Определение № 50487 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2022 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез юрисконсулт С. П., срещу решение № 11 от 10. 02. 2022 г. по в. гр. д. № 5/2022 г. на ОС – Търговище, потвърждаващо решение № 496 от 25. 10. 2021 г. по гр. д. № 643/2021 г. на РС – Търговище, 9 с-в, с което е уважен предявеният от И. А. П. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че И. А. П. е собственик на лек автомобил м. „Мерцедес“, рег. [рег.номер на МПС], рама № ..., двигател № ...., цвят сив металик, с рег. [рег.номер на МПС], и Прокуратурата на Република България е осъдена да предаде на ищеца владението върху автомобила. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при несъобразяване с разпоредбите на чл. 111, ал. 1 и ал. 2 НПК, според които веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство, освен ако връщането им на правоимащите по време на висящността на производството, с разрешение на прокурора, няма да затрудни разкриването на обективната истина. Сочи се и противоречие с разпоредбата на чл. 108 ЗС, тъй като ревандикационният иск е уважен без да е доказана собствеността върху автомобила (доколкото не е установена идентичността на автомобила) и при наличие на основание за задържането й от ответника (чл. 111, ал. 1 НПК). Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ищецът И. А. П. не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на иска по чл. 108 ЗС, въззивният съд, излагайки собствени мотиви и възприемайки изцяло тези на районния съд, е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е сключил договор за покупко-продажба на процесния автомобил на 21. 01. 2016 г. С протокол от 28. 10. 2016 г. го предал на РПУ – Търговище за нуждите на разследването по ДП № 1065/2015 г. по описа на 1-РУ-ОД-МВР-Варна, образувано за извършено на 14. 05. 2015 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК – кражба на лек автомобил м. „Мерцедес Б. К 350“, с италиански рег. № ...., рама № ...., собственост на С. Д. А. Във връзка с лекия автомобил са извършени единична и тройна трасологични експертизи през 2017 и 2018 г., от които е установено, че има промяна на цифри от номера на рамата, извършен е оглед, събрани са гласни и писмени доказателства. По отношение на автомобила не са заявени претенции от друго лице. Ищецът е подал 5 бр. молби за връщане на автомобила – на 19. 01. 2017 г., 18. 04. 2017 г., 27. 11. 1997 г., 18. 03. 2018 г., 14. 05. 2019 г., по които са постановявани откази. Наказателното производство е спряно, поради неоткриване на извършителя.

От правна страна съдът е приел, че искът е основателен. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е собственик на процесния автомобил, на основание чл. 78, ал. 1 ЗС, както и че същият се държи от Прокуратурата на Република България без основание. Налице са предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК за връщане на автомобила на собственика в хода на наказателното производство, тъй като това няма да затрудни разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно нарушение. Наказателното производство е продължило повече от пет години, който срок е бил достатъчен за извършване на всички необходими следствени действия. Извършен е оглед на автомобила, експертизи, събрани са гласни и писмени доказателства, поради което връщането му не би затруднило разкриването на обективната истина. Не е налице и пречката по чл. 113 НПК, тъй като няма данни друго лице да претендира да е собственик на автомобила, нито събраните доказателства установяват автомобила да е обект на кражбата, за разкриване на която е образувано досъдебното производство. В тази връзка следва да се добави, че собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването (чл. 78, ал. 2 ЗС). При тези данни и предвид обстоятелството, че наказателното производство е спряно за неопределен период, поради неразкриване на извършителя на престъплението, задържането на автомобила на ищеца представлява грубо нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС, по чл. 17 КРБ и по чл. 17, пар. 1 ХОПЕС, тъй като е нарушен балансът между обществения и частния интерес. Тази преценка гражданският съд е овластен да направи самостоятелно и независимо от процедурата по чл. 111, ал. 2 НПК, в какъвто смисъл е практиката на ВКС – решение № 164 от 26. 10. 2017 г. по гр. д. № 557/2017 г. на ВКС, 1 г.о. и решение № 10 от 04. 03. 2015 г. по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, 1 г.о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси, конкретизирани от настоящата инстанция, съобразно указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1:

1. Неизвършването на процесуално-следствени действия и спиране на наказателното производство, поради неразкриване на извършителя, представлява ли основание за извършване от гражданския съд на преценка за законосъобразност на отказа на прокурора за връщане на веществени доказателства, на основание чл. 111, ал. 2 НПК.

2. Липсата на правен спор по смисъла на чл. 113 НПК достатъчно ли е, за да се приеме липса на основание за задържане на вещта като веществено доказателство в досъдебното производство.

3. Законосъобразна ли е преценката на съда за наличие на основания по чл. 111, ал. 2 НПК за връщане на веществено доказателство преди приключване на наказателното производство, ако има влязъл в сила отказ на прокурор, според който задържането на вещите е необходимо за целите на наказателното производство – например за установяване идентичност на лек автомобил и други.

Твърди се, че въпросите са от значение за „правилното разрешаване на спора по делото“. Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – възпроизвеждане на текстовата част на разпоредбата.

Въпросите не отговарят на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Същите не поставят за разглеждане принципен материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с тълкуването и прилагането на правна норма, приложима към спора, към която следва да се подведат установените факти, а касаят правилността на решението (отнасят се до извършването на преценка на конкретни факти, установени по конкретното дело, както и на преценка за обоснованост на фактическите изводи и за законосъобразност на правните изводи на въззивния съд), каквато не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК. По съществото си въпросите съдържат преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Извършването на преценка за правилност на въззивното решение във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Такава проверка би могло да се осъществи само ако съдебният акт бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба.

На следващо място, въпросите, сами по себе си, не са обуславящи изхода на спора. За да достигне до извод за основателност на ревандикационния съд, въззивният съд е приел, че действията на Прокуратурата на Република България, изразяващи се в задържане на процесния автомобил и отказа да го върне на собственика му са неправомерни и лишени от законово основание, тъй като нарушават правото на ищеца мирно да се ползва от своята собственост, установено в разпоредбата на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към КЗПЧОС, на чл. 17, ал. 1 ХОПЕС и чл. 17 КРБ, както и баланса между обществения и частния интерес. Този извод е основан на редица обстоятелства, а не само на факта, че наказателното производство е спряно и няма заявени претенции към автомобила от трети лица, в какъвто смисъл са въпросите.

Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.

Дори да се приеме, че формулираните въпроси отговарят на изискванията на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, то не съдържа никаква обосновка с какво обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В останалата си част изложението съдържа подробно развити оплаквания за неправилност на въззивното решение, обсъждането на каквито във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и няма данни да е направил такива.

С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,