Определение № 50204 от 25.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1132/2022 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Б. С. чрез процесуален представител адв. М. Н. - Т. срещу решение № 304 от 07.03.2022г. по в. гр. дело № 2186/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 262834 от 05.05.2021г. по гр. дело № 11258/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 16 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Б. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сума в размер 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта неговия брат С. Б. С., настъпила при пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 18.08.2015г., около 21.00 ч., в [населено място] на [улица], в района на хотел-ресторант „Езерото“, в посока от [улица]към [улица], по вина на Г. Т. С. - водач на лек автомобил „Мерцедес Е230“, peг. [рег.номер на МПС], застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти при ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.08.2015г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 500 лв. - направени по делото разноски за експертизи и сума в размер 4 236 лв. с ДДС – платено адвокатско възнаграждение.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да се позове формално на понятието за традиционно близки отношения между братя и нормално присъщи болки и страдания от настъпила смърт без да отчете спецификата на процесния случай и да обсъди по отделно установените в процеса конкретни обстоятелства, като изложи конкретни мотиви за отхвърлителния диспозитив за това, защо счита, че процесните отношения не се отличават от традиционно близките отношения между братя и сестри, а болката и страданията не надхвърлят по интензитет обичайните?

2. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да се отклони от указанията на Тълкувателното решение за изследване предпоставките за изключителност в създадената близост между братя и болки и страдания вследствие на смърт, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпените от роднини, които са в същата родствена връзка, изследвайки и сравнявайки ги на плоскостта на отношенията, характерни за родители и деца?

3. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга лица, имащи право на обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е въззивният съд да не отчете и обсъди разпоредбите на общностното право, имащи директно приложение по отношение на материалната легитимация на братята и сестрите по смисъла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и да извежда разбирането си за близост в отношенията интензивност и продължителност на страданията не от принципните положения на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, а при условията на неразрешено тълкуване на указанията по Тълкувателно решение?

По отношение на първите два въпроса касаторът поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 4/30.01.2020г. на ВКС по н. д. № 1117/2019г. на ВКС, НК, III н. о., а относно третия въпрос твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС не обсъждат директното приложение на европейското законодателство, при определяне на материалноправаната легитимация на лица, включени в кръга на родствениците, каквито са братята и сестрите.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Г. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното решение и за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор.

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въз основа на задължителната сила на влязлата в сила присъда № 194 от 01.07.2016г. по НОХД № 2486/2016г. на СГС, III Н. О. на основание чл. 300 ГПК въззивният съд е констатирал, че на 18.08.2015г., около 21.00 ч., в [населено място] на [улица], в района на хотел-ресторант „Езерото“, в посока от [улица]към [улица], водачът на лек автомобил „Мерцедес Е230“, peг. [рег.номер на МПС] Г. Т. С. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила С. Б. С., което деяние съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. След обсъждане на заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза и представените писмени доказателства съдебният състав е установил следните обстоятелства: починалият С. С. е бил без поставен предпазен колан, което е повлияло на леталния изход; към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ със застрахователното дружество – ответник № 02115000604426 от 19.02.2015г.; ищецът е брат на С. С. и са живели на един и същи адрес.

За установяване на отношенията между ищеца и починалия му брат и търпените от ищеца болки и страдания от смъртта на загиналия, въззивната инстанция е обсъдила показанията на разпитания свидетел Н. К. Д. и ги е кредитирала относно следните обстоятелства: отношенията между Г. С. и С. С. са били много близки; родителите им работели и починалият взимал ищеца от градина; ищецът е питал брат си за дрехите, ходили заедно да избират на ищеца обувки за първия учебен ден; ищецът искал да спи в стаята на брат си, а когато имал проблем в училище, се обръщал към него; Г. е обичал повече С., не е приел смъртта на брат си, бил е съсипан, затворил се е в себе си, не иска да празнува Гергьовден и брат му му липсва. Въззивният съд е приел, че родителите на ищеца са имали три деца, живели са заедно на [улица], били са сплотено семейство, родителите се грижели за трите си деца. Установил е също, че двамата братя първоначално учили в едно училище; след като се преместили да живеят на друго място, ищецът продължил да учи в 57-мо училище; към момента на процесното ПТП починалият С. С. е завършил училище, не е работел и не е имал сериозна връзка. Съдебният състав не е кредитирал свидетелските показания в частта, в която свидетелят сочи, че С. С. е полагал грижи за ищеца като баща, тъй като влизат в противоречие с изложеното, че родителите се грижели за децата си и тяхната прехрана.

След анализ на събраните доказателства въззивният съд е заключил, че от тях не се установяват конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма връзка от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка, от традиционните за българския бит отношения между посочените роднини. Приел е, че родителите се грижели и за трите си деца, като е нормално между децата в семейството да има различни взаимоотношения и близост в зависимост от възрастта и характера им. Въззивната инстанция е направила извод, че за ответното застрахователно дружество не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ поради това, че вредите, чиято обезвреда се претендира, не са доказани, тъй като не е установено по делото да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, надхвърляща нормалната между двамата братя.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена предвидената в посочената разпоредба допълнителна предпоставка. Посочените правни въпроси не са решени в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/25.05.1961г., ППВС № 5/24.11.1969г., ППВС № 2/30.11.1984 г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Съгласно ППВС № 4/25.V.1961г. по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и кръгът на лицата, които имат право на него, се прилага ограничителен критерий на принципа на справедливостта поради това, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а кръгът на материално-легитимираните лица е ограничен с оглед родството - низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, по отношение на които се установи, че действително са претърпели вреди. С ППВС № 5/24.11.1969г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. В ППВС № 2/30.11.1984г. е разяснено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 2/30.11.1984г. и е прието, че материалнолегитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/15.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите изрично е посочено, че следва да се отчитат конкретните житейски обстоятелства, поради които привързаността между братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че загубата на родственика е причинила страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите. Преценката за наличие на такива обстоятелства се извършва въз основа на съответните конкретни доказателства по всяко отделно дело. В различни, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /напр. решение № 372/14.01.2019г. по т. д. № 1199/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92/17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, ВКС е анализирал различни житейски ситуации, при които привързаността между брат и сестра е обусловила особено силна привързаност, тъй като отношенията помежду им са били със съдържание, наподобяващо връзката родител – дете, или при отглеждането на внук от баба/дядо поради болест, работа в чужбина или друга обективна пречка за родителите е изградена връзка, също наподобяваща тази между родител и дете. Разяснил е, че близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Традиционно в българското общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но когато поради специфични обстоятелства тези традиционни отношения станат изключителни, тогава смъртта на единия от родствениците може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях, при спазване на константната практика на ВКС, е направил извод, че по делото не е установено наличието на особени житейски обстоятелства, които да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка, даваща право на ищците да получат претендираното обезщетение. Дадените с посочените постановления на Пленума на ВС, Тълкувателно решение и съдебни актове по чл. 290 ГПК разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд, поради което не е налице твърдяното от касатора отклонение от практиката на ВКС.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от него трети правен въпрос е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разбирането за близост в отношенията между ищеца и неговия починал брат, интензивността и продължителността на страданията и дали същите в достатъчна степен обосновават извод за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, се преценяват от съда във всеки отделен случай въз основа на конкретните факти и доказателства по делото. В настоящия случай изводите, до които е достигнал съдебният състав във връзка с материалноправната легитимация на ищеца, са резултат от извършената от него в съответствие с правомощията му на инстанция по съществото на спора конкретна преценка на фактите и доказателствата след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение