Определение № 3457 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Върховен административен съд, тричленен състав и Административен съд – Стара Загора за определяне на компетентния съд, който да разгледа частната жалба, подадена от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] против Определение № 3852/03.10.2025г. по адм.д. №422/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора. За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по частна жалба, подадена от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] против Определение № 3852/03.10.2025г. по адм.д. № 422/2025г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане исковата молба на П. в частта, в която претенцията е насочена против Министерството на правосъдието като ответник и производството в същата част е прекратено. Предмет на производството по адм. дело № 422/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е била исковата молба на И. П. и уточнение към нея, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието с искане същите да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 37 500 лева за периода от 27.06.2024 г. до 07.04.2025 г., претърпени в резултат на твърдени като незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответниците. С разпореждане № 543 от 05.02.2026 г. по адм. д. № 1068/2025 г. на Административен съд – Стара Загора производството по разглеждане на частната жалба е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Върховен административен съд. За да постанови този акт, Административен съд – Стара Загора е приел, че макар ищецът да е посочил като правно основание за предявяване на претенцията си – чл.284 и сл. ЗИНЗС, твърденията му в обстоятелствената част исковата молба сочели на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, подсъден на Върховен административен съд. С Определение № 2823/13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1745/2026 г. по описа на ВАС, трето отделение, производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между тричленен състав на Административен съд – Стара Загора и тричленен състав на Върховен административен съд. С акта е прието, че претенцията за вреди на И. Г. П. е по чл. 284, във вр. чл. 285 ЗИНЗС – причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Освен това е отчетено обстоятелството, че правната квалификация на иска е направена от разглеждащия спора по същество съдебен състав в доклада по исковата претенция, изготвен от съда в първото по делото заседание, отразен в съдебния протокол от трети октомври 2025г. В тази връзка, разглеждащия спора по частното производство съд не разполагал с компетентност да преквалифицира исковата претенция, поради което подадената частна жалба е следвало да бъде разгледана по реда на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че подадените от И. Г. П. частна жалба срещу Определение № 3852/03.10.2025г. по адм.д. №422/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, следва да се разгледа от тричленен състав на същия съд, по следните съображения: Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд. Постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Производството по адм. дело № 422/2025 г. е образувано по исковата молба и уточнение към нея на И. П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието с искане същите да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 37 500 лева за периода от 27.06.2024 г. до 07.04.2025 г., претърпени в резултат на твърдени като незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответниците. Претенцията е мотивирана с твърдения за поставянето му в неблагоприятни по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС условия на крайна социална изолация в Затвора в [населено място], поради невъзможността да провежда телефонни разговори, да изпраща пощенски писма и да гледа телевизионни програми с цел да се осведомява за общественозначими събития. Според разпоредбата на така цитираната от страна на П. норма, за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се включително и в продължителна изолация без възможност за общуване. Така конкретизирани претендираните вреди попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 ЗИНЗС, тъй като са настъпили в резултат от действия на специализирани органи по изпълнение на наказанията. В константната си практика ВАС приема, че при предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение (независимо дали за имуществени или неимуществени вреди) поради действия или бездействие на длъжностни лица от посочения административен орган, свързани с лоши битови условия в местата за лишаване от свобода, които попадат в обхвата на чл. 3 ЗИНЗС, то тези искове следва да се квалифицират като такива, предявени по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, а не по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В допълнение, настоящата инстанция споделя и констатацията на тричленния състав на ВАС, че правната квалификация на иска по чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 от ЗИНЗС е направена от разглеждащия спора по същество съдебен състав в доклада по исковата претенция, изготвен от съда в първото по делото заседание, отразен в съдебния протокол от 03.10.2025г. С оглед изложеното, неправилно разглеждащия спора по частното производство състав на Административен съд – Стара Загора е преквалифицирал исковата претенция по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, без да съобрази, че претендираните вреди попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 от ЗИНЗС, както и дадената от разглеждащия спора по същество съдебен състав, правната квалификация на иска по чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Предвид изложеното компетентен да се произнесе по частната жалба, подадена от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] против Определение № 3852/03.10.2025г. по адм.д. № 422/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е тричленен състав на Административен съд Стара Загора. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,