Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г.

Решение № 977 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 298/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателя Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на 4-то гр. отд. с определение № 1* от 19.08.2009 г. по настоящето гр. д. № 298/2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 5.12.2008 г. по гр. д. № 2287/2008 г. в частта в която е било оставено в сила решението на Асеновградския районен съд от 2.06.2008 г. отхвърлящо исковете предявени от М. М. Р. срещу "Л" А. гр. Л. над 8 020 лева до 55 000 лева и над 2 707.97 лева до 3 000 лева. В касационната жалба се твърди, че в тази част решението било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение в частта в която е допуснато касационното обжалване, прие следното: Материалноправният въпрос имащ съществено значение за изхода на спора по настоящето дело е бил въпросът за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за това дали е била налице т.н. "груба небрежност" от страна на пострадалия при трудовата злополука, работник, за да се намали следващото му се обезщетение със 60 %, а след това с 50 %. Пловдивският окръжен съд е приел, че е налице "груба небрежност", без да вземе предвид всички събрани по делото доказателства. Крайните си изводи решаващият съд е извел от преписката на НОИ, установяваща трудовата злополука, без да обсъди в цялост свидетелските показания на Й. Б. по време на злополуката работещ като багерист-товарач на товаръчни машини и на Д. М., който бил втория машинист на композицията от 17 вагони. Двамата свидетели се установили, че поради износен "маказ"-стрелка за разклонение на железопътните линии,- често машините за извозване на рудата -пълни или празни-дерайлирали и че била постоянна практиката да се поставят отново на релсите чрез управление извън тях с "пръчка" и да се придърпват с машина. Свидетелят Д. Й. е заявил: "Точно на маказа стана инцидента при самото дърпане. Там постоянно си падат машини, вагони. Два дена след инцидента, беше сменен маказа.... Като падна локомотива трябваше са се вдигне с крик. Но няма крикове. "Другият свидетел Й като е обяснявал механизма на станалата злополука - как машината е дерайлирала, как нейният машинист ищецът М. М. Р. бил отвън и с т.н. пръчка се опитал да я върне след падането на релсите /.."Когато машината пада, това означава че излиза от релсите.... Машината прескочи релсовия път и падна върху крака му. М. беше отстрани на машината, но машината подскочи и падна този път върху крака му.... М. се опита да я вкара в релсите на самоход. Самата машина като се върне и стъпи на релсовия път, се качва.", заявил: л: По принцип винаги така правим.." Такова обобщение е направил и вещото лице инж. А: "Основната причина в случая е неспазването на чл. 294. Независимо че е наложено от практиката" По делото е било безспорно, че на 18.04.2006 г работниците от втората смяна в рудник "Джурково" на "Л" А. гр. Л., са били на работа и предприетите действия за повдигане и поставяне 10-тонния локомотив върху железните релси, са били в интерес на работата. При така изяснената фактическа обстановка, неправилно въззивният съд е приел, че пострадалият работник е проявил груба небрежност и че следващото му се обезщетение трябвало да се намали с 50 %. Въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. Така с решение № 1* от 17.7.1995 г. по гр. д. № 3522/94 г. Върховният съд, тричленен състав на 4-то гр. отд. е приел, че щом като пострадалият работник е предприел действията в интерес на работата, не е имало груба небрежност и че неправилните действия в подобни случаи се отчитат като обикновена небрежност. С Р № 1* от 10.11.1993 г. по гр. д. № 86/93 г. ВС 4 Г. О. е посочено че "Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда обаче, мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие" "Ако не е налице груба небрежност, а обикновена такава, тогава предприятието ще отговора изцяло без каквото и да е намаляване на отговорността за разлика от увреждането по чл. 45 и сл. ЗЗД, където допринасянето в каквато и да е степен е основание за намаляване на следващото се общо обезщетение по силата на чл. 51 ЗЗД" е посочено в Р № 690 от 14.11.1988 г. по гр. д. № 657/88 г. на ВС, 4 Г. О. В по-новата практика на ВКС - Определение № 360 от 8.04.2009 г. по гр. д. № 488/2009 г. 4. Г. О Върховният касационен съд приема, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. А с Определение № 191 от 2.12.2008 г. по гр. д. № 3349/2008 г. на ВКС, 5-то гр. отд. е прието, че при обичайна практика, нарушаваща изискванията за безопасна работа, пострадалият работник не е действал и не е пострадал при груба небрежност, защото не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Върховният касационен съд счита, че настоящият случай е именно такъв - пострадалият М. М. Р. не е проявил груба небрежност при извършване на горните действия, при които е пострадало и ходилото на десни му крак. От събраните по делото доказателства е установено, че, работодателят не е осигурил крикове в локомотивите на железопътните композиции, нито пък е организирал своевременното им доставяне извън приключване на нормалното работно време до 17 часа. При така установената практика на ВС и на ВКС и приетото от Пловдивския окръжен съд, че с поведението си пострадалият работник е проявил груба небрежност, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е правилна практиката на останалите състави на ВС и на ВКС. Приема, че "Отговорността по чл. 200 КТ ... е с много по-широк аспект от тази по чл. 49 ЗЗД и че Грубата небрежност макар да е субективно отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния резултат не винаги е налице, защото и не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Приема, че щом работодателят допуска постоянна практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко необходимо за нея в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се прилага "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука. Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. По делото е установено, че на 18.04.2006 г. ищецът М е претърпял трудова злополука при която е пострадал десният му крак-дясното ходило. Получил е открито размазване на всички пръсти и преден ходилен отдел на десен крак. Според вещото лице д-р И, 1/3 от плантарната (ходилната) кожа била отлепена и висяла на тънка кожена ивица. По спешност била извършена операция като били ампутирани всички пръсти и реплантация на кожата от долната част на ходилото към гърба на ходилото. Раната зараснала трудно с частични некрози, отлепената кожа също некротизирала. При прегледа след около 2 години - на 17.04.2008 г. лекарят констатирал че кожата била с бледожълтеникав цвят, силно опъната и болезнена при опипване и натиск. При ходене ищецът стъпвал на пета и щадял предната част на ходилото, което му създавало неудобство при ходене, лесна уморяемост и болки, които се засилвали през зимата. Изтънената и болезнена кожа в областта на ампутационния чукан, била подложена на риск, тъй като при ходене и травма, можело да се получи инфекция с всички свързани с нея усложнения в това число и с нова ампутация на по-високо ниво. Ищецът търпял всеки ден дискомфорт, търпял болка и страдания не само свързани с ходене но и в покой. При това положение Върховният касационен съд като взе предвид фактът, че ищецът М е пострадал на 40 годишна възраст, че имал 56 % загуба на трудоспособност, че живее без пръсти на дясното ходило и че изпитва болка и страдания както от самото увреждане, така и от психологическата травма за своята непълноценност и угрозата от нова оперативна намеса на крака, счита че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 25 000 лева. От тях се приспадат 4 480 лева получена от застрахователя "ХДИ" и остатъка от 20 520 лева следва да се присъдят. по настоящето дело. От тях 8 020 лева са присъдени от Пловдивския окръжен съд и в тази част решението е влязло в сила. Следователно, с настоящето решение ВКС следва да присъди допълнително сумата 12 5000 лева - обезщетение за претърпяни от трудовата злополука неимуществени вреди и в пълен размер следва да уважи претенцията за претърпяни имуществени вреди - общо 3 000 лева от които са присъдени 2 707.97 лева, което означава че следва да се присъдят допълнително още 292.03 лева. Върховният касационен съд на основание гореизложеното