Определение № 50291 от 07.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1859/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Г., А. А. Г., Н. А. Г., Г. И. Г. и М. Алексанова К., представлявани от адв.В. Н., срещу решение №152/13.05.2022г. по гр.д.№93/2022г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №470/29.11.2021 по т.д.№1275/20г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете им срещу ЗК“Лев инс“АД за заплащане на обезщетение за забава за периода 20.08.2018г. – 14.10.2020г., начислена върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. И. Г., настъпила при ПТП на 17.08.2018г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакванията са аргументирани с доводи за погрешно тълкуване на разпоредбите на действащия КЗ, уреждащи отговорността на застрахователя по прекия иск срещу него, касаещи конкретно начисляването на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, както и с твърдения за липса на произнасяне на състава на апелативния съд по наведените от касаторите /въззивници в производството пред него/ съображения срещу същите погрешни, според касаторите, мотиви на първоинстанционния съд. Заявено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него – постановено друго, с което върху присъдените им обезщетения да бъде начислена лихва от датата на предявяването на претенцията през застрахователя - 20.08.2020г. до 14.10.2020г. Претендират направените за трите инстанции разноски в пълния им размер, включително адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите формулират като общо основание за допустимост въпросите: Кой е моментът, от който следва да бъде присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите? и Следва ли въззивният съд при формиране на своите крайни изводи в решението да обсъди и да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба? Поддържат,че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е обуславящо за изхода на спора и същевременно – в противоречие с установената практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение №128/04.02.20г. по т.д.№2466/18г. на първо т.о. на ВКС, с което е даден отговор на първия от въпросите и решение №157/11.02.16г. по т.д.№3638/14г., съдържащо разрешение на втория въпрос. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев инс“АД е заявил в подадения чрез юрисконсулт К. И. писмен отговор становище за недопускане на касационен контрол върху въззивното решение по касационната жалба на ищците. Счита обжалваното решение за правилно, поддържайки тезата,че застрахователят дължи да заплати на увреденото лице лихва за забава от изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ, в който има задължение да определи и изплати обезщетението, която дата в случая е 15.10.2020г. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като му се присъдят направените в процеса пред ВКС разноски. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от ищците срещу застрахователното дружество преки искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат смъртта на техния общ наследодател А. Г., настъпила при ПТП на 17.08.2020г. вследствие виновното и противоправно действие на водач на МПС,чиято отговорност е била застрахована при ответника.Поискано е претендираните от тях обезщетения да им бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на ПТП /смъртта на Г./ - 17.08.2020г. до окончателното им плащане. С постановеното от него първоинстанционно решение Варненски окръжен съд е уважил частично предявените от ищците искове, като е присъдил на първите трима – съпруга и синове на починалия обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 180 000 лв., а на преживелите го родители /бащата – починал в хода на производството и заместен от Г. И. Г., А. Г., Н. Г. и М. К./ в размери от по 140 000 лв., ведно със законната лихва от 15.10.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като за периода 17.08.2020г. – 14.10.2020г. е отхвърлил претенцията за законна лихва. Крайния си извод на неоснователност на искането за присъждане на лихва за този период съдът е мотивирал, като се е позовал на разпоредбата на чл.497 КЗ и на установения по делото факт, че ищците са представили на застрахователя поисканите от него доказателства на 23.09.2020г., при което 15-дневният срок за произнасянето на последния е изтекъл на 14.10.2020г.,а от 15.10.2020г. същият е изпаднал в забава, за която дължи обезщетение в размер на законната лихва. При постановяването на обжалвания пред настоящата инстанция въззивен акт Варненски апелативен съд е приел,че въззивните възражения на обжалвалите ищци касаят началния момент, от който застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, като, според тях, това е датата на настъпването на ПТП. Така наведените възражения въззивната инстанция е намерила за неоснователни. Посочила е,че задължението на застрахователя да обезщети вредите е подчинено на нормативното правило в чл.493 ал.1 т.5 КЗ, изискващо застрахователят да отговаря и за дължимите от застрахования деликвент законни мораторни лихви върху обезщетението, но само за тези, които са изтекли или след уведомяването от застрахования за настъпилото ПТП, или след предявяване на застрахователната претенция от увредения, която от двете дати е по-ранна.По-нататък в разсъжденията си съдът се е позовал на разпоредбата на чл.497 КЗ, според която застрахователят дължи лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства от увредения или изтичането на срока по чл.496 ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденият не е представил доказателствата, изискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. Констатирал е, че в случая претенцията на ищците е входирана при застрахователя на 20.08.2020г., като последният е изискал допълнителни документи, които са представени от тях на 23.09.2020г.Приел е,че от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл.497 ал.1 т.1 КЗ срок за плащане, който е изтекъл на 14.10.2020г., след която дата същият е изпаднал в забава, за която дължи да обезщети увредените със законната лихва върху присъденото обезщетение от 15.10.2020г. Допълнително въззивният съд е препратил към съответните мотиви на първата инстанция, изложени в частично обжалваното пред него решение, което е намерил за правилно и подлежащо на потвърждаване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Предвид горните принципни постановки настоящият състав намира за обосновани както общата, така и допълнителната предпоставки за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба на ищците. Формулираните от тях в писменото им изложение правни въпроси са обуславящи изхода на спора, поради връзката им с предмета му, доколкото касаят релевантния момент, от който застрахователят дължи заедно с обезщетението и лихва върху него, както и задълженията на въззивната инстанция при осъществяването на решаващата ѝ дейност. При разрешаването на тези въпроси въззивният състав е допуснал отклонение от цитираната от касаторите практика на ВКС. Поради това решението следва да бъде допуснато до касационна проверка за правилността му. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение