Определение № 1854 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1236/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца В. Ц. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд. Ответникът Национално бюро на българските автомобилни застрахователи оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения иск по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ. За да постанови определението си, въззивният съд, споделяйки изложените от първата инстанция мотиви, е приел, че не е била своевременно предявена претенция пред ответника по реда на чл. 516 КЗ, а освен това назначеният представител на застрахователя е дал мотивиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, макар и след срока по чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което производството пред НББАЗ, като условие за допустимост на иска, подлежи на прекратяване съгласно чл. 516, ал. 5, изр. 2 КЗ. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. При служебната проверка не се установяват данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното определение, поради което касационно обжалване може да бъде допуснато само в хипотезите по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1 ГПК - при надлежно обосновани от жалбоподателя очевидна неправилност на определението, респ. произнасяне на въззивния съд по конкретен правен въпрос при наличие на някоя от специалните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1. В разглеждания случай извън изложените в частната жалба и допълнително депозираното „изложение на касационните основания“ оплаквания за неправилност от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни доводи за обосноваване на квалифициращия признак „очевидност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, нито е формулиран конкретен правен въпрос съгласно изискването по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК. С тези мотиви съдът