Определение № 1562 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Т. Д. против решение № 315/15.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 3161/2022 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Съдът е приел, че искът с правно основание чл.87 ,ал.3 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Прието е, че прехвърлителите са водили начин на живот, при който не са се нуждаели от ежедневни, непосредствени грижи за техния бит, а се справяли сами с ежедневните дейности до момента на влошаване на здравословното им състояние. В този смисъл и осигуряването на живота, който са водили от страна на ответника се е състояло предимно в осигуряването на средства за издръжката им и за заплащане на необходимите им битови консумативи. Посочено е, че доказателствената тежест относно изпълнението на задълженията от страна на ответника се носи от него. В конкретния случай е прието доказване на изпълнението, съобразно съвкупната преценка на доказателствата. На първо място съдът е посочил, че по делото са налице писмени доказателства относно удовлетвореността на прехвърлителите от изпълнението на договора – периодичните декларации подписвани от тях. От ищцата е представена един брой декларация, в която е посочено, че Л. Ш. е недоволна от изпълнението на договорните задължения от внука си от 01.03.2020г., но след нея са представени нови декларации от 18 и от 19.03.2020г., в които е декларирано обратното. С оглед изложеното и инцидентния характер на декларацията в обратен смисъл, съдът е посочил, че е налице изразено удовлетворение от страна на прехвърлителите, че ответника изпълнява задълженията си по договора точно. Едната група свидетели посочва, че приживе Ш. е изразявала задоволство от гледането от внука си, а другата група – че е разочарована от това, че е заминал за Австралия. Въпреки изявленията на втората група свидетели, обаче, тя не е предприела действия по развалянето на договора след заминаването на ответника за Австралия, а е приемала издръжката и грижите чрез трети лица, осигурени от него. Този факт, както и множеството писмени декларации, са довели съдът до извода, че доказват факта на удовлетвореност и опровергават групата свидетели, които установяват обратното. На следващо място са налице писмени доказателства, установяващи заплащане от страна на ответника на консумативите за жилището и нуждите на прехвърлителите, както и средства изплатени от него за издръжката им. Във връзка с довода във въззивната жалба, че Ш. е превела на ответника през 2012г. сумата 14 655лв., съдът е приел, че липсват доказателства за основанието за този паричен превод и доказателства какви си били отношенията между страните, като не са налице и доказателства, че този паричен превод е свързан с договора за гледане и издръжка. От събраните доказателства е прието за установено, че двамата прехвърлители са били в състояние да се грижат за себе си до 2016г., когато Д. е имал нужда от грижи, тъй като е бил на легло, като за него се е грижила съпругата му, а ищецът е пристигнал от Австралия непосредствено преди смъртта му. От показанията на свидетел по делото съдът е приел за установено, че тя е помагала на съпругата му в грижите за него, за което последната й заплащала. Заплащането на грижите от страна на прехвърлителката не означава, че ответникът не е изпълнил задължението си, след като баба му у разполагала с достатъчно средства да заплаща т.е. са й били осигурени достатъчно средства за задоволяване на нейните нужди и за заплащане на помощта. Прието е, че след 2017г. Ш. е имала нужда от помощ само за разходка, което се потвърждава и от показанията на свидидетел по делото, като тази свидетелка е установила, че за нейните услуги й е плащала Ш. лично, а само инцидентно е плащала ищцата или племенника й, като не е ясно дали в последствие Ш. им е възстановявала сумата. Прието е за установено от събраните доказателства, че при наличието на необходимост – след като Ш. си е счупила крака и не е можела да се грижи сама за себе си, ответникът е дошъл от Австралия, ангажирал се е с лечението й, организирал е операцията й, а след като е заминал е сключил договор с трето лице, което да й осигурява непрекъснати грижи. Когато тя е починала не е могъл да пътува поради забрана, въведена заради световната пандемия. С оглед изложеното следва да се приеме, че ответникът е доказал изпълнение на задълженията си по договора, като не са налице предпоставките за неговото разваляне. Посочено е, че дори и да се приеме, че е налице частично неизпълнение на договорните задължения то е несъществено по отношение на интереса на кредиторите и не е основание за разваляне на договора. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Безспорно е в съдебната практика, че грижите и издръжката следва да се осъществяват в пълен обем така, както са договорени в алеаторния договор. Съдът не се е отклонил от тази практика, като е приел, че задълженията са осъществявани в пълен обем, поради което липсва соченото противоречие по първия поставен въпрос относно обема на грижи и издръжка, който дължи длъжникът по алеаторния договор. Съдът не е отрекъл необходимостта от промяна на грижите и издръжката в по-големи в случаите, когато е налице влошаване на здравословното състояние на кредитора по договора, но е приел, че длъжникът е положил тези дължими в по-голям обем грижи и издръжка, поради което не е налице противоречие с цитираната съдебна практика по поставения в тази насока правен въпрос. Сочи се въпрос, когато се установи, че за известен период от време не е налице изпълнение на алеаторния договор от страна на длъжника, следва ли договора да бъде развален. Въпросът се обосновава с безспорния факт, че през голям период от време длъжникът по договора в конкретния случай е живял в Австралия, то е налице хипотезата на цитираното в изложението решение на ВКС, оттам и противоречие с разрешението, дадено с това решение. Не е налице соченото противоречие, тъй като съдът е приел, че за този период длъжникът е изпълнявал задължението си по договора, чрез трето лице и това изпълнение е прието от кредиторите, т.е. не е налице неизпълнение на договора за този период. Процесуалноправните въпроси, касаещи задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички доводи и възраженията на страните и да обсъди свидетелските показания по делото, не са разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика, тъй като съдът е обсъдил подробно защо дава вяра на едни свидетелски показания, а на други не, като тези негови изводи са именно във връзка с изпълнението на неговите процесуални задължения по поставения правен въпрос, като се е обосновал на писмени доказателства по делото, изходящи от кредитор по договора. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 3000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС