Определение № 50620 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2593/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Е., Ф. Ю. Е. и Е. И. М. срещу решение №260181 от 18.06.2021 г. по в.т.д.№229/2021 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната от И. М. Е. и Ф. Ю. Е. част, е потвърдено решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. на ОС Кърджали в частта, с която са отхвърлени предявените от посочените касатори срещу ЗК „Лев инс“ АД искове за разликата над 200 000 лв. до 440 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им при ПТП от 03.01.2017 г., а в обжалваната от Е. И. М. част, след частична отмяна на решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. на ОС Кърджали, е отхвърлен предявеният от посочения касатор срещу ЗК „Лев инс“ АД иск за сумата от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му при ПТП от 03.01.2017 г., ведно със законната лихва от 25.07.2019 г. до окончателното изплащане иск и е потвърдено решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. на ОС Кърджали в частта, с която посоченият иск е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, се посочва, че съдебното решение е постановено в противоречие с ТР №1/2018 г. по т.р.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с разпоредбите на чл.52 от ЗЗД и чл.83, вр. чл.45 от ЗЗД. Ответникът по касация ЗК „Лев инс“ АД не заявява становище. Обжалва решение №260181 от 18.06.2021 г. по в.т.д.№229/2021 г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. на ОС Кърджали в частта, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на И. М. Е. и Ф. Ю. Е. разликата над сумите от по 100 000 лв. до сумите от по 150 000 лв. и след частична отмяна на решение №20198 от 09.12.2020 г. по т.д.№5/2020 г. на ОС Кърджали, ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на И. М. Е. и Ф. Ю. Е. още по 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им при ПТП от 03.01.2017 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроси, свеждащи се до въпроса: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на починалия Емир И. М. – съответно син на ищците И. М. Е. и Ф. Ю. Е. и брат на ищеца Е. И. М.. Счел е, че спорни по делото са въпросите относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на родителите на починалия и относно обстоятелството, дали ищецът Е. И. М. е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на Емир И. М.. Установил е какви са били отношенията между ищците и загиналия - всички били задружно и сплотено семейство, разчитали един на друг, като след пътно транспортното произшествие ищците се променили, настъпила промяна в здравословното, психическото и емоционалното им състояние, установени са психически травми с висок интензитет /повишена степен на невротизация, с чувство за потиснатост, безперспективност, безизходица, повишена тревожност и безпокойство, водещи до сърцебиене, повишаване стойностите на кръвното налягане, отслабване на тегло и нарушаване на паметта - при бащата, тежка депресивна реакция при майката и емоционална лабилност, повишена тревожност, прояви на апатия, несигурност и застрашеност, повишено кръвно налягане и пулс, промени в поведението – при брата/, засегнато е личностното и социално функциониране на ищците, а психическите им травми понастоящем не са преодолени. Посочил е, че в чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, а когато се претендират в резултат на деликт, при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците и как са се отразили върху психиката и емоциите им, като следва да се имат предвид и родствените отношения между починалия и ищците, близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това, отражението върху психиката и начина на живот. Изложил е съображения, че от значение са и нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения, социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В този смисъл и преценявайки обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на Емир И. М., отношенията в семейството, общуването между родителите и сина им, взаимопомощта, която си оказвали, отражението на смъртта върху родителите, настъпилата промяна в здравословното, емоционалното и психическото им състояние, моралните им страдания, чувствата, които изпитват, неотшумяването на настъпилите травми към настоящия момент, е намерил, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, се явява сумата от по 200 000 лв. за всеки родител. По отношение материалната легитимация на ищеца Е. И. М. е посочил, че според тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като възможността на обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг /родител, дете, съпруг/, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Анализирайки събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания, е установил, че отношенията между двамата братя са били много близки, били приятели, пиели си кафето и си споделяли всичко, но е посочил, че тези отношения не превишават обичайните връзки между двама възрастни братя, характерни са за българското общество, а в същото време не се установяват житейски обстоятелства, които да са причина за особена близост между двамата братя, съответстваща на най-близката родствена връзка. Изразил е становище, че следва да се проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, за особено близка житейска връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания, като в процесната хипотеза въпреки настъпилите морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалия брат, не е налице първата част от посочения фактически състав, поради което искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания на третия ищец се явява неоснователно и недоказано. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. В случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите физически лица не са формулирали материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд - съдържащите се в изложението твърдения за противоречие на съдебния акт със законови разпоредби и с тълкувателно решение на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, а се отнасят изцяло към правилността на решението, която обаче /извън въведеното в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК основание очевидна неправилност, което не се твърди, а и не се установява по делото/ не е предмет на проверка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на касаторите физически лица. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставеният в изложението на застрахователното дружество въпрос, е формирал правната воля на въззивния съд, но спрямо този въпрос не се установява наличие на сочената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС /обективирана в цитираните от касаторите решения на ВКС, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, респективно е съобразил посочените по-горе критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,