Определение № 1784 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3332/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е., чрез адв. Р. Р., срещу решение № 2456/23.04.2024 г. по в.гр.д. № 13188/2023 г. на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № 20085602/30.03.2023 г. по гр.д. № 9821/2019 г. на Софийски районен съд и като краен резултат Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ следните суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е., настъпила в резултат на трудова злополука на 14.07.2018 г.: на М. А. Е. сумата от 75 000 лв. (искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв.); на М. А. Е., М. М. Е. и Д. М. Е.- като правоприемници на ищцата В. Д. Е., починала в хода на процеса и заместена от последните, сумата от 30 000 лв./ или по 10 000лв. на всеки един от тримата правоприемници/ (искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв.); на М. М. Е. сумата от 30 000 лв. (искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв.). Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът на Д. М. Е. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е., негов брат е отхвърлен изцяло. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗК“Надежда“АД. Касаторите считат, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?; 2/ При разрешаване на значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? 3/ В случай че въззивният съд не споделя мотивите и изводите на първоинстанционния съд, следва ли същият изрично да посочи в своите мотиви, че не ги споделя, и да обоснове съображенията си в тази насока?, 4/ Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да направи обоснована и изчерпателна констатация за наличието на пълно или частично съвпадение с фактическите и правни изводи по същество на спора на първа инстанция, в случай че изцяло потвърждава част от първоинстанционното решение, касаеща главницата по определени искове, а отменя друга част от първоинстанционното решение, касаеща главницата по останалите искове?, 5/ От страна на съда задължително ли е съобразяването с критериите, заложени в съдебната практика на Върховния касационен съд, които формират съдържанието на понятието „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди и са от значение за определяне на размера на обезщетението? 6/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен иск по чл. 200 КТ?, 7/ Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлив размер да се съобрази с т. ІІ на ППВС № 4/1968 г., доразвити с цитираната трайна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? 8/ От страна на съда задължително ли е излагането на съображения за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, както и посочване на приложените критерии за определянето на този размер? 9/ Следва ли съдът в решението си подробно да посочи всички релевантни при определяне на размера на обезщетението обстоятелства, да ги обсъди и да обоснове начина, по който достига до извода за конкретен размер на обезщетението? 10/ Следва ли съдът при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да се съобразява със съдебната практика по други сходни случаи за близък период от време? 11/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД да взема предвид настъпила смърт на правоимащ в хода на съдебния процес? 12/ Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД да взема предвид времето, изминало от датата, на която е възникнало правото на обезщетение, до датата, на която е настъпила смъртта на лицето, имащо право да получи такова? 13/ Налие ли е връзка/зависимост между обема на претърпените неимуществени вреди, респективно размера на дължимото обезщетение, и преждевременно настъпила смърт на лицето, на което са причинени тези вреди и на което се дължи такова обезщетение? Въпроси от 1 до 10 са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като касаторите изброяват съдебна практика, на която според тях обжалваното решение противоречи. Останалите въпроси са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и се сочи още, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Третото лице помагач на ответника ЗК“Надежда“АД не е заявило становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявени са искове по чл. 200, ал. 1 КТ от М. А. Е., В. Д. Е. (починала в хода на производството и заместена от правоприемниците си М. А. Е.-съпруг, М. М. Е.-дъщеря и Д. М. Е.-син), М. М. Е. и Д. М. Е. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпила трудова злополука – смъртта на Д. М. Е. (син на първите двама ищци и брат на вторите двама). Първоинстанционният съд е установил настъпването на трудовата злополука и наличието на предпоставките по чл. 200 КТ, като е отхвърлил възражението за проявена от пострадалия груба небрежност. Спорът пред въззивния съд, пред който е подадена въззивна жалба само от ищците М. А. Е., от правоприемниците на починалата ищца В. Д. Е.-Д. Е., М. М. Е. и Д. М. Е., както и от М. М. Е. и срещу решението в отхвърлителните части е относно конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се присъди на всеки един от ищците. За да прецени дали определеният от първата инстанция размер на обезщетението отговаря на критериите за справедливост, въззивният съд най-напред е анализирал съдържанието на понятието „справедливост“, като се е позовал на съдебната практика на ВКС. Въз основа на събраните свидетелски показания е приел, че бащата М. Е. е изживял изключително тежко внезапната смърт на сина му, на когото е разчитал в ежедневието си. Същевременно съдът е отчел, че бащата е малко по-сдържан емоционално от останалите роднини в семейството. Затова е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 75 000 лв. По отношение на майката на починалия при трудовата злополука работник Д. М. Е., въззивната инстанция е приела, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. съответства на периода, през който са били търпени болките и страданията. В мотивите си съдът е отчел, от една страна, че се касае до внезапна загуба на син, на който родителите са разчитали морално, емоционално и финансово; че майката е страдала от онкологично заболяване преди злополуката със сина й, както и че според свидетелите внезапната смърт на сина й е повлияла на здравословното й състояние с оглед близката емоционална връзка между тях и тя била съкрушена, но от друга страна, че трудовата злополука е настъпила на 14.07.2018 г., а ищцата е починала на 28.03.2020 г. В полза на сестрата на починалия работник М. Е. въззивната инстанция е приела, че се следва обезщетение в размер на 30 000 лв. поради близката емоционална връзка с пострадалия, на когото ищцата е можела да разчита по всяко време емоционално и финансово. Съдът е съобразил още, че по време на злополуката ищцата е била бременна с второто си дете; същата е присъствала на изваждане на тялото на брат си от река Дунав и е изпаднала в тежко състояние, като искала да се хвърли в реката; тя обособила в къщата си специален кът, посветен на паметта на брат й. Същевременно съдът е отбелязал, че ищцата към момента на злополуката не е живеела в едно домакинство с брат си, както и че има подкрепата на семейството си – съпруг и дете. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните отхвърлителни части по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина, както и по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви към решението си, във връзка с критериите. Касационното обжалване по тези въпроси следва да се допусне, за да се провери дали въззивното решение съответства на възприетото в ППВС № 4/1968 г., ППВС №4/61 г. и посочените в изложението решения на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, IІІ г.о., решение 93 от 23.06.2011, на ВКС, по т.д №566/2010 г., IІ т.о. на ВКС и другите цитирани в изложението. По останалите въпроси и по въведените доводи в касационната жалба, съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора. Касаторите не дължат държавни такси. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.,