Определение № 8998 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8927/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от С. А. А. от гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Определение № 988 от 03.06.2025 г., постановено по адм. д. № 244/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 148 АПК, която позволява административният акт да се оспори пред съд и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред. Ответникът по частната жалба – Началник отдел „МДТ“ в Дирекция „БФМДТ“ при Община Добрич не изразява становище по основателността ѝ. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното определение Административен съд - Добрич е оставил без разглеждане жалбата на С. А. А. против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. З от ДОПК № 54063-1/15.09.2023 г., издаден от старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ /“МДТ“/ при Община Добрич, и е изпратил преписката на директора на Дирекция "МДТ" при Община Добрич за произнасяне по компетентност. За да достигне до извод за недопустимост на жалбата, съдът е съобразил, че не е спазен установеният в закона задължителен административен ред за обжалване на Акта за установяване на задължения пред решаващият орган - директорът на Дирекция "МДТ" при Община Добрич, към който препраща чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК. Посочил е, че обжалването по административен ред на тези актове е процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването им по съдебен ред, доколкото в чл. 144 ДОПК се съдържа общо препращане към реда за обжалване на ревизионните актове, за които това изискване е императивно установено в чл. 156, ал. 1 ДОПК. Изтъкнал е, че съгласно чл. 156, ал. 2 ДОПК ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Относно формулираното искане с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК съдът е приел, че същото намира своята правна квалификация в чл. 153, ал. 2 и 3 ДОПК, поради което отново не е подведомствено за разглеждане от административния съд. Компетентен да се произнесе по него по арг. на чл. 153, ал. 3 ДОПК е органът, компетентен да разгледа жалбата, т.е. директорът на Дирекция "МДТ" при Община Добрич. Така постановеното определение е правилно. В частта по жалбата срещу АУЗ: По аргумент от чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация или служебно от административния орган, може да се обжалва по административен ред пред директора на териториалната дирекция, който по аргумент от чл. 4, ал.5 ЗМДТ в случая е ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община. Нормата на чл. 144 ДОПК изрично посочва, че по реда на обжалване на ревизионните актове се обжалват и останалите актове по ДОПК, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а чл. 4, ал.1 ЗМДТ препраща към ДОПК. Поради това преди да се произнесе решаващият орган, не е допустимо съдебното оспорване на акта, тъй като обжалването по административен ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването му по съдебен ред съгласно чл. 156 ДОПК. Като е достигнал до същия краен извод, оставяйки без разглеждане жалбата на С. А. и изпращайки преписката на компетентния решаващ орган да се произнесе, първостепенният съд е постановил правилно в тази му част определение. В частта, с която е поискано спиране на изпълнението на АУЗ: Неправилно съдът е приел, че искането за спиране на изпълнението на оспорения АУЗ представлява такова по чл. 153, ал. 2 и ал. 3 ДОПК. В случая изпълнителното дело е образувано от частен съдебен изпълнител, каквато възможност законодателят е допуснал в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ. След като изпълнението по АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е предоставено на частен съдебен изпълнител, то цялото изпълнително производство е по реда на ГПК, а не на ДОПК. Въпреки, че съдът се е позовал на разпоредбите на ДОПК, вместо на ГПК, относими за принудителното изпълнение на процесните задължения, определението в тази част му е правилно като краен резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение