Определение № 2177 от 01.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 482/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Бул Инс” АД, [населено място] срещу решение № 150 от 01.11.2023 г. по в. т. д. № 151/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 2 от 06.01.2023 г. по т. д. № 41/2022 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която предявените от В. Н. В. и П. С. Г., двамата от [населено място], общ. Л. срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син М. В., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.11.2021 г., са уважени за разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с размера на присъдените обезщетения, като счита, че същите са прекомерно завишени и не отговарят на закона, на ППВС № 4/68 г., на икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и на практиката на ВКС за сходни случаи. Освен това, твърди, че събраните по делото гласни доказателства не установяват вреди в такъв обем. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът „за критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди“. Според касатора, този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г., ППВС № 7/78 г., както и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 93 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ІІ т. о. В условията на евентуалност, поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване на въпроса от съдилищата. Ответниците по касация – В. Н. В. и П. С. Г., двамата от [населено място], общ. Л. – заявяват становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.03.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която предявените от В. Н. В. и П. С. Г. искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. В., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 08.11.2021 г., са уважени за разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв., въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „Бул Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието водач. Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на застрахователя по отношение присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди – по 200 000 лв. на всеки от ищците, като е преценил посочената сума за справедлив еквивалент на претърпените от тях страдания и психически стрес, съобразявайки в тази връзка следните обстоятелства: ниската възраст на починалия – 15 години; установените от свидетелските показания отношения на любов и привързаност между него и родителите му, конкретните обстоятелства, при които е настъпила смъртта на детето – внезапно, в тежък пътен инцидент с няколко жертви. С оглед на това и като е взел предвид социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП (м. ноември 2021 г.), съдът е приел, че не са налице основания за намаляване на обезщетението, в каквато насока е заявеното от застрахователя искане във въззивната жалба. Настоящият състав намира, че поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Безспорно, въпросът, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен и в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на него не е осъществено обаче твърдяното противоречие с практиката на ВКС. При определяне обема на неимуществените вреди и на размера на дължимото за тях обезщетение на ищците съдът е изпълнил указанията, дадени в цитираното постановление на ВС, като е съобразил специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП. Що се отнася до обстоятелството, че при едни и същи критерии съдилищата определят различни размери на обезщетенията, следва да се отбележи, че това е резултат от разликата във фактите при всеки отделен случай, а не от неточно прилагане на закона. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ответниците по касация адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото възлиза на сумата 4087.50 лв. Настоящият състав намира обаче за основателно заявеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност – предмет на спора в касационното производство е единствено размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, като искането за допускане на касационно обжалване се поддържа само по един въпрос – за приложението на чл. 52 ЗЗД, по който е налице обилна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на това и като се отчете обема на осъществената от адвоката правна защита (подаден е съвместен отговор на касационната жалба от двамата ответници по нея), справедлив размер на адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция (за защитата и на двамата ответници) е сумата 2000 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК