Определение № 22 от 07.07.2020 г. на ВКС по д. № 51/2018 г.
ВКС07.07.2020 г.докладчик Ваня Атанасова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 51/2018 г. по описа на ВКС, 5 чл. с-в. КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Т. И. И. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, за присъждане на сумата 8627, 97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в периода 30. 06. 2014 г. – 4. 12. 2014 г., в резултат на неизпълнение на чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30. 05. 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозитите, е Административен съд – София град. Изпраща делото на Административен съд – София град по подсъдност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение от 30. 03. 2018 г. по гр. д. № 79078/2017 г. на Софийския районен съд, III ГО, 88 с-в е повдигнат спор за подсъдност между Софийски районен съд и Административен съд – гр.София относно компетентния съд да разгледа предявения от Т. И. И. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, за присъждане на сумата 8627, 97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в периода 30. 06. 2014 г. – 4. 12. 2014 г., в резултат на неизпълнение на чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30. 05. 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (невземане на решение за обявяване на депозитите за неналични и започване на изплащането им в петдневен срок от това решение) и забавено изплащане на гарантирания му депозит в КТБ. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: С определение № 63 от 4. 06. 2018 г. по гр. д. № 51/2018 г. по описа на ВКС, 5-чл. състав, производството по делото е спряно на осн. чл. 292, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 АПК, до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.“ В проведено на 6. 02. 2020 г. заседание се взе решение за отклоняване на предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос, с оглед променената нормативна уредба, поради което e налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството. По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа предявения от Т. И. И. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС е Административен съд – София град. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил вложител в "Корпоративна търговска банка" АД, която на 20. 06. 2014 г. е била поставена под специален надзор от БНБ. В резултат на неизпълнение от БНБ на чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30. 05. 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (невземане на решение за обявяване на депозитите за неналични и започване на изплащането им в петдневен срок от това решение) и забавено изплащане на гарантирания му депозит в КТБ, ищецът претърпял имуществени вреди. Претендира се присъждане на сумата 8627, 97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в периода 30. 06. 2014 г. – 4. 12. 2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ и чл. 79, ал. 1 ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл. 4, § І, т. 40 от Регламент/ ЕС/ 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. Българската народна банка е компетентният орган, който следва да установи "неналичен депозит" по чл. 1, т. 3, б (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г./, исковете по чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се разглеждат по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1. 01. 2019 г./, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на ЕС актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава XI „Производства за обезщетения“ на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на тази нормативна уредба, компетентен да разгледа предявения от Т. И. И. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, за присъждане на сумата 8627, 97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в периода 30. 06. 2014 г. – 4. 12. 2014 г., в резултат на неизпълнение на чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30. 05. 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (невземане на решение за обявяване на депозитите за неналични и започване на изплащането им в петдневен срок от това решение) и забавено изплащане на гарантирания му депозит в КТБ, е Административен съд – София град. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд