарушения по приложение на закона,както и постановено в нарушение на съществени процесуални правила,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.С.,чрез пълномощника му адвокат К. С.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска. Постъпила е касационна жалба вх.№51245/22.04.2015г.,подадена от О. Л. П.,чрез пълномощника му адвокат Р. К.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е уважен предявеният срещу О. Л. П. иск с правно основание член 76 ЗС.Касаторът моли за отмяна на решението в тази му част,като неправилно,поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.С.,чрез пълномощника си адвокат К. С.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна. Подадена е и касационна жалба вх.№51260/22.04.2015г. от [фирма],гр.С.,чрез пълномощника му адвокат К. С.,против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на предявеният иск по член 76 ЗС по отношение на ответниците А. Л. П.,Р. П. П.,Е. П. П. и Р. А. Г.,като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна в тази му част. Ответникът по касационната жалба А. Л. П.,чрез пълномощника си адвокат Р. К.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че е предявен иск с правно основание член 76 ЗС по отношение на описания в исковата молба недвижим имот,депозирана в установения с тази разпоредба преклузивен шестмесечен срок от датата на отнемане на владението-05.05.2011г.Във връзка с предвиденото в разпоредбата на член 359 ГПК,която въвежда изключение от общото правило,че лицето,което е предявило иск за собственост не може да предяви иск за защита на владението му върху същия имот,освен в случаите,когато владението е отнето след предявяване на иска по насилствен или скрит начин,съдът е приел,с оглед изложеното в исковата молба,че предявеният иск по член 76 ЗС за защита на владение,попада именно в горепосоченото изключение на член 359 ГПК,като се твърди защита на отнето чрез насилие владение на ищеца от 05.05.2011г.-след завеждане на иска за собственост от същия ищец през 2007г.,по който е образувано гр.д.№16651/2007г. по описа на СРС,51 състав.Съдът е посочил,че предвид приложимата процесуална норма на член 357 ГПК, при предявен иск за защита и възстановяване на владението, се проверява само факта на владението и нарушението му,като без значение е за изхода на спора е кой е собственик на имота,както и дали владението е добросъвестно или недобросъвестно,дали същото е правомерно или не,като за да се ползва владелецът от защита по тази законова норма е достатъчно установяването на факта за упражнявана от него фактическа власт върху имота.Съдът е приел,че такава фактическа власт за ищеца се установява безспорно от събраните по делото непротиворечиви гласни доказателства,които не се опровергават и от представения протокол за въвод на ответниците,от 23.09.2009г. ,съставен от помощник на ЧСИ В. П.,като тези удостоверени обстоятелства с последния,съдът приема,че не са от естество да изключат доказаното и единствено релевантно към спора фактическото състояние към много по-късна дата-05.05.2011г. по упражнена от ищеца фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои,във връзка и с представения по делото констативен нотариален акт №134/2010г.,поради което е стигнал до извода,че е налице първият елемент от фактическия състав на член 76 ЗС-осъществявано от ищеца владение върху процесния недвижим имот.Наред с това,при оценката на събраните гласни доказателства ,във връзка с втория елемент от фактическия състав на посесорната защита,а именно отнемането на владението от ищеца чрез насилие,съдът се е позовал на депозираните от посочените четирима свидетели непротиворечиви показания,както и след преценка на тяхната обективност е стигнал до извода,че владението е отнето от една страна чрез заплаха към представителите на ищеца и служители на охранителната фирма и от служител на МВР,упражнил незаконосъобразно съдействие в случая,както и е упражнена физическа сила по отношение на самия имот,за да се установи фактическа власт върху последния-в случая,чрез срязването на катинара на портата на имота,обстоятелство което безспорно се установява по делото.Съдът се е позовал на данните по заключението по съдебно-техническата експертиза,към което е приложена скица с очертани точни граници на реалната част от 1490кв.м,която е по-малка от заявената с исковата молба и за която е приел,че следва да бъде уважен предявения иск по член 76 ЗС.По отношение на материалната легитимация на ответниците,съдът,с оглед установената по делото фактическа обстановка е приел,че отнемането на владението е осъществено,чрез фактическите действия на ответниците О. Л. П. и „4 Д. Л.”АД-чрез негови служители,които ги легитимират като надлежни ответници.Съдът е посочил,че по отношение на останалите ответници-А. Л. П.,Р. П. П.,Е. П. П. и Р. А. Г.,не са събрани по делото никакви доказателства,както сами те да са фактически извършители на отнемането,нито като възложители на такива действия,поради което е стигнал до извода,че предявените искове срещу тях са неоснователни.За да обезсили решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният иск по член 76 ЗС по отношение на построените върху земята постройки-сгради- халета,съдът е приел,че не е бил заявен иск по член 76 ЗС по отношение на тези постройки,съобразно изрично посоченото от ищеца в исковата молба и направеното уточнение на същата,поради което първоинстанционният съд се е произнесъл по искане извън очертания предмет на спора и е постановил недопустим съдебен акт в тази част от решението. По жалбата на О. Л. П.: В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът твърди,че е налице в хипотезата на член 280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК,като с постановеното въззивно решение е разрешен правен въпрос по допустимостта на иска по член 76 ЗС във връзка с член 359 ГПК. Касаторът е посочил,че въззивният съд с постановеното решение, не е отчел безспорното обстоятелство,че спрямо ищеца [фирма] има формирана сила на присъдено нещо по влязло в сила решение по гр.д.№55/2004г. по описа на СГС и решение по гр.д.№478/2000г. по описа на САС,като въз основа на това съдебно решение на 23.09.2009г. ответникът О. П. и останалите ответници-физически лица,което решение е изпълнено и извършен въвод във владение на последните в процесния имот на 23.09.2009,след което ищецът самоволно си е възвърнал фактическата власт върху имота,като се позовава на задължителна съдебна практика- решение по гр.д.№6/2010г. по описа на ВКС,ІІго.По така поставения въпрос се навежда аргументи,в условията на евентуалност,за наличие на хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК. С оглед изложеното касационният намира,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По жалбата на „4 Д. Л.”АД,С.: В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК,като /цитирам/: „1.Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС: По делото се поставя съществен процесуален въпрос,свързан с допустимостта на постановеното въззивно решение.Въззивният съд е постановил едно недопустимо решение,тъй като е присъдил нещо различно от исканото,т.е. произнесъл се е по един непредявен иск. В съдебно заседание,проведено на 10.10.2013г. ищецът е направил уточнение на исковата молба,а именно,че имотът,за който твърди,че владението на ищеца е отнето по насилствен начин от страна на ответниците,съставлява част от бивш имот пл.№730,с площ от около 1560 кв.м.От техническата експертиза се установява,че същата е изготвила Приложение 1,на което с виолетов щрих по контурни точки е отразена частта от имот с кадастрален идентификатор 68134.1932.1472,която била принудително отнета от [фирма] с графична площ 1490 кв.м.По делото няма допуснато уточнение на исковата молба в обстоятелствената част,както и промяна на петитума,няма и изменение на иска.Приложената експертиза показва проект за обособяване на реална част от имот с идентификатор 1472 по отношение на която се прилага владелческа защита. 2.Поставеният в т.1 въпрос,въпреки трайната съдебна практика на ВКС,се решава противоречиво от съдилищата. 3.Предявеният иск с правно основание от ЗС е недопустим и с оглед нормата на чл.359 от ГПК с оглед обстоятелството,че между страните е имало приключил с влязло в сила съдебно решение по реда на чл.108 ЗС и чл.109 ЗС,за което са представени писмени доказателства.” В изложението си касаторът не посочва,нито прилага задължителна съдебна практика на ВКС,както и такава на долустоящи съдилища или решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/,за да обоснове наличието твърдяните от него хипотези на член 280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК. По отношение заявеното в точка първа от изложението,същото е неотносимо към решаващите мотиви,защото с решението си съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание член 76 ЗС,относно спорния предмет,очертан в обстоятелствената част на исковата молба,като е индивидуализирал имота,според установеното с данните по съдебно-техническата експертиза относно размера на завладяната част от имота,а именно1490 кв.м,която е по-малка от заявената с исковата молба и уточненията й,което не представлява нито изменение на иска,още по-малко произнасяне по непредявен иск. В точка 3 от изложението си,касаторът поставя въпрос за допустимостта на иска по член 76 ЗС и с оглед нормата на член 359 ГПК,с доводи,посочени по-горе в изложението към касационната жалба на касатора О. Л. П.,за което съгласно горепосоченото е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК и следва да се допусне на касационно обжалване на въззивното решение. В следващата точка четвърта от изложението си,касаторът твърди,че/цитирам/: „По делото се поставят и съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. А.Процесуалноправни: 1.Обвързан ли е съдът с индивидуализирането на процесния имот,направено от ищеца/местоположение,площ,граници/, 2.Може ли съдът да присъди предаване на владение върху имот,който няма самостоятелност, а е част от поземлен имот с отделен идентификатор по кадастралната карта,в конкретния случай целият с площ 3 315кв.м съгласно скица,представена по делото. 3.Може ли в производство по чл.76 от ЗС по аналогия с делбеното производство,да се разделя имот и се обособява с решението обект на владението,по отношение на който се прилага правна защита.Считам,че този въпрос е значим и може да бъде поставен по други дела,в който смисъл разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитие на правото. 4.Какво е значението на последователността/поредността/ на завеждане на исковете в хипотезите на чл.395 ГПК-за собственост и владелческа защита,когато в изявленията на ищеца при иска по чл.108 от ЗС се посочва точна дата,когато същият е загубил владението на имота. 5.Една и съща ли е правната защита,която получава ищецът по иск по чл.108 ЗС и по заявен владелчески иск и какви са правните последици от съществуването в правния мир на два взаимоизключващи се правни акта-единият,с който се присъжда възстановяване на владение на несобственик и същият се снабдява с изпълнителен лист срещу действителния собственик,а с другият съдебен акт се отхвърля иска за ревадикация на същия имот на този,в полза на когото е възстановено владението. 6.Какво е съдържанието на иска за собственост по см. на чл.395 ГПК,в насока обхаваща ли в хипотезите си и заявен ревандикационен иск,с оглед и на обстоятелството,че по чл.395 няма съдебна практика,което налага произнасянето от касационната инстанция за точното прилагане на закона и в този аспект за развитие на правото. 7.Друг съществен въпрос е този,свързан със задължението съда да обсъди всички доводи,направени от страни и доказателствата,събрани при разглеждане на делото.”,като се излагат доводи,че съдът приема за установена фактическа обстановка и извежда правните си изводи само въз основа на свидетелски показания на свидетели,пряко заинтересовани от изхода на процеса,без да обсъди представените постановени съдебни актове Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Видно от цитираните по-горе въпроси,посочени от касатора в т.1 до 5 като процесуалноправни,същите са неотносими към решаващите мотиви,защото не са разрешавани с постановеното обжалвано въззивно решение,а се иска от касационния съд да отговори на същите в настоящото производство. С формулираният в точка 6 на тази подточка А от изложението въпрос,касаторът посочва разпоредбата на член 395 ГПК,вероятно погрешно,защото същата се отнася до молба за допускане на обезпечение,което няма връзка към решеното с настоящия спор,по-скоро става въпрос за искане за тълкуване на нормата на член 359 ГПК-недопустимост при предявен иск за собственост на защита и възстановяване на нарушено владение,по който въпрос касационният съд ще вземе отношение във връзка с въпроса,формулиран в жалбата на О. Л.,свързан и с цитираната разпоредба на член 359 ГПК,за което е прието,че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Във връзка с поставения в точка 7 въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и доказателствата,събрани по делото,като се излагат доводи за неправилни изводи на съда,основани само на установена фактическа обстановка и изведени правни изводи,въз основа на свидетелски показания на свидетели,които са пряко занитересовани от изхода на процеса,че ищецът е бил във владение на имота,към момента на отнемане на владението му.Всъщност в тази точка от изложението се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изложеното касационният намира,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в неговата част,с която е уважен иска по член 76 ЗС. По жалбата на [фирма],С.: В изложението си на основанията за допускане на касационо обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част се заявява,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК,като /цитирам/: „Съображенията са следните: 1.Наличие на основание по член 280,ал.1,т.2 от ГПК. Въпросът легитимирано ли е да отговаря по иска по чл.76 от ЗС лице,което не е извършило фактически действия по насилствено отнемане на недвижим имот,но действията са извършени в негова полза,е решаван противоречиво от съдилищата. С Решение №1298/26.02.2013г.,постановено по в.гр.д.№16658/2012г.по описа на СГС ,е прието,че с косвени доказателства може да се установи дали дадено лице е действало от името и в полза на друго лице,както и че ако действията по принудително отнемане на надвижим имот са извършени в полза на трети лица,то тези трети лица са пасивно легитимирани да отговарят по предявен иск по чл.76 от ЗС.” С оглед приетото в т.3 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК,правният въпрос,от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или с решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,предявеният иск по отношение на ответниците А. П.,Р. П. П.,Е. П. П. и Р. А. Г. е отхвърлен,защото по делото не са събрани никакви доказателства,както че те самите са фактически извършители на отнемането,така и че фактическите извършители-в случая ответника О. П. и служители на ответното дружество”4 Д. Л.”Е.,да са действали за тях,като представители на тези ответници,по тяхно възложение и предявените от тях искове,основаващи на твърдения ,че О. П. е действал за тях, са неоснователни.С цитираното решение на СГС по горното дело е приета за установена друга фактическа обстановка и е разрешен друг правен въпрос,а именно,че ответникът,който е извършил фактическите действия е действал като представител на другата ответница по иска по член 76 ЗС,която също е присъствала на инцидента,при които действията на същия са приети за извършени от името и в интерес на тази ответница. Ето защо,приетото с така посочената съдебна практика е неотносимо към изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение. В точка втора от изложението си,касаторът твърди,че съдът се е произнесъл по въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и за равитие на правото,а именно/цитирам/: „1.Когато за даден имот се твърди,че е собственост на няколко лица,но фактическият извършител на насилственото отнемане на имота е едно от тези лица,извършените действия по отнемане на целия имот,ползват ли останалите съсобственици,съответно легитимирани ли са същите да отговарят по иска по чл.76 от ЗС”,по който според касатора липсва задължителна съдебна практика,като следва да се даде яснота дали тези трети лица,в чиято полза са извършени действията се легитимирани да отговарят по иска по чл.76 ЗС. Така формулираният въпрос,с оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,/посочени по-горе във връзка с първия формулиран от касатора въпрос/,е неотносим към приетото с тези мотиви в тази обжалвана от касатора част на въззивното решение. С оглед гореизложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд