Определение № 598 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество - КОНПИ) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 20 от 22.01.2020 г. по гр.д.№ 344/ 2019 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 449/ 2018 г., и по този начин са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от А. С. Л. на сумата 200 000 лв, представляваща левовата равностойност на 400 броя поименни акции с номинал по 500 лв всяка от капитала на „Трио старс” АД, сумата 200 000 лв, представляваща левовата равностойност на 2 000 броя акции на приносител с номинал по 100 лв всяка от капитала на „Гломакс” АД, сумата 2 000 лв, представляваща левовата равностойност на 200 дяла с номинал по 10 лв всеки от капитала на „Индустриал сенчъри” ООД и сумата 1 000 лв, представляваща левовата равностойност на 100 дяла с номинал по 10 лв всеки от капитала на „Софаст груп” ЕООД и от Н. Т. Л. сумата 5 000 лв, представляваща левовата равностойност на 500 дяла с номинал по 10 лв всеки от капитала на „Ас 60” ЕООД. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато по материалноправния въпрос „Могат ли да бъдат предмет на отнемане по чл.62 от ЗОПДНПИ (отм.) сумите, представляващи парична равностойност на притежавани от ответниците дялове и акции?”. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните по касационната жалба страни А. С. Л. и Н. Т. Л. не вземат становище. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд е установил, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице А. Л. по смисъла на чл.21 ЗОПДНПИ (отм.), че това лице е осъждано за престъпление, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) и поради това са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него и от съпругата му имущество. Констатирал е, че акциите и дяловете, чиято паричната равностойност се претендира да бъде отнета в полза на държавата, се притежават от ответниците, но не са предмет на иска, а се иска отнемане на левовата им равностойност. Съдът посочил, че предмет на отнемане по чл.62 ЗОПДНПИ (отм.) е незаконно придобито имущество, като отнемане на паричната му равностойност е допустимо само в случаите, когато не е възможно отнемането на това имущество. Посочил също, че дяловете и акциите са имущество по см. на & 1 т. 1 от ДР ЗОПДНПИ (отм.) и че те са годен предмет на отнемане. Само в случай, че към датата на предявяване на иска те са прехвърлени, на отнемане подлежи паричната им равностойност. Доколкото към момента на приключване на устните състезания акциите и дяловете се притежават от ответниците, недопустимо е да се отнема паричната им равностойност. При тази мотивировка на въззивното решение поставеният от КПКОНПИ правен въпрос е обуславящ, но няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение имат въпроси, по чието разрешаване няма установена практика или има такава, но е необходимо тя да се промени или осъвремени, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, когато е необходимо да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен и практиката по прилагането му е трайна и непротиворечива. На отнемане по реда на ЗОПДНПИ (отм.) подлежи наличното имущество на проверяваните и свързаните с тях лица, когато са налице останалите предвидени в закона предпоставки (вж решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр.д.№ 1998/ 2018 г., ІV г.о. и цитираните в него). Паричната равностойност на неналично имущество може да се претендира само когато то е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество. Затова първата задача на съда е да определи кое имущество е налично в началото и в края на проверявания период и каква е неговата парична равностойност. Когато констатира, че имуществото е налично, съдът не може да отнеме паричната му равностойност при никакви предпоставки. Наличието на установена практика по поставения въпрос (с която обжалваното въззивно решение е в съответствие) изключва възможността той да има значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и