Определение № 4682 от 01.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2417/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. С. Л., чрез адв. Н. П., срещу решение № 130/02.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2424/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 331/03.07.2025 г. по гр. д. № 18732/2023 г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлен предявеният от Ф. С. Л., в качеството му на наследник по закон на С. Ф. Л., починал на 01.12.2020 г., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието иск за заплащане на сумата от 9676,80 лв., представляваща обезщетение за неползван от наследодателя на ищеца допълнителен платен годишен отпуск за годините от 2003 г. до 2011г. включително, по 12 работни за всяка година, полагащи му се за положен в периода от 25.03.2003 г. до 31.12.2011 г. извънреден труд, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.12.2023 г. до окончателното й изплащане. В изложението към жалбата се поддържат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е единствен наследник по закон на С. Ф. Л., починал на 01.12.2020 г., както и че в исковия период наследодателят на ищеца е работил по служебно правоотношение на длъжността "надзирател" в затвора в [населено място] при ответника до 01.12.2020 г., когато то е било прекратено. През този период наследодателят на ищеца бил изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден график на смени /с продължителност 8, 12 и 24 часа/, при сумарно отчитане на отработеното време - на тримесечие. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитания по делото свидетел Д. И., колега на С. Ф. Л., който е заявил, че през исковия период е работил в затвора в [населено място], давал е 24-часови и 12-часови дежурства по график; описал е как протича едно такова дежурство, от кога започва и кога свършва; че има математически алгоритъм, по който се дават 24-часовите дежурства, като след едно такова 24-часово дежурство се полагали 3 дни почивка /или 72 часа/; всички, включително С. Ф. Л. давали за 4 дни едно дежурство, т.е. за 10 дни - 2 дежурства. Съдът е посочил, че по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвила основно и допълнително заключение въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Д. И.. Отбелязал е още, че по делото не са представени графиците за полаганите дежурства през исковия период 2003г. - 2011г., отнасящи се до наследодателя на ищеца, като във въззивната жалба на ответника се поддържа, че работните графици за исковия период са унищожени поради изтекъл срок за съхранение на архива. Въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, като е посочил, че правото на парично обезщетение за неползван допълнителен отпуск за положен извънреден труд се погасява с петгодишна, а не с тригодишна давност. Въззивният съд не е споделил крайния извод на първата инстанция за основателност на предявения иск. Приел е, че районният съд не е изложил конкретни мотиви защо намира иска за доказан по основание и размер, а единствено се е позовал на допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според въззивния съд основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза са базирани върху събраните по делото писмени и гласни доказателства, като вещото лице е приело, че изложеното от свидетеля Д. И. се отнася до С. Ф. Л.. Съдът е приел, че показанията на този свидетел са твърде общи, като той е посочил какво включват 24-часовите смени на служителите за исковия период, а не конкретно за наследодателя на ищеца. Доколкото по делото не са представени графиците за полаганите дежурства, според въззивния съд само въз основа на свидетелските показания, който не са достатъчно конкретизирани, не би могло да се приеме, че искът е доказан по основание и размер. Изложени са съображения, че в първоначалното си заключение вещото лице, както и в дадените от него в откритото съдебно заседание обяснения, изрично е посочило, че при ползване на свидетелските показания и индивидуалната норма на работното време, но и предвид липсващите графици на дежурства, "явно дежурствата са били повече, но експертизата няма как да ги изчисли". Заедно с това при изготвяне на допълнителното заключение вещото лице е изчислило размера на обезщетението, приемайки, че дежурствата са били минимум 23 броя на тримесечие, но според въззивния съд от свидетелските показания се установява, че е имало 23 броя смени по принцип за служителите, а не конкретно за наследодателя на ищеца, също така свидетелят не е уточнил дали тези дежурства са само 24-часови или има и 12-часови. Направен е извод, че само въз основа на събраните по делото гласни доказателства, както и ведомостите за заплати, без наличието на месечни графици, в които да са посочени изработените 24-часови, респ. 12-часови смени конкретно от С. Ф. Л., не би могло да се приеме за доказано, че наследодателят на ищеца е положил за исковия период извънреден труд над 50 часа на тримесечие, т.е. размерът на претенцията е останал недоказан. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1."При твърдения за сумирано отчитане на работното време при работа на смени /дежурства/ по график и претенция, чието основание е положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие при условията на чл.211 ал. 5 т. 2 ЗМВР 2006 г. /отм./ и чл. 212 ал. 5 т. 2 ЗМВР 1997 г. /отм./., допустимо ли е да се оценят като "общи" и "лишени от конкретика" свидетелски показания, които съдържат достатъчно данни за обема на полагания труд по график - вида на смените /24-часови/, минималния брой /23 броя на тримесечие/, минималната фактическа продължителност дежурствата /24 часа и 45 минути/, в отчетния период и труда извън графика - по 1-2 12-часови смени на външно-охраняеми постове /т.нар.болници/ и 12 часа служебни занятия на тримесечие, при положение, че тези данни не са опровергани от други доказателства по делото?"; 2."При липса на писмени доказателства за смените на ищеца, допустимо и достатъчно ли е доказването на положен извънреден труд със свидетелски показания, в които се съдържат данни за минималния обем на полагания труд за отчетен период - вид, минимален брой и минимална фактическа продължителност на смените?"; 3."При твърдения за сумирано отчитане на работното време при работа на смени по график, и претенция, чието основание е положен неотчетен труд над 50 часа на тримесечие, необходимо ли е да се доказва точно кога е положен извънредния труд, т.е. правнорелевантен ли е този факт за правото на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие по ЗМВР?"; По третия въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 4."Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства, събрани по делото, както по отделно, така и във връзката им с останалите доказателства, и според точния им смисъл, и да изясни спорните по делото факти, като изложи ясни съображения за своите фактически заключения и посочи въз основа на кои доказателства приема едни факти за осъществили или неосъществили се?"; 5."Длъжен ли е въззивния съд да разгледа и обсъди всички въведени от страните доводи, аргументи и възражения за подлежащите на установяване обстоятелства по предмета на делото в рамките на спора, въведен с въззивната жалба?". В изложението е цитирана практика на ВКС, с която се твърди, че е налице противоречие по поставените въпроси. Ответникът по касационната жалба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е подал писмен отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Първият и третият въпрос са поставени във връзка с проверка правилността на фактически извод на въззивния съд, а именно, че свидетелските показания на единствения свидетел по делото са общи, не са конкретни и не са достатъчни за установяване на положения извънреден труд през процесния период- от 2003г. до 2011г.. Фактическите въпроси са въпроси относно обосноваността на решението и не осъществяват първата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, а именно да е поставен въпрос по тълкуване на правна норма. Вторият въпрос е неотносим, доколкото въззивният съд е приел за допустими свидетелските показания за установяване на факта на положен извънреден труд и в тази връзка липсва противоречие между приетото от въззивния съд и тезата на касатора по този въпрос. Четвърти и пети въпрос, макар да са правни въпроси, също не обуславят допускане до касационно обжалване, доколкото доказателство за положения извънреден труд са единствено свидетелските показания на св. И.. Тези показания са обсъдени от въззивния съд и са преценени като общи, показания за извършваната работа по принцип, а не са конкретни- кога и колко време е работил наследодателя на ищеца, поради което са определени като недостатъчни за установяване на положения извънреден труд. Тъй като въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, а те се ограничават до единствения разпитан по делото свидетел, то липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставените четвърти и пети въпроси. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 51,13 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение