Определение № 375 от 16.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3708/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № І-66 от 15.05.2014 г. по в. гр. д. № 572/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2104 от 09.12.2013 г. по гр. д. № 5393/2013 г. на Бургаски районен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 5 626.45 лв., представляваща непогасена продажна цена по договор за покупко-продажба на стоки, за която сума по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1408/14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 2121/2012 г. на Бургаски районен съд. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, произтичащо от търговска сделка – договор за търговска продажба, цената на който е в рамките на законово установения лимит – 5 626.45 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение