Определение № 789 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, представлявана от изпълнителния директор И. К., чрез ст.юрисконсулт П. С., срещу решение № 291/03.06.2024 г. по в.гр.д.№ 625/2023 г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 315/22.11.2022 г. по гр.д.№ 328/2022 г. на Районен съд Козлодуй и се отхвърля иск на основание чл.422, ал.1 ГПК да се признае, че съществува вземане на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ против Ц. С. Ш. /наследник на С. Ц. Н., поч.на 05.02.2022 г./ за сумата 11 866,48 лева, представляваща обезщетение за ползване на ведомствен гараж № 19, в [населено място], [улица], след прекратяване на договора за наем, за периода от 01.07.2015 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от 10.09.2020 г. до изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 983/2020 г. на РС Козлодуй. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК по въпросите: Допуснал ли е съдът нарушение на основания принцип на законност, залегнал в чл.5 от ГПК, с оглед на задължението му да осигури правилно приложение на материалния закон? Предвид факта, че в доклада на първоинстанционния съд е приет за разглеждане евентуално предявения иск, без да бъдат дадени указания за уточняване на основанието, а в решението е оставен без разглеждане, това от своя страна не е ли препятствало ИА ВКВПД да изложи ясна и точна формулировка на фактите имащи значение за изхода на делото? Отделно се поддържа, че решението е очевидно неправилно поради нарушаване принципа за установяване на обективната истина. От Ц. С. Ш., чрез адвокат Х. П. от АК – Враца, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът има сключен договор за наем от 14.12.2001 г., на гараж от жилищния фонд на МО със С. Ц. Н., но по делото не се доказва ползването и надлежното уведомяване за прекратяване на наемното правоотношение. Според мотивите на съда, липсват доказателства за връчване на предизвестието за прекратяване на договора с писмо изх.№ 62-00-12-03/05.04.2007 г., тъй като в отговор от 23.07.2007 г. на СД Полиция е удостоверено връчване на изявлението на трето лице, а съставеният протокол-опис за освобождаване на гаража на 23.07.2020 г. също е подписан от лице, различно от наемателя. Въззивният съд приема, че след като ищецът не доказва релевантните за спора обстоятелства за ползването на наетата вещ и връчване на изискуемото се по чл.27 от Наредба № 3/1998 г. едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр.с 236, ал.2 ЗЗД. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала и принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени последователно в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките, въз основа на които съдът преценява дали съществува вземането на ищеца, на основание чл.422, ал.1 ГПК. Не може да се приеме явна необоснованост на мотивите, поради нарушаване на правилата на формалната логика или прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, тъй като постановеното решение съдържа конкретната преценка на съда за доказателствата, въз основа на които са установени релевантните по делото факти и приложението на закона към тях. В този смисъл, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща търсената от страните защита. Съображенията на касатора за допуснати процесуални нарушения при анализ на събраните доказателства, всъщност, представляват оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила от съда, които са довели до необоснованост на решението, т.е. доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче касационната инстанция може да се произнесе след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В подаденото изложение към касационна жалба, обаче, са изложени аргументи за допуснати процесуални нарушения от съда, които според касатора обосновават очевидна неправилност на постановения съдебен акт, но видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд приема по същество, че по делото не се доказват безспорно релевантните фактически обстоятелства относно предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД, поради което той е неоснователен. В този връзка, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, като общо основание за допускане на касационно обжалване, а е преповторил оплакванията за необоснованост на мотивите на съда и нарушение на материалния закон, т.е. посочил е касационни основания по съществото на спора, които се различават от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В този смисъл, въпросът допуснал ли е съдът нарушение на основания принцип на законност по чл.5 ГПК, не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Вторият формулиран въпрос на касатора е изцяло неотносим, тъй като е поставен във връзка с евентуално предявения иск, по отношение на който с определение № 1906 от 18.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 954/2024 г. на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, окончателно е прието, че е процесуално недопустим, поради което не е предмет на касационно обжалване в настоящото производство. От Ц. С. Ш., чрез адвокат Х. П. от АК – Враца, са поискани разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение