Определение № 5900 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 393/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците К. К. Г. и С. К. Г. (С. П.) срещу решение № 5199 от 12.10.2023 г. по в. гр. дело № 7748/2022 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІІ Б състав, с което е потвърдено решение № 5274 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 28056/2021 г. на Софийски районен съд, III г.о., 140 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. Д. Г. - Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН за осъждане на ответницата да заплати на всяка от ищците сума в размер на 13 369. 82 лева, представляваща припадаща се наследствена част от изтеглени парични средства от банковите сметки на К. Л. Г. (наследодател на страните) за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г.. Жалбоподателите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, като им бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ищците навеждат основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводи и възражения на страните, който считат че е разрешен в атакуваното решение в противоречие с т. 2 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 124/2010 г. по гр. д. № 3979/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 331/2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. и решение № 700/2010 г. по гр. д. № 91/2020 г. на ВКС, ІV г.о.. Въпросът е поставен в контекста на довод за едностранчиво обсъждане само на част от приетите по делото доказателства и на неправилно неанализиране във взаимовръзка на възраженията и твърденията на ответницата в отговора по чл. 131 ГПК. Жалбоподателите считат, че признанието на ответницата в отговора на исковата молба за наличие на мандатно правоотношение между нея и починалия К. Г. не е оценка на доказателствата от страна на процесуалния й представител, както е приел въззивния съд, а е следвало да се цени съобразно с всички останали доказателства по делото. Ищците поставят и „материалноправни въпроси“ в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирани по следния начин: „Едностранният характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер.“ и „за вида и обхвата на каузалното правоотношение – част от упълномощителната сделка“, които не притежават характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото единият въпрос е поставен като съобщително изречение, даващо отговор на въпрос, а освен това е и без значение за крайния изход на конкретния правен спор. Другият „въпрос“ е прекалено абстрактен и предполага цялостно изследване на вида и съдържанието на каузалното правоотношение като част от упълномощителна сделка, което също би било без значение за крайния изход на настоящото дело. Поради това те не са годно общо основание за допускане на касационния контрол. Ответницата по касационната жалба (ответник и в исковото производство) - М. Д. Г. - Г. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по облигационни искове с цена над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Разгледани са субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН. В исковата молба са наведени твърдения, че ищците са деца и наследници по закон на общия наследодател К. Л. Г., починал на 18.10.2020 г., както и че съпругата на последния от втория му брак–ответницата въз основа на генерално упълномощаване за разпореждане с банковите му сметки в различни банкови институции, в периода 10.09.2020 г. – 18.10.2020 г., е изтеглила сума в общ размер на 40 000 лева, като не е дала отчет на наследодателя им за изтеглените парични средства, съответно – не му ги е предала. Поради това, всяка от ищците претендира осъждането на ответницата за заплащане на сума в размер на 13 369. 82 лв., представляваща припадаща се на наследствения им дял от наследството на баща им част от изтеглените парични средства от банковите сметки на Г. за горепосочения период. В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявените искове изцяло. Поддържа, че между нея и съпруга й Г. е имало неформален договор за поръчка, за изпълнение на който е било изготвено процесното пълномощно. Твърди, че в изпълнение на предоставената й представителна власт е извършвала тегления от банкови сметки на съпруга си, но изтеглените парични средства са изразходвани за задоволяване на общи нужди на семейството, включително за покриване на разходи за лечението и за погребението на упълномощителя, както и че е дала отчет за разходването на тези средства приживе на съпруга си. Ответницата е предявила, в случай че исковете бъдат уважени, евентуално възражение за прихващане със сума в общ размер от 3 118. 98 лв., претендирана по равно и разделно от двете ищци, представляваща припадаща се част от разходи за погребението на общия наследодател на страните. Ищците са оспорили възражението за прихващане с твърдение, че нямат правно задължение да възстановяват част от разходите, направени от ответницата за погребението на наследодателя им. Въззивният съд е намерил за правилен извода на първоинстанционния съд в доклада по делото, че за основателността на предявените искове в тежест на ищците е да докажат при пълно и главно доказване: 1. / че между наследодателя им и ответницата е бил валидно сключен договор за поръчка, по силата на който ответницата се е задължила по възлагане на наследодателя да се разпорежда с вземания по банковите му сметки; 2. / че за периода от 10.09.2020 г. до 18.10.2020 г. ответницата, в изпълнение на сключения договор за поръчка, е изтеглила парични средства от банковите сметки на наследодателя на страните, и 3. / размера на изтеглените средства. При установяване на така посочените положителни факти в тежест на ответницата е да докаже, че е отчела пред наследодателя на страните изтеглените парични средства от банковата му сметка. СГС е счел, че спорът между страните е концентриран върху това доказано ли е по делото сключването на неформален договор за поръчка между ответницата и наследодателя на страните във връзка с учредената в полза на съпругата от съпруга представителна власт с пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 5286/15.10.2015 г. на Нотариус Л. С., с рег. № ..... към Нотариалната камара, по който договор довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (чл. 284 ЗЗД). Решаващият съд е приел, че тежестта за доказване на мандатното правоотношение е за страната, която го твърди, т. е. за ищците, както и че упълномощаването е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Посочил е, че когато в отношенията с третите лица упълномощеният действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно, като в тези случаи съгласието на довереника да изпълни мандата може да се доказва с всички доказателствени средства. Заключил е, че в конкретния случай между страните по делото не е спорно обстоятелството, че общият им наследодателят е упълномощил ответницата през време на брака им, прекратен с неговата смърт на 18.10.2020 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя с рег. № 5286/15.10.2015 г. на Нотариус Л. С., с рег. № .... към Нотариалната камара, да извършва от негово име и за негова сметка правни и фактически действия, вкл. да го представлява пред конкретно посочени банкови институции ("УниКредит Булбанк" АД, TBI BANK, "Юробанк България" АД), като тегли и внася суми от и по банковите му сметки, открити при тях. Въз основа на така даденото пълномощно за пълномощника се е породила представителна власт, по силата на която той е могъл да извършва правни действия с последици направо за упълномощителя. Намерил е за установено в процеса, че през процесния период правата по пълномощното са реално упражнени и пълномощникът – ответницата, е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя сума в общ размер от 38 859. 47 лв.. Въззивният съд е посочил, че е константна практиката на ВКС, обективирана в решение № 225/28.01.2013 г. по т. д. № 903/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 103/30.11.2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на ВКС, II г.о. и решение № 11/3.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на ВКС, IV г.о., съгласно която "ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установява друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея". При съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № ...., том ...., рег. № ....., дело № ...... г., пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4926/16.09.2015 г. на нотариус с рег. № ... към НК, процесното пълномощно, протокол от проведено на 28.11.2017 г. Общо събрание на "ЛАБДИАГНОСТИКА" ООД, договор за заем от 31.07.2018 г.) и на изслушаните гласни доказателства е намерил, че вътрешните отношения между съпрузите Г. категорично не сочат на наличието на договор за поръчка въз основа на процесната упълномощителна сделка от 2015 г.. За да изведе този извод, СГС е съобразил, че Г. са били съпрузи от повече от 15 години, като и тримата изслушани по делото свидетели еднозначно навеждат на особено близките им семейни отношения, основани на общо уважение, разбирателство и любов, на близостта и доверието между съпрузите, които са били емоционално и професионално свързани, често пътували заедно, дори и при командировки се придружавали, споделяли, че финансите им са общи и че са предназначени за обезпечаване на спокойния им живот. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Ц., пред която наследодателят е споделял, че изрично е упълномощил съпругата си да тегли средства от банковите му сметки, тъй като те били на семейството и били предназначени за осигуряване на спокойния им живот. Приел е за безспорно обстоятелството по делото, че част от изтеглените парични средства са били използвани за лечението на К. Г., както и за неговото погребение. При приетите за установени горепосочени факти, отчитайки като особено съществено обстоятелство в конкретно разглеждания случай естеството на личните отношения между упълномощител и упълномощен, а именно, че те са съпрузи, решаващият съд е заключил, че е житейски нелогично, а и недоказано по делото, сключването на договор за поръчка между съпрузите Г., налагащ изричното отчитане на всяко извършено през време на брака теглене на парични средства от банковата сметка на съпруга. Отчел е и фактът, че процесното пълномощно е изготвено още през 2015 г., като не се твърди и не се установява приживе наследодателят на страните да е имал каквито и да е парични претенции към съпругата си, породени от неизпълнение на договорни отношения. Посочил е също, че е видно от нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № ....., том ....., рег. № ...., дело № ...... г., протокол от проведено на 28.11.2017 г. Общо събрание на "ЛАБ ДИАГНОСТИКА" ООД и договор за заем от 31.07.2018 г., че още приживе Г. е предприел преднамерени действия за обезпечаване имущественото благополучие на съпругата си и за нейните спокойни старини, учредявайки пожизнено вещно право на ползване върху личния му апартамент, придобит преди брака, и предвиждайки изрични уговорки в договорните отношения с дружеството "ЛАБ ДИАГНОСТИКА" ООД, чийто съдружник е и ищцата К. Г. и с които последната е била запозната, за финансовото обезпечаване именно на съпругата му М. в случай, че с него се случи нещо, задължавайки дружеството да плаща непогасените вноски от заема лично и в брой на съпругата му. По гореизложените съображения, СГС изцяло е споделил изводите на първата инстанция, че отношенията по повод процесната упълномощителна сделка са изцяло етични и основани на семейната връзка между Г., прекъсната с внезапната смърт на съпруга. Поради това и с оглед недоказването от страна на ищците на наличието на валидно сключен между наследодателя на страните и ответницата договор за поръчка, по силата на който ответницата да има неизпълнено задължение да отчете възложения мандат, е счел предявените искове за неоснователни. Доводът на ищците във въззивната им жалба относно обективираното от ответницата чрез процесуалния й представител в отговора на исковата молба признание за наличието на сключен между нея и съпруга й договор за поръчка, въззивният съд е намерил за неоснователен, тъй е счел, че това признание по същество представлява правна оценка на доказателствата по делото, която не обвързва съда и не освобождава ищците от възложената им доказателствена тежест. Настоящият касационен състав намира, че са налице сочените от касаторите общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения единствен процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По този въпрос, който е с обуславящо значение за крайния изход на конкретния спор, е налична задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и безпротиворечиви решения по чл. 290 ГПК /№ 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 228/ 01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на І г.о., решение № 27/02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2014г. на ІV г.о. и др.), според които въззивната инстанция като втора решаваща инстанция, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, дължи излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, включително обсъждане на всички приети доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на въззивното решение, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства с направеното в отговора на исковата молба признание на ответницата за наличието на сключен между нея и наследодателя на страните договор за поръчка във връзка с процесната упълномощителна сделка, като някои от фактическите си изводи не е обосновал въз основа на кои доказателства извежда, поради което обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с гореизложената практика на ВКС. На основание гореизложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по горепосочения процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение