Определение № 50723 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 911/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. И. С., чрез адвокат Е. Й. от АК-Кюстендил, срещу решение № 565 от 02.11.2021 г. по в.гр.д.№ 8426/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 10.05.2021 г. по гр.д.№ 20361/2020 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете на В. И. С. против „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението му със Заповед № 69/14.04.2020 г., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Ръководител, отдел в промишлеността“ към Дирекция „Експлоатационна дейност“ в „Топлофикация София“ ЕАД и за обезщетение в размер на 18 000 лева, за оставането му без работа в периода от 16.04.2020 г. до 16.10.2020 г. Касационна жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към нея се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите относно тежестта на доказване на връчването на предизвестие за уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и доказано ли е надлежно връчването, без да се изслушат лицата, удостоверили връчването при отказ да бъдат получени документите, както и задължен ли е съдът да даде указания за допустимите доказателствени средства при твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя. Ответникът по касационната жалба „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрисконсулт Б. А. оспорва доводите в нея, като счита че не са налице основаният за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси и претендира юрисконсултско възнаграждение. За да постанови решението въззивният съд е приел, че ищецът е заемал по трудово правоотношение длъжността „Ръководител отдел в промишлеността“ в отдел „Вътрешноведомствен технически надзор, техническа експлоатация и здраве и безопасност при работа“ към Дирекция „Експлоатационна дейност“ при ответника, прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, за което му е било връчено предизвестие от 14.04.2020 г. и Заповед № 69/14.04.2020 г., връчени при отказ и удостоверено от двама свидетели. Съобразявайки заключение на вещо лице, съдът е достигнал до извод, че всички елементи от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение са били налице, тъй като ищецът е заемал ръководна длъжност и е налице нов договор за управление, а потестативното право е упражнено в срок от 9 месеца, поради което уволнението е законосъобразно. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият въпрос за задължението на съда да разпредели доказателствената тежест относно връчването на предизвестие за уволнение и заповедта за уволнение на работника или служителя, обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - напр. решение № 68/03.05.2012 г. по гр.д.№ 1808/2010 г., IV г.о., в което се приема, че при възникнал спор за законността на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно потестативното право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на работника или служителя, като докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени от ищеца са неоснователни. В случая са съобразени указанията в т.2 на ТР № 1/09.12.2013 по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. След като във въззивната жалба не се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззивният съд не дължи даване на указания. В случая, съдът е приел, че предизвестието и уволнителната заповед са получени при отказ, който е удостоверен надлежно с подписа на двама служители, т.е. има надлежно връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Поставеният в тази връзка фактически въпрос, доказано ли е надлежно връчването, без да се изслушат лицата, които са удостоверили връчването при отказ, всъщност преповтаря доводите в касационната жалба и по съдържанието си представлява довод за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. Изводите на съда са фактически, с оглед на което и доводите за тяхната необоснованост, поради неправилно възприемане на обстоятелствата по делото, може да бъдат преценявани при решаване на спора по същество, след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване по конкретен правен въпрос. В съдебната практика на ВКС се приема, че основанието по чл.328, ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, а работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието. Законът не предвижда изрично отказа на работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, а същият може да бъде установен с всички доказателствени средства. В КТ и ГПК не е предвидено изискването, свидетели на връчването на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно, тъй като важното е да могат да установят, че изявлението за прекратяване на работодателя е достигнало до адресата /решение № 386 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 1309/2010 г., IV г.о./. В случая, съдът се мотивира със съвкупната преценка на събраните гласни доказателства и заключение на вещо лице, че е регистриран достъп до сградата на работодателя с електронна карта на ищеца, непосредствено преди посочения в предизвестието час на връчване на служителя при отказ, които логично водят до извод, че то е извършено надлежно. Възприетото от съда в обжалваното решение съответства напълно на указанията по тълкуването и прилагането на закона, поради което не може да се приеме, че е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният въпрос за задължението на съда да укаже на ищеца, че носи доказателствената тежест от установяване твърдяната злоупотреба с право при връчване на предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение изобщо не е поставен в исковата молба, не е обсъждан в мотивите към обжалваното решение, поради което е неотносим. За да отхвърли исковете, съдът е приел, че твърденията в исковата молба се опровергават от събраните и приети по делото доказателства, поради което уволнението е законосъобразно, а не че липсват доказателства за правнорелевантните факти, чиято доказателствена тежест е на ищеца. Според мотивите на въззивния съд, направеният анализ на доказателствата обосновава крайния извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.328, ал.2 КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на служителя е законосъобразно. След като е установена съдебна практика от Върховния касационен съд и е съобразена от въззивния съд, не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на съдебната практика на ВКС, а при липсата на доводи за необходимостта тя да бъде изменена или осъвременена, поради промяната в законодателството или обществените отношения, не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В изложението на касатора липсват аргументи в посочения смисъл, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От „Топлофикация София“ ЕАД са поискали разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение