Определение № 50916 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3030/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от Г. А. П., действащ чрез адв. Т., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГК, 7 състав решение № 356/14.03.2022г. по в.гр.д.№ 3179/2021г., в частта, с която предявеният от Г. А. П. против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 100 000лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за лихви върху обезщетението. Излага, че съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и по материалноправния въпрос относно приложението на общественият критерий за справедливост по смисъла чл.52 ЗЗД и дали обстоятелствата, свързани с характера на повдигнатото обвинение имат самостоятелно значение или следва да се разглеждат само във връзка с конкретното отражение, което са предизвикали върху пострадалия като се държи сметка за неговата индивидуалност, положение в обществото и житейски принципи. Счита, че тези въпроси са разрешение в противоречие със задължителната практика на ВС – постановление №4/68 г. на Пленума на ВС, както и с каузалната практиката на ВКС. По делото не постъпил писмен отговор от ответната страна Прокуратура на Р.България. Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в обхвата на касационните доводи, ограничени до приложението на чл.52 ЗЗД, съобрази следното: За да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че през периода от 10 м., когато е водено нак. производство, П. е търпял негативни преживявания, които с оглед събраните по делото гласни доказателства не са със сериозен интензитет. Изложил е че липсват доказателства за влошено здравословно състояние, както и за оставянето му без работа по причина на наказателното производство, доколкото основанието за освобождаването му от работа като военен следовател е чл.195, ал.1, т.3 ЗСВ. На ищеца се дължи и претендираното обезщетение за забава от датата на влизане на решението на наказателния съд в сила до датата на исковата молба, в установен по делото размер, както и от датата на исковата молба до окончателното изплащане. С оглед тези мотиви, настоящият съд счита, че поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е мотивирал решението си и съгласно изискванията на ТР № 1 от 2001 г. и ТР № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. Съдът е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от незаконното обвинение, като е прието, че се дължи обезщетение за вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Поставеният материалноправният въпрос също е обуславящ, но и по отношение на него не е налице допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставения въпрос по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно наказателно преследване, които в случая са взети предвид, вкл. и и при отчитане на конкретното отражение на повдигнатото обвинение върху пострадалия с оглед неговата индивидуалност, положение в обществото и житейски принципи. С оглед на изложеното и Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК, поради което и