Определение № 3626 от 10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3991/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 554, постановено на 24.06.2024 г. по в. гр. д. № 690/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по отношение на касатора правото на собственост в полза на ищеца Д. П. Д. върху лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с ДК [рег.номер на МПС], с автентичен идентификационен номер на рамата -*, и е осъден да му предаде владението върху моторното превозно средство. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗС за придобиване право на собственост върху движима вещ-МПС, когато за прехвърляне правото на собственост ЗдвП изисква нотариална заверка на подписите“. Твърдяното противоречие е с решение № 254/10.01.2012 г. по гр. д. № 1119/2010 г. на второ г. о. и решение № 515/17.08.2009 г. по гр. д. № 6223/2007 г. на четвърто г. о.; 2. „Допустимо ли е да се приеме, че при липса на доказателства за представителна власт на лицето, подписало договора, че въпреки липсата на потвърждение от страната, валидно се пораждат целените последици“. Сочи се противоречие с решение № 86/18.07.2011 г. по т. д. № 682/2010 г. на първо т. о. и ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, т. 2; 3. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните от значение за правния спор, както и да изложи мотиви“. Сочи се противоречие с решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. и решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на четвърто г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със следния въпрос: „Допустимо ли е Прокуратурата в производства по чл. 108 ЗС да предоставя информация на гражданския съд за това какви процесуално-следствени действия по разследването за разкриването на конкретното престъпление предстои да бъдат извършени по отношение на веществено доказателство по неприключило досъдебно производство“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. П. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Ищецът е твърдял, че като добросъвестен приобретател е придобил собствеността върху процесния автомобил съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 06.01.2021 год. Посочил е, че праводателката му Д. Д. е закупила автомобила от италианско дружество „Automar“ SRL, от автокъща в гр. * на 17.11.2020 год., регистрирала го е в България, но след продажбата на ищеца и след промяната на регистрацията на автомобила в България, се установило, че е с подправен идентификационен номер на рамата. Ответникът е възразил, че връщането на вещта е отказано, тъй като тя е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Посочил е, че няма претенции за собственост по отношение на нея, но същата е необходима за целите на разследването и задържането й е на валидно правно основание - чл. 111, ал. 1 и ал. 2 НПК. По делото е установено, че Д. Д. е закупила автомобила от италианско дружество „Automar“ SRL, от автокъща в гр. * на 17.11.2020 год. и го е регистрирала в България на 05.01.2021 г. На 06.01.2021 г. с договор за продажба, сключен в писмена форма в гр. *, с нотариална заверка на подписите, ищецът е закупил процесния автомобил. Автомобилът е иззет като веществено доказателство по образувано досъдебно производство № 259/2022 г. на ОД на МВР - Бургас, като по същото е била назначена трасологична експертиза, според която номерът на рамата е незаводски изпълнен. По молбите на ищеца за връщане на вещественото доказателство са постановени два отказа, като съображенията за това са, че връщането на автомобила е пречка за разкриване на обективната истина по наказателното производство и би затруднило хода на разследването. Налице е и спор за собствеността му между Д. Д. и К. К. – управител на „Плам“ ЕООД. Представен е договор за спогодба от 28.02.2023 г., сключен между ищеца и италианското застрахователно дружество ,,Aig Europe S.A.“, чрез пълномощника К. К. – управител на „Плам“ ЕООД, с който страните прекратяват възникналия помежду им спор за процесния автомобил, като се споразумяват, че застрахователят оттегля претенцията си за собственост на автомобила в полза на Д. Д., в замяна на което той заплаща сумата 4 500 евро на застрахователя, чрез представителя. При разпределението на доказателствената тежест районният съд е указал изрично на ответника – жалбоподател, че носи тежестта за установяване наличието на валидно правно основание за продължаващото държане на автомобила като веществено доказателство по висящото досъдебно производство, както и наличието на факти, сочещи на затрудняване разкриването на обективната истина при евентуалното му връщане преди приключването на наказателното производство. Във възивното решение е прието, че с отговора си на исковата молба, както и с отговора на въззивната жалба ответникът е заявил изрично, че не оспорва собствеността на ищеца върху процесния автомобил и дори е аргументирал едно от възраженията си за недопустимост на иска с липсата на спор по този въпрос. Изложени са съображения, че ищецът се легитимира като собственик на вещта с представения по делото валиден договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, сключен на 06.01.2021 год. в гр. *, с който е закупил вече регистрирания в страната автомобил от продавача Д. Т. Д.. Договорът е сключен в изискуемата форма по чл. 144, ал. 1 ЗДвП, а тъй като по делото не се твърди и не се установява при покупката ищецът да е бил недобросъвестен и да е знаел за подправения номер на рамата, както и, че автомобилът е бил обект на кражба в Република И., следва да се приеме, че е придобил собствеността върху процесния автомобил съгласно чл. 78, ал. 1 ЗС. След придобиването му от ищеца и извършената промяна на регистрация, процесният автомобил е бил иззет като веществено доказателство по досъдебно производство и до момента не е върнат на собственика. Отпаднало е едно от сочените от ответника основания за задържане на автомобила - по чл. 113 НПК, до разрешаване на спора за собственост, за който прокуратурата е била уведомена по претенциите на Застрахователно дружество „AIG EUROPES.A.“, представлявано от К. И. К. в качеството му на управител на „Плам“ ЕООД. Спорът за собственост между ищеца и застрахователното дружество е разрешен извънсъдебно със сключения и представен пред прокуратурата договор за спогодба от 28.02.2023 год. Посочено е, че въпросът с представителната власт на италианския застраховател не е въведен като спорен в производството, поради което и въззивният съд е счел, че няма основание да се приеме, че такава представителна власт не е налице. Изложени са съображения, че в тежест на ответника е било да докаже, че е налице необходимост от извършване на процесуално-следствени действия, свързани с процесната вещ, както и че нейното връщане би попречило за разкриване на обективната истина в наказателното производство и би затруднило хода на разследването. Прокуратурата само е твърдяла наличието на тези обстоятелства, но не ги е доказала. Не е установено дали е предстоящо извършването на процесуално-следствени действия, за които е нужна вещта /вече е била изготвена трасологична експертиза/. Не е доказано и обстоятелството, че връщането на автомобила би затруднило разследването. В обобщение, е обоснован извод, че не е налице годно правно основание за задържането на вещта, поради което предявеният ревандикационен иск е счетен за основателен. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият въпрос в изложението е обоснован с приложимостта на нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС, на която се е позовал въззивният съд. Законодателят изрично определя ответника по иска по чл. 78, ал. 2 ЗС като „добросъвестен владелец”, т.е. не признава възможността той да придобие собствеността при условията на фактическия състав по чл. 78, ал. 1 ЗС, когато движимата вещ е открадната (обект на престъпленията по чл. 194 – чл. 197 НК и чл. 198 - чл. 199 НК) или загубена (вещ, която има собственик, но не се владее от никого) в течение на трите години от кражбата или изгубването. В този период собственик на вещта продължава да е лицето, от което тя е открадната, респ. я е загубило, на което законът признава правото да я ревандикира от добросъвестния владелец. В течение на тригодишен срок от датата на кражбата или изгубването собственикът може да иска вещта си /чл. 78, ал. 2 ЗС/. В настоящата хипотеза е изтекъл тригодишен срок от кражбата на автомобила, поради което възможността същия да се ревандикира от действителния собственик, е била прекратена. В този смисъл е както представената от касатора съдебна практика, така и решение № 79 от 22.08.2018 г. по гр. д. № 3873/2018 г. на ВКС, второ г. о. Вторият въпрос е свързан с представителната власт на лицето, подписало договора за спогодба. Същият не може да доведе до допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на това обстоятелство не е съществувал спор между страните. Липсата на представителна власт на лицето К. К. е въведена като довод от ответника едва в касационната жалба, поради което не може да обоснове извод за допуснато процесуално нарушение. Поставеният в изложението трети процесуалноправен въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, както и да изложи съображения за това. В цитираната съдебна практика е прието, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В обжалваното въззивно решение се съдържа такова обсъждане, като са изложени подробни и изчерпателни мотиви както по отношение на събраните доказателства, така и по въведените от страните доводи и възражения. Последният въпрос е относим към компетентността на гражданския съд при иск по чл. 108 ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението върху вещ - лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Решаващите правни изводи са изцяло в съответствие с практиката на ВКС, цитирана и във въззивното решение, съгласно която гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка, включително като прецени дали връщането на иззетата вещ преди завършването на наказателното производство ще затрудни разкриването на обективната истина. В решение № 164/26.10.2017 г. по гр. д. № 557/2017 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че при липса на спор относно принадлежността на правото на собственост върху вещта, не е налице основание за нейното задържане дори досъдебното производство да е все още висящо, ако не са налице доказателства за това, че продължава необходимостта от извършване на процесуални действия, които да оправдават продължаваното задържане на вещта. Подобно задържане се приема за незаконосъобразно. Прието е, че касаторът по това дело като собственик има право да получи владението върху нея на основание чл. 108 ЗС, още повече ако не са налице и доказателства, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта. Следователно гражданският съд е компетентен да постановява връщане на вещта, която е веществено доказателство по висящо досъдебно производство при наличието на няколко предпоставки, а именно: ако не е налице спор относно принадлежността на правото на собственост; не са налице доказателства за това, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на вещта; последната не е предмет на административно нарушение. В настоящата хипотеза ответникът не е доказал да е налице необходимост от извършване на процесуално-следствени действия в наказателния процес, които да оправдаят задържането на автомобила. Поставеният въпрос, с който е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като по него е формирана съдебна практика. Очевидната неправилност е обоснована отново с приложното поле на нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС. Директно от мотивите на обжалвания съдебен акт не се установява такова тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които могат да доведат до допускане на касационно обжалване. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение