Определение № 1808 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2023 г.

Производството е по реда на 274 ал.3 вр. чл. 396,ал.2 ГПК.Образувано е по частна жалба на В. Т. К., чрез адв. И. Д. от САК срещу определение №30 от 05.01.2023г. по ч.гр.д. № 3508/2021г на Софийски апелативен съд. Отменено е определението от 23.11.2022г на СГС по гр.д № 8125/2022г ,с което е била оставена без уважение молба на «Интернешънъл Асет Банк»АД за допускане на обезпечение на предявени от банката в обективно и субективно съединяване обратни искове срещу конституирани по делото трети лица, между които и жалбоподателката,чрез налагане на запор на банковите им сметки По отношение на касаторката В. Т. К. като една от наследниците на Х. Томов К. е допуснато обезпечение чрез запор на банкови сметки в страната до размера на сумата 6167,89лв ,която сума й е била изплатена евентуално без основание, ако се уважи главният иск срещу банката, предявен от наследници на починалата М. Караиманова,приживе омъжена за Х. К.. Въззивният съд е допуснал оспорваното обезпечение като е направил положителен извод за предпоставките в чл.391, ал.1ГПК. Преценил е положително допустимостта на обратния иск по чл. 55,ал.1 ЗЗД, вероятната му основателност и обезпечителната нужда по него.Ревизирал е съображението на Софийски градски съд,че исканата мярка не е подходяща ,доколкото е поискано запориране на всички банкови сметки на лицето ,което ако се осъществи едновременно може да доведе до свръхобезпеченост и принуда,несъответна на кредиторовия интерес.За да не се стига но неоправдано засягане на имуществената сфера на ответниците по обратния иск,надхвърлящо обезпечителната нужда ,в определението на САС е указано запорите да се наложат не едновременно,а последователно върху вземания на ответниците по всички открити и бъдещи банкови сметки, във всички банки в страната,за суми до размера на предявените срещу тях искове.По отношение на жалбоподателката мярката е до размера на сумата 6167,89лв. съгласно на претендианото по обратния иск ведно със законната лихва от 17.11.2022г. В касационната частна жалба се излага оплакването за незаконосъобразност.В приложеното изложение се изтъква очевидна неправилност,основание по чл. 280,ал.2, предл. трето ГПК и противоречие с установена практика на ВКС ,формирана по изискването за мотивираност на съдебните актове ,поради липса на мотиви за обезпечителната нужда и тъй като въззивният съд допуска обезпечителна мярка, оспорвана като очевидно неподходяща. Жалбоподателката се лишава от възможност да получава трудовите си възнаграждения и необходими средства за живот .Без да е формулиран изрично правен въпрос,в тези насока се изтъква основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,противоречие с ТР №6/14.03.2014г на ОСГТК и практика на ВКС в реш. по гр.д № 93/2012г на 4-то г.о, опр. по ч т.д№944/2019 на 2-ро т.о определение №28/2014г по ч гр.д № 40/2014г на 2-ро г.о на ВКС, опр. №165/2017г на 1-во т.о, ТК на ВКС. Постъпил е отговор от «Интернешънъл Асет Банк»АД,чрез ю.к. В.. Изтъква се отсъствието на формулиран правен въпрос.Определението на въззивния съд е съобразено с относимата законова уредба и установена практика на ВКС ,включително цитираната от касатора, не е е налице критерия по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима, предвид чл. 396 ал.2 (изм ДВ бр.100/20110г ) Върховен касационене съд,състав на Трето г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване Обща и водеща предпоставка за допускане до касационно обжалване е формулирането на конкретен правен въпрос, обусловил изводите на съда в обжалвания съдебен акт. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по общо повдигнатия от защитата процесуалноправен въпрос за необходимостта от излагане на мотиви ,в случая относно предпоставките за допускане на обезпечение, при соченото основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. / ППВС №1/1953г и установена практика на ВКС/ Съдът по обезпечението следва да се увери ,че са налице всички общо указани в закона предпоставки на чл.390 и сл. ГПК.Съдържанието на въззивното определение свидетества за изложени мотиви ,които са по въпроса за комулативно необходимите предпоставки за допускане на обезпечение ,а не в разрешаване на правен спор и след като са взети предвид фактите по делото ,преценени в указаната с приемането на ТР № 6 от 14.03.2014г по т.д№3/2013г на ОСГТК насока,актът е мотивиран. По въпросите как съдът по обезпечението следва да установи /и обективира/преценката си дали искът е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда за кредитора и подходяща ли е обезпечителната мярка,въззивното определение е съобразено с практиката на ВКС,включително цитираната от защитата. Като вероятно основателен,подкрепен с убедителни писмени доказателства според установената практика на ВКС може да се прецени обратен иск за неоснователно обогатяване до размера на получена без основание сума от закрит банков влог,когато официален документ/уд. за наследници,както в случая/ заствидетелства липса на основание,на което е получена от ответника след смъртта на наследодателя,предвид установените права при наследяване. Липсва конкретен въпрос в тази насока а единствено възражение по правилността на изводи, които в настоящата фаза на селекция на касационните жалби Върховен касационен съд не подлага на проверка по същество.Запорът върху банкови сметки на длъжника,по начина и при условията,постановени от съда при оспорваното допускане на обезпечението,е подходяща обезпечителна мярка при парично задължение за връщане на получено без основание плащане/опр. №474/2015г на Четвърто г.о, опр.№ 1083/2012г на Второ т.о на ВКС и др./ Законът,както и правомощията на съдебния изпълнител при нейното изпълнение гарантират избягване на прекомерно и неоправдано засягане на защитени права и интереси на длъжника.Цитираната от касатора съдебна практика не съдържа обратното разрешение и в изложението липсва обосновка за нейното изтъкване,отново поради непосочване на конкретен правен въпрос с обуславящо за изводите на съда значение.Под подходящи обезпечителни мерки по смисъла на чл. 397, ал. 1 ГПК законът има предвид подходяща по вид обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск и вида на търсената от ищеца защитт. е. обезпечителна мярка,при която реализирането на евентуално принудително изпълнение върху обекта би било от естество да удовлетвори притезанието на кредитора.За да бъде ефикасна,обезпечителната мярка трябва да е адекватна и да съответства на обезпечителната нужда. Обезпечителната мярка е адекватна и подходяща, когато е насочена върху правната сфера на ответника и когато при постановеното осъдително решение изпълнението може да бъде извършено чрез допуснатото обезпечение, както е изтъкнато и в цитираната от защитата практика на ВКС /опр№432/2019г на Второ т.о на ВКС / Необходимо е мярката да е адекватна,както е изтъквано многократно в установената практика на ВКС. В изтъкнатото опр №165/1017г Първо т.о и опр. № 176/25.03.2015г на Първо т.о е преценявана различна в каузално отношение обезпечителна нужда,различна в сравнение с настоящия случай е била и преценяваната обезпечителна мярка/спиране на изпълнението/за да се отмени в конкретния случай нейното допускане от състави на ВКС,Търговска колегия.В изложението липсва обосновка за противоречие на обжалваното определение с изтъкваната съдебна практика. По вече изложените съображения ,не е налице и поддържаната очевидна неправилност на определението на въззивния съд при преценката да се допусне исканата обезпечителна мярка спрямо отвентицата–касатор. Приложимото право се съдържа в нормите, които въззивният съд е приложил ,не са нарушени изисквания за съобразяване на императивни материалноправни норми или основополагащи изисквания на процеса, или очевидна неправилност при изграждане и излагане изводите на съда като основани на логика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о