Определение № 3411 от 08.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3812/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Д. А., подадена чрез адв. Д.Д., срещу определение №497/06.07.2023г. по в.търг.дело № 590/2022г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на А. за изменение в частта за разноските на решение № 156/09.05.2023г., постановено по същото въззивно дело. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се иска отмяната му. Оспорва се извода на въззивния съд, че процесуалното поведение на въззиваемия ищец е станало причина за развитие на въззивното производство и съответно до реализиране на разноски по същото. Ответникът по частната жалба-ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, чрез адв. Т. С., оспорва същата като неоснователна. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: С решение № 73/28.07.2022г. по търг.дело №113/2020г. на Окръжен съд- Добрич, на основание чл. 432 КЗ, ответниците ЗД „Бул Инс“ АД и „ОЗК - Застраховане“ АД са осъдени да платят солидарно на ищеца А. А. сумата 60 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 21.08.2017г. от водача на т.а. „Волво ФХ“ с прикачено към него полуремарке, застрахован по „Гражданска отговорност“ при „ОЗК - Застраховане“ АД и от водача на л.а. „Мерцедес Е220“, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул инс“ АД, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното плащане; сумата 5 392,64 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020г. до окончателното плащане; сумата 11 033,38 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 22.10.2018г. до 13.08.2020г. Решението е обжалвано от „ОЗК-Застраховане“ АД с въззивна жалба, подадена на 29.08.2022г. и във Варненския апелативен съд е било образувано в.т.д. № 590/2022г. Препис от въззивната жалба е била връчена на въззиваемия и щ ец на 26.09.2022г., който на 06.10.2022г. е подал отговор. С определение №759/16.11.2022г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е указал на необжалвалия решението солидарен длъжник ЗД „Бул Инс“ АД, че в срок до първото съдебно заседание пред АС-Варна може да се присъедини към жалбата на ОЗК-Застраховане АД, чрез писмена молба; в предоставения срок не е постъпило становище от дружеството. Междувременно на 28.09.2022г. е издаден в полза на А. А. изпълнителен лист против солидарния длъжник ЗД „Бул Инс“ АД за присъдените с решението на ОС-Добрич суми и по молба на А. по описа на ЧСИ Н.Н. е образувано изп.дело № 739/2022г. На 21.10.2022г. длъжникът ЗД „Бул Инс“ АД е платил сумата 103 413,71 лева, с което изцяло е погасил задължението по изпълнителния лист, издаден въз основа на първоинстанционното решение. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 22.03.2023г. е поддържал въззивната жалба, като в пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на жалбоподателя „ОЗК- Застраховане“ АД за първи път е заявил, че цялата сума, присъдена от първоинстанционния съд, е платена на пострадалото лице в срока за доброволно изпълнение от солидарно отговорното ЗД „Бул Инс“ АД. Процесуалният представител на ищеца е потвърдил безулсловно и категорично, че е осъществено плащане. Въз основа на този настъпил в хода на производството правопогасяващ факт на плащане, въззивният съд с решение № 156/09.05.2023г. по в.т.д. № 590/2022г. е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете по чл. 432 КЗ против „ОЗК-Застраховане“ АД. С оглед изхода на спора въззивният съд е осъдил въззиваемия ищец да плати на застрахователното дружество разноски за въззивното производство в размер 5 728,52 лева. С процесуално допустима молба по чл. 248 ГПК А. А. е поискал да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като вместо присъдените в полза на дружеството разноски, да се присъдят на молителя разноски в размер 6 000 лева. За да остави молбата по чл. 248 ГПК без уважение, въззивният съд е съобразил следното: въпреки, че още на 29.09.2022г. ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, в депозирания на 06.10.2022г. отговор на въззивната жалба А. не е уточнил, че срещу необжалвалия първоинстанционното решение солидарен длъжник е било образувано изпълнително производство, нито е уведомил съда, че сумата 103 413,71 лева е платена на 21.10.2022г. в срока за доброволно изпълнение; последният факт е заявен едва на 22.03.2023г. и то не от въззиваемия А., а от процесуалния представител на въззивника; на основание чл.235, ал.3 ГПК този настъпил в хода на производството правопогасяващ факт на плащане е съобразен от съда и го е мотивирал да отмени частично решението на Добричкия окръжен съд, като отхвърли иска против жалбоподателя „ОЗК-Застраховане” АД. Предвид това, въззивният съд е приел, че процесуалното поведението на въззиваемия ищец е станало причина за развитие на производството до този етап и съответно до реализирането на разноски по същото. Определението е правилно. Разноските се понасят от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Според чл. 78, ал. 2 ГПК когато ответникът, макар да е имал неправомерно от материалноправна гледна точка извънпроцесуално поведение, не е дал повод за завеждане на делото, отговорността за направените в производството разноски се възлага върху ищеца като санкция за неоснователното ангажиране на правораздавателната власт. Огледален образ на хипотезата, регламентирана с чл. 78, ал. 2 ГПК, е случаят, когато извънсъдебният спор е предизвикан от ответника; същият е поддържан в рамките на процеса; противопоставените от ответника възражения са намерени за неоснователни; въведената от ищеца теза е преценена като основателна, но независимо от това искът е бил отхвърлен поради съобразяването на настъпило в хода на процеса обстоятелство, реализирането на което няма връзка с поведението на ищцовата страна. Тази хипотеза сочи на неоснователно предизвикан правен спор и решение, практически потвърждаващо правното твърдение на ищцовата страна. Това е основание тази страна да не понесе санкцията за направените от ответника разноски по водене на делото. В случаите, в които обаче реализирането на този нов факт не е било съобразено от ищцовата страна и същата не е предприела действие да десезира съда с вече явяващия се неоснователен иск, ищецът на свой ред няма да има право на разноски, защото не е осуетил продължаването на процеса веднага, след като искът е станал неоснователен. В този смисъл определение № 215/10.12.2019г. по ч.гр.д.№2636/2019г. на II ГО на ВКС и определение № 595/20.07.2021г. по ч.гр.д.№2038/2021г. на II ГО на ВКС. В разглеждания случай несъмнено ответниците по спора „ОЗК- Застраховане” АД и ЗД „Бул Инс” АД са станали причина за завеждане на делото и в хода на първоинстанционното производство са оспорвали исковете. Ответникът „ОЗК-Застраховане” АД е инициирал въззивното производство и е поддържал въззивната жалба. И двете съдебни инстанции по съществото на спора са формирали извод, че към момента на завеждане на делото исковете на ищеца са били основателни. В хода на въззивното производство по инициатива на ищеца е било образувано изпълнително производство срещу необжалвалия решението на ОС-Добрич солидарен длъжник ЗД „Бул Инс” АД, който от своя страна е платил цялата присъдена с първоинстанционното решение сума в срока за доброволно изпълнение. Този значим за спорното право факт, настъпил в хода на въззивното производство не е бил съобразен от ищцовата страна и същата не е предприела действие да уведоми за това съда, евентуално да го десезира. Предвид това ищецът няма право на разноски, защото не е осуетил продължаването на процеса веднага, след като искът е станал неоснователен. Поради изложеното, правилно отговорността за разноските във въззивното производство е възложена на ищеца по делото. Атакуваното определение на Варненския апелативен съд, като правилно е законосъобразно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО