Определение № 182 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 362/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище в [населено място] срещу определение № 260147 от 15.12.2020 г., постановено по в. ч. т. д. № 740/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу определение № 260379 от 20.10.2020 г. по т. д. № 966/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по ахд. № 3661/2019 г. на Административен съд София - град. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон при формиране на извода на въззивния съд за наличие на връзка на преюдициалност между образуваното пред първоинстанционния съд исково производство и висящото пред административния съд производство по обжалване на индивидуален административен акт. Излага доводи, че индивидуалният административен акт подлежи на предварително изпълнение по силата на закона и тъй като е породил действие за процесния период, обжалването му не спира неговото изпълнение. По съображения в жалбата моли за отмяна на определението и за връщане на делото на Окръжен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулиран е следният въпрос, определен като значим за изхода на делото, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в определение № 597 от 30.09.2019 г. по ч. т. д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т. о.: „Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, и делото (било то гражданско или търговско), в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена“. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника „ГН Солар“ ЕООД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Отговор е подаден и от „Национална електрическа компания“ ЕАД със седалище в [населено място] - подпомагаща страна на страната на частния жалбоподател „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в който е изразено становище за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и за неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди определението на Окръжен съд - Пловдив за спиране на производството по т. д. № 966/2019 г., въззивният съд е направил извод, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като висящото пред Административен съд София - град ахд. № 3661/2019 г. с предмет оспорване валидността и законосъобразността на Решение № СП-2 от 06.03.2019г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство /НСП/ за обекти за производство на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, има преюдициално значение за изхода на разглеждания от първоинстанционния съд правен спор за заплащане цената на продадена електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, претендирана като дължима вследствие отмяната на цитираното решение на КЕВР. Предвид обстоятелството, че с оспореното решение на КЕВР нетното специфично производство на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, е определено за период, предхождащ датата на издаването му - 06.03.2019 г., въззивният съд е приел, че то ще намери приложение и при уреждане на отношенията между страните „ГН Солар“ ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, произтичащи от сключения помежду им договор № 983/30.01.2013 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за исковия период 01.11.2016 г. - 31.12.2018 г. С оглед оспорването на валидността и законосъобразността на приложим към гражданскоправния спор административен акт - Решение № СП-2 от 06.03.2019 г., респ. настъпване или ненастъпване на последиците от него, въззивният съд е направил извод, че изходът на административното дело има преюдициално значение за правилното решаване на повдигнатия пред гражданския съд правен спор. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно определение. Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода на конкретното дело в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е от значение за правилността на обжалваното определение, тъй като отговорът му предполага проверка от страна на касационната инстанция на законосъобразното формиране на извода на въззивния съд, че са осъществени предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на исковото производство поради връзката на преюдициалност с висящото пред административния съд производство. В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява дали изводите на въззивния съд са законосъобразни, поради което поставеният въпрос не може да предпостави допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, поради което не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за наличие на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 740/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение