Определение № 60223 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2020 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Е. Б. Д. – Кьопел, със съдебен адрес [населено място], подадена чрез процесуалния и представител адвокат К. Б., срещу определение №11677 от 14.07.2020 г. по ч.гр. дело №819/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.12.2017 г. по гр. дело №5757/2017 г. на Софийския градски съд. В обжалваното определение е прието, че производството по делото е по правилата на общото гражданско съдопроизводство, а не по облекчения процесуален ред, предвиден в ЗОДОВ. По тази причина за образуването му се дължи на общо основание пропорционална държавна такса По въпроса - по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз е образувано тълк. дело №2/2015 г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание (ОС) на Гражданска и Търговска колегии (ГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) и на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд на ОСГК на ВКС. С определение №307 от 03.11.2020 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно постановление по тълк. д. № 2/2015 г. на ВКС и ВАС. Междувременно с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., бе променен ЗОДОВ, което доведе до отклоняване на искането за постановяване на тълкувателно постановление по поставените въпроси. Отклоняването е постановено с определение № 1 от 25.03.2021 г. Това налага възобновяване на производството по настоящото дело. Жалбоподателката моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос „Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на осъдителни искове срещу Държавата за обезщетения за вреди вследствие на нарушения на &4, ал.3 ДЕС?”. Поддържа, че в преграждащото определение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и на Съда на Европейския съюз и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Пред първата инстанция делото е образувано по искове на Е. Б. Д. – Кьопел срещу Народното събрание на РБ, Българска народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете за обезщетение за вреди от нарушение правото на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да внесе държавна такса в размер на 4% върху цената на иска и след като тези указания не са изпълнени е върнал исковата молба и е прекратил производството. Въззивният съд също е преценил, че така определената държавна такса е дължима, защото исковете са за обезщетяване на вреди от нарушение правото на Европейския съюз и подлежат на разглеждане по общия ред, а не по реда на ЗОДОВ и е потвърдил първоинстанционното разпореждане. Разрешението на въззивния съд противоречи на практиката на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 496/ 29.12.2020 г. по ч.гр.д.№ 4049/ 2020 г., ІІІ г.о. В него е прието, че посредством приетата и обнародвана в Държавен вестник бр.94 от 2019 г. разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл.9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл.2а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковите молби, подадени преди измененията в закона. Затова прекратителното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато на компетентната инстанция по същество за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.