Определение № 60313 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 820/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 25449/04.12.2020 година на П. Л. Г. и Г. Л. Г., и двамата от [населено място], заявена чрез общия им процесуален представител адв. К. Д. АК В. срещу въззивно Решение № 1223 от 28.10.2020 година по В.гр.д. № 1513/2020 година на ОС-Варна, в производство по чл. 34 ЗС, във втората фаза – по извършване на делбата и по сметките. С касационната жалба се навеждат доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение, резултат на нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведените доводи касаят преценката на доказателствата по делото по повод на договорените и уредени между страните начини на прекратяване на съсобствеността, отказът на съда да бъдат събрани ангажираните доказателства, касаещи направения отказ от наследство на М. С., неприетото възражение за придобивна давност. Искането да се допусне касационно обжалване се подържа с довод, че същото противоречи на съдебната практика на ВКС – Решение № 140 от 17.03.2006 год. по гр.д. № 797/2005 год. ВКС I г.о., Решение № 221 от 1997 на ВКС I г.о. и Решение № 872 от 13.02.2006 год. по гр.д. № 259/2005 год. ВКС I г.о., както и Решение № 322 от 19.04.2010 год. по гр.д. № 777/2009 год. ВКС I г.о. Искането за допускане на касационното обжалване се допуска и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение. В отговора на ответника по касация М. С. чрез адв. Д. К. - АК В., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК оспорва както наличие на предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване, така и доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за производството в размер на 2500 лв. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на страните относно селекцията за допускане на касационното обжалване и възражения срещу това, и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по искове за собственост, поради което касационната жалба се явява процесуално допустима. След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на касационния съд намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 1394 от 04.04.2019 година, постановено по гр.д. № 13854/2015 година на РС Варна, XXXI състав, допълнено с Решение № 6879 от 19.12.2019 година и поправено с Решение № 2120 от 03.06.2020 година, в частта: 1./ с която на основание чл. 348 ГПК делбените имоти (ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] с площ от 794 кв.м., находящ се в [населено място], район М., м.“Т.“, целият от 885 кв.м. при посочените граници и магазин със склад, самостоятелен обект с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], със застроена площ от 59.57 кв.м., изба под магазина и 62 кв.м. ид. части от дворното място с идентификатор**** по КК и КР на [населено място], цялото с площ 201 кв.м., при пазарна стойност на първия имот от 116 600 лв. и на втория 47 900 лв.) са изнесени на публична продан; 2./ с която, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС са отхвърлени исковете на П. Л. Г. и Г. Л. Г. (лично и като правоприемници на починалата в хода на делото И. П. С.) срещу М. Л. С. за заплащане на суми за направени полезни разноски по общия недвижим имот над сумата 1504.42 лв. .С посоченото въззивно решение е отменено частично решението на районния съд, в частта по сметките до размер на сумата 1504.42 лв., като е постановено ново решение, с което на основание чл. 30, ал. 3 ЗС М. Л. С. е осъдена да заплати на П. Л. Г. и Г. Л. Г. сумата от 1504.49 лв. на основание чл. 30, ал.3 ЗС. Искането да се допусне касационно обжалване въз основа на развитите доводи, поддържано на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3-то ГПК - очевидна неправилност, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. Очевидна неправилност по см. на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК като основание за преценка за допускане на касационното обжалване предполага наличие на хипотеза, при която в производството по селекция по чл. 288 ГПК касационният съд констатира такова процесуално нарушение на правилата на въззивно обжалване и/или при постановяване на въззивното решение, които препятстват принципното съществуване на обжалвания въззивен съдебен акт, респ. нарушение на императивни материално-правни норми, приложени при постановяване на обжалваното решение. От посочената категория може да бъде направена констатацията за грубо нарушение на общите принципи на правото, на императивна материално-правна норма или на процесуални правила, гарантиращи на страната правото на справедлив съдебен процес. Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изложените доводи от страна на касаторите, като доводи за очевидната неправилност на въззивното решение, са в насока, че „съдът не е изяснил въпроса за причините за направения отказ от наследство от страна на ищцата, не е изследвал въпроса за договореността за доброволно уреждане на спора и платената сума от 40 000 лв. с банково бордеро от 12.05.2016 година, нито е обърнал внимание на последиците от споразумението и нашето твърдение, че М. С. е получила предварително дела си от делбените имоти, респ. че очевидната неправилност е и в насока на приетата теза, че имотите са придобити по давност от ответниците и признатите права на съделител на ищцата М. С.. “Обикновеният прочит на тези доводи сочи, че същите съставляват оплаквания за евентуално допуснати в хода на делото нарушения на процесуалните правила при събиране и преценка на доказателствата по делото, и то такива, които касаят производството в първата фаза на делбата - по допускането (може би за това и касационната жалба е с почти идентично съдържание с касационната жалба срещу въззивното решение по допускане на делбата –виж гр.д. № 3580/2017 год. ВКС). Във втората фаза на делбата основните за разрешаване проблеми са не дали има съсобственост или не, не дали някой е придобил имота по давност или не, а как да бъде извършена съдебната делба, според уредените от законодателя способи, че да бъде реализирано правото на всеки един съсобственик при възможност, от общата съсобственост, да се получи реален дял ( в натура ), или ако това е невъзможно - каквато е хипотезата по делото, имотът да се изнесе на публична продан с възможността всеки един от съделителите да може да участва в наддаването при публичната продан. Доводите на касаторите не сочат каквито и да са тежки нарушение на процесуален или материален закон именно по тези въпроси, предмет на производството във втората фаза, поради което и се явяват неотносими за исканата селекция на това основание за допускане на касационното обжалване.. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа и с довод, “че решението на въззивния съд противоречи на съдебната практика“, като са посочени Решение № 140 от 17.03.2006 год. по гр.д. № 797/2005 год. на ВКС, I г.о.; Решение № 221 от 1997 год. на ВКС, I г.о., Решение № 872 от 13.02.2006 год. по гр.д. № 259/205 год. на ВКС, I г.о. и Решение № 322 от 19.04.2010 год. по гр.д. № 777/ 2009 год. на ВКС, I г.о. Съгласно задължителните разяснения на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на чл. 280, ал. 1 ГПК, основно задължение на страната - касатор за да постигне позитивна селекция и допускане на касационното обжалване, е това да формулира конкретен правен въпрос, свързан с предмета на спора и по който въпрос въззивният съд има изрично произнасяне, което произнасяне е в смисъл, противоречащ на съдебната практика на ВС/ВКС, обективирана в решения, който следва да бъдат представени с изложението към касационната жалба, или е в противоречие с Решения на КС на Република България или на Съда на Европейския съюз (СЕС) или по въпрос, по който няма константна практика, което налага произнасяне на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона. Общата формулировка, използвана в случая от защитата на касаторите за противоречие, без формулиран въпрос, препятства процеса на селекция, не сочи базата на която да се цени наличието или липсата на противоречие, поради което и няма никакво основание за допускане на касационното обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК. По направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация: Искането е направено своевременно, с отговора на касационната жалба. Видно от ангажирани за касационното производство писмени доказателства ( л. 14-15 ), за процесуална защита пред ВКС, М. С. е заплатила сумата 2500 лв. (две хиляди и петстотин лв.) и с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция – неоснователността на касационната жалба, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата следва да бъде присъдена в пълен размер. По изложените съображения, Върховния касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия