Определение № 3678 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. Г. и М. Б. С. - Г., чрез процесуалния им представител адвокат В. Г. от САК, срещу решение № 3674 от 20.06.2024г. по в.гр.д.№4899/2024г. на Софийския градски съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 1987 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 45097/2022 г. на Софийския районен съд, е уважен предявеният от С. И. У., конституирана в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалната ищца М. С. К., против касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че С. И. У. е собственик на реална част с площ от 227 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота [населено място], [улица], на основание покупко-продажба и делба в режим на СИО и придобивна давност по отношение на идеалната част на бившия съпруг И. Ц. Ц., която реална част е обозначена графически в жълт цвят по т.1-2-3-4-1 на скица-приложение №3, която е приподписана от съда и представлява неразделна част от съдебното решение.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, по въпросите:

1. Възможно ли е да се придобие по давност реална част от съседен урегулиран поземлен имот, респективно поземлен имот попадащ /и/или за който е отреден УПИ, като същата реална част се завладее /придобие по давност/ от претендентите за собственост съседи;

2. При мотивиране на решението си за приложението на чл. 200 ЗУТ, длъжен ли е състава да съобрази /събере и обсъди/ доказателства за приложението на изискванията на чл. 19 ЗУТ /чл. 28 ЗТСУ/отм/;

3. Възможно ли е да придобият по давност /при действието па ЗУТ/ част от съседен урегулиран поземлен имот;

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация С. И. У., чрез процесуалния си представител адвокат С. Х. от САК, изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Установено е, че с нотариален акт от 21.12.2021г. Я. Т. И., Н. Г. А., А. В. Д., И. И. Г., И. И. С. и З. И. С., се легитимират като собственици на имот с идентификатор *** на основание давност и наследствено правоприемство.

С договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт от 23.12.2021г., К. В. Г. е закупил от тях имот с идентификатор *, с площ от 465кв.м., парцел №* за бивши имоти по кад.план №*,*.

С нотариален акт за собственост от 20.09.1960г. Й. Х. А. е призната за собственица на 1/2 идеална част от дворно място с пл. №*, в кв.11 по плана на С., който имот е включен в парцел * в кв.11,целият с площ от 3245 кв.м. С договор от 15.08.1960 г. Й. Х. А. се съгласява да продаде на И. Ц. и Л. А. парцел * в кв.11 по плана на С..С нотариален акт от 28.09.1960 г. Й. Х. А. продава на И. Ц. Ц. 1/4 идеална част от недвижим имот, представляващ имот с пл.№ * в кв.11, както и на Л. А. А. – 1/4 идеална част от същия имот.

На 10.03.1962 г. е сключен договор за доброволна делба, съгласно който в дял на И. Ц. Ц. е поставен недвижим имот с площ от 859 кв.м., парцел ***, в кв.11 по плана на С., при съседи: улица, Л. А., С. Л..

Със заповед от 04.05.1962г. към мястото, притежавано от И. Ц. Ц. са придадени 17 кв.м. от мястото на СГНС, за което е определена цена от 15.30лева.С нотариален акт от 09.05.1962 г. И. Ц. Ц. е бил признат за собственик на придадени по регулация 17 кв.м. към парцел *** в кв.11 по плана на С..

В графична част на рег.план от 1966 г. са отбелязани парцел *-* в източната част и парцел *.-*,*,* в западната част. От линиите на кадастралния план е установено, че парцел *.-*,*,* се образува от западните части на имоти №148 и №462, както и от част от имот №*.Констатирано е, че в кадастралната основа на рег.план от 1966 г. имот пл.№148 е с площ от 904 кв.м. Площта на парцел *-* /източната част на имот пл.№*/ е 730 кв.м. В новия парцел *-*,*,* участват 229 кв.м. от имот пл.№*, 220 кв.м. от имот пл.№*, 79 кв.м. от имот с пл.№*, 209 кв.м. от имот пл.* и 20 кв.м от имот без пл.номер.Съгласно протокол от 01.02.1968г. за оценка на придаваеми места към парцел * се придават 70 кв.м. от имот пл.№* на Л. М..От скица от 1967 г. е установено, че са отчуждени за улична тегоба за прокарване на улица /сегашна ул.К./ през имот пл.№* на Л. М..От скица от 1967 г. е констатирано, че са придадени 70 кв.м от имот на Л. М. към парцел * на И. Ц., Л. А. и Й. Л..

Посочено е, че са представени скица от 1968г. и оценителен протокол касаещи прокарване на ул. К., като за собственици на парцел * са посочени И. Ц., Л. А. и Й. Л..Представена е графична част от ЗРП от 1987 г., в който са предвидени парцел * /източна част/ и парцел * /западна част/, която граничи със сегашната ул. К. предвидена като тупик. Според разписния лист М. К. е собственик на имот пл. №*, а собственик на имот пл.№* е Л. А.. С комбинирани скици по делото са посочени как са образувани процесните парцели по плановете от 1930г., 1962 г., 1966 г. и 1987 г. и каква е оградената част от имот с идентификатор * откъм имот №* и имот №*. Съгласно комбинирана скица площта на имот с идентификатор * е 819 кв.м., УПИ * е с площ от 605 кв.м., а по архивен план площта на ПИ №* е 1062 кв.м. Площта по геодезическо заснемане на имот * е 915 кв.м.

Установено е, че М. С. К. и И. Ц. Ц. са сключили брак на 18.10.1959г., който е прекратен с решение на съда от 11.02.1972г.Съгласно удостоверение за наследници на И. Ц. Ц., същият е починал на 15.09.2007 г. и е оставил като наследници по закон съпругата си П. И. Ц., дъщеря М. И. М. /род.1952 г./ и дъщеря С. И. У..С констативен нотариален акт от 26.10.2009г., М. С. К. се легитимира като собственик на УПИ *** с площ от 700 кв.м. заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и масивна лятна кухня с площ от 30 кв.м.

По делото е представено удостоверение за идентичност на имена, от което се установява, че Й. Х. А. и Й. Х. Л. са едно и също лице.

От заключението на приетата в първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че имот с идентификатор * е частично идентичен с имот пл.№* като площта на съвпадение е 227 кв.м. и е частично идентичен с имот пл.№* с площ на съвпадение от 217 кв.м.Имот с идентификатор * е частично идентичен с УПИ * по действащия план на [населено място] като застъпването между тях е 445 кв.м.Имот с идентификатор * е ограден от северната граница с имот с идентификатор *, източната граница с имоти с идентификатор * и *.На място не е материализирана, а единствено съществува в графичен вид на кадастралната карта, южната граница с имот с идентификатор * е нетрайно материализирана с ограда от железни колове и градинска телена мрежа, западната граница с имот с идентификатор * не е материализирана чрез ограда или по друг начин. В имот с идентификатор * са поставени паянтови огради от железни колове и телена мрежа по букви Б-И-К-Д и по букви И-В, спрямо които застъпването с площ от 227 кв.м. между имот с идентификатор * и имот с пл.№ * по предходния КП, се разпределя, както следва - 86 кв.м. в имот *; 14 кв.м. в имот с идентификатор *; 127 кв.м. са неоградени откъм [улица]. Застъпването с площ от 217кв.м. между имот с идентификатор * и имот с пл. №* е като 108 кв.м. попадат в имот с идентификатор * и 109 кв.м. са неоградени откъм [улица]. Според СТЕ има съвпадение между имот с идентификатор * с имоти с пл.номера * по плана от 1966 г. УПИ * по плана от 1987 г. е с площ от 840 кв.м., а имот с идентификатор * е с площ от 465 кв.м.Регулационните линии за УПИ * по действащия ПУП не съвпадат с кадастралните граници на образувания имот съгласно КК, което означава,че регулацията не е приложена.Според СТЕ парцел * по плана от 1966 г. е с площ от 758 кв.м. През 1962 г. са отредени четири парцела. Към парцел * в кв. 11 по плана на С. се придават 17 кв.м. на СГНС като сметките са уредени и е издаден нотариален акт за придаденото място. Площта на парцела е 859 кв.м. Според СТЕ парцел * по плана от 1966 г. е с площ от 758 кв.м., а парцел * по действащия план от 1987 г. е с площ от 840 кв.м., като двата парцела до голяма степен се припокриват в площ от 730 кв.м. Парцел * по плана от 1987 г. е отреден в съсобственост на части от имоти №* и №*. Имот №* на М. К. участва с 457 кв.м., а имот пл.№* на Л. А. участва с 382 кв.м. като няма придаване на части от имоти. Според СТЕ парцел * по плана от 1966 г. е с площ от 758 кв.м. и в него се включват 229 кв.м от имот пл.№*, както и части от други имоти. Посочено е, че данните в разписния лист за имот пл.№* не кореспондират с представените по делото нотариални актове и няма доказателства за уреждане на съсобствеността в общия парцел по отношение на имоти №*, №* и №*. На място частта от имот пл.№* включена в кадастралната основа на парцел * по плана от 1966 г. е приобщена и оградена към дворното място на М. К., а частта от имот пл.№* е приобщена към мястото на А. А..Според СТЕ регулацията от 1987 г. не е приложена. Процесната реална част от 227 кв.м. представлява част от 457 кв.м. от имот пл.№*, която е била включена в парцел * по плана от 1987 г.

От събраните гласни доказателства-показанията на свидетеля С. У. - син на ищцата У., е установено, че същият познава дядо си И. от срещи с него.Баба му и дядо му били разведени, свидетелят не е бил близък със своя дядо, но знаел, че неговата баба е откупила къщата и е станала собственик на целия имот.Заявил, че при разговор с дядо му в кафене в С., когато свидетелят е бил на около 12-13 години неговият дядо казал, че няма претенции към имота.

Свидетелката З. К., заявила, че познава М. и знае, че мястото, което е празно отпред преди го е косил човек на име Б., който няма родствена връзка с М. и И., а майката на този човек притежавала имота по наследство, неговата майка се казвала В., след смъртта на този човек никой не е посещавал мястото.През празното място М. и съседът Л. са преминавали, за да си прекарват дърва.На свидетелката не е известно И. да има претенции за мястото, според свидетелката К. преди години М. и Л. казвали, че мястото е тяхно, не са го платили, но са го взели като свидетелката не е запозната с регулацията.

Свидетелят М. А., живееща от 1982 г. на [улица]и позната на М., е заявила, че от едната страна имотът граничел с М. Т., от другата страна с Л. А., откъм [улица]има ограда, а откъм [улица]- телена мрежа, но мрежата не е точно до улицата, а малко по-навътре.Влизано е откъм [улица]до имота на М., за да се прекарват дърва или строителни материали, защото откъм [улица]влизане с камион е невъзможно.На свидетелката А. е известно, че към 1982 г. човек на име Б. е садил царевица в празното място, този човек живеел на друго място в селото, а впоследствие след като починал други хора не са идвали в мястото, а тревата била почиствана от М. и от съседа Л..

Свидетелят М. Т. е заявила, че нейният имот граничи с имота на М.. Имотът на М. откъм [улица]не е заграден от улицата, а понавътре, поставена е телена мрежа. На свидетелката Т. е известно, че празното място е на човек на име Б., който се грижел за мястото заедно с жена си Б.. Свидетелката е питала Б. за закупуване на празното място, но Б. отговорила, че са много наследници и трябва да говори със сина й. Според показанията на свидетелката Т. И. не е имал претенции за имота на М..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че процесният имот с идентификатор * по КККР на [населено място] се проследява като бивша част от парцел * по плана от 1966г., който парцел е бил с площ от 758 кв.м., впоследствие по действащия ЗРП /ПУП/ от 1987 г. бившият * по плана от 1966 г. е трансформиран в парцел * с площ от 840 кв.м., като двата парцела до голяма степен се припокриват в площ от 730 кв.м.Парцел * по плана от 1966 г. е отреден за части от имоти по кадастралната основа №* т.е. в съсобственост; парцел * по плана от 1987 г. също е отреден в съсобственост на части от имоти №* и №*.Имот №* на М. К. участва с 457 кв.м., а имот пл.№* на Л. А. участва с 382 кв.м. като няма придаване на части от имоти.Няма данни плановете от 1966 г. и от 1987 г. да са приложени по отношение на изравняване на правата на отделните съсобственици по регулация в парцела.П роцесната реална част от 227 кв.м. представлява част от 457 кв.м. от имот пл.№*, която е била включена в парцел * по плана от 1987г.Прието е, че съг ласно § 8, ал.1 ПРЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.Създава се в рамките на УПИ т.нар.“разделна собственост“ като всеки е собственик на своята част от имот включена в общ - но не съсобствен - УПИ. Според §8, ал.2 ПРЗУТ собствениците на поземлените имоти могат да приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на закона или да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти.По делото няма данни да са предприети такива действия от собствениците на парцел * по плана от 1987 г. и същият е останал в положение на разделна собственост.

Изложени са мотиви, че с разпоредбите на § 6 и § 8 ПРЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПРЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 ПРЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота. Прекратява се и съсобствеността върху съсобствени по регулация парцели образувани от маломерни имоти.Предвидената в §8, ал.2 ПРЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал.5 ПРЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8, ал. 1 ПРЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията.

В конкретния случай е отпаднал бившият съсобствен парцел и е създадена „разделна собственост“ върху бившите имоти, от които е бил образуван парцел * по плана от 1987г.Процесната реална част от 227 кв.м. представлява част от 457 кв.м. от имот пл. №*, която е била включена в парцел * по плана от 1987 г. и е била съсобствена между първоначалната ищца М. К. и бившия й съпруг И. Ц. по сила на чл.103 от СК 1968 г. (отм.) при налична покупко-продажба и делба по време на брака.Прието е, че по делото е доказано, че 1/2 идеалната част на И. Ц. след развода му с М. К. е придобита по давност от последната.От показанията на свидетелите У., А. и Т. се установява, че целият имот пл.№* и процесната част от него са владяни само от М. К. след развода от 1972 г. като И. Ц. не е имал претенции към него и към бившата си съпруга. Ответниците са трети на съсобствеността лица и не могат да се позовават на права на бившия съсобственик И. Ц. или на неговите наследници, а по делото не се претендира придобиване на спорния имот по давност от М. К. спрямо трети лица, включително праводателите на ответника.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, тъй като същите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд за основателност на предявения иск.

В решението е прието, че с договор за покупко-продажба от 28.12.1960г. Й. А. е продала на И. Ц. 1/4 ид.ч. от парцел * в кв.11 по РП на [населено място] от 1930г., който е бил с площ от 3 340кв.м., с неуредени сметки по регулация за 95кв.м.На 10.03.1962г. е сключен договор за доброволна делба, с който е била прекратена съсобствеността върху *, като в дял на И. Ц. е бил предоставен парцел * с площ от 859кв.м./в тази площ се включват придадените по регулация 17кв.м. от имот на СГНС/. През 1966г. е приет нов кадастрален и регулационен план по силата на който парцел * е отразен като имот с пл.№* в кадастралната основа.За част от имот пл.№148/730кв.м./ е отреден парцел *, а с площ от 229кв.м. е включен в съсобствен по регулация парцел *.Тези имоти са включени като основа, а като придаваеми места са включени части от имоти пл.№*/79кв.м./ и имот пл.№*/20кв.м./.През 1987г. е приет сега действащия КП и РП на [населено място].По този план парцел * попада почти изцяло в парцел *, като площта на съвпадението е 730кв.м.Последният е отреден в съсобственост за части от имоти пл.№* и пл.№*, като имот №* участва с 457кв.м. Прието е, че регулацията по плана от 1987г. не е приложена и е отпаднал бившият съсобствен парцел, като е създадена „разделна собственост“ върху бившите имоти, от които е бил образуван парцел * по плана от 1987г.Процесната реална част от 227 кв.м. представлява част от 457 кв.м. от имот пл. №*, която е била включена в парцел *** по плана от 1987 г. и е била съсобствена между първоначалната ищца М. К. и бившия й съпруг И. Ц. по сила на чл.103 от СК 1968 г. /отм./ при налична покупко-продажба и делба по време на брака.При условие, че въззивният съд е приел, че спорната част от 227кв.м. представлява част от имот, който първоначалната ищца е придобила по продажба и делба, поставените въпроси дали може да се придобие по давност реална част от УПИ/ПИ, при спазване на ограниченията на разпоредбата на чл.200 от ЗУТ, са в случая неотносими.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

За да се приеме, че е налице очевидна неправилност, е необходимо да се установи, че съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл, основал е изводите си на норма, която е била отменена, нарушил е основни правила на съдопроизводствения ред или е допуснал груби нарушения на правилата на формалната логика, довели до постановяване на неправилно въззивно решение. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.

Налице са основания за допускане на въззивното решение като явно неправилно, тъй като е необоснован извода на въззивния съд, че придобитият от ищцата недвижим имот, представляващ парцел * по РП от 1930г., отразен като имот пл.№* в кадастралната основа на плана от 1966г. и имот пл.№* по КП от 1979г. са напълно идентични.От заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че общата площ на имот пл.№* е 1 062кв.м., от която 605кв.м. попадат в парцел *, а останалата част от 457кв.м. е включена в парцел *, в която част попадат спорните между страните 227кв.м.Установява се още, че в тези 457кв.м. са включени части от имоти пл.№*, №* и №* по КП от 1966г., а придобитият от ищцата имот въз основа на покупко-продажба, делба и прекратено СИО, е имот пл.№*.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение