Определение № 353 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 655/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 807 от 16.01.2023г., подадена от ответниците Е. П. Т., С. С. Т. и „Пам-98”ЕООД, [населено място] срещу Разпореждане № 4202 от 14.12.2022г. на ОС Бургас по в.гр.д.№ 1154/2022г. за връщане на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК на подадена от тези страни касационна жалба срещу постановеното въззивно решение. Жалбата е била адресирана до Бургаския АС, който с определение № 158 от 11.04.2023г. е прекратил образуваното пред него частно гражданско дело и е изпратил частната жалба по компетентност на ВКС по съображения, основани на ТР 2/23.06.2022г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС с оглед предмета на обжалваното разпореждане - връщане на касационна жалба. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането и извършване на преценка, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Твърдението е, че ответниците Е. Т. и С. Т. са физически лица и имат качеството на потребители, а делото е гражданско с материален интерес над 5 000лв. Изложени са и съображения, с които се обосновава и основателност на подадената касационна жалба. С писмен отговор ищецът „Гитекс”ЕООД,гр.Бургас оспорва основателността на частната жалба. Излагат се подробни съображения, че делото е търговско - има за предмет абсолютна търговска сделка с предмет договор за продажба на гориво, сключен между търговци, а физическите лица Т. са поели солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на купувача „Пам-98”ЕООД по този договор и нямат качеството на потребители по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Посочва се, че физическите лица не са придобили стоките, нито са ползвали услуги, нито са страна по договор, попадащ под обхвата на ЗЗП, а са поели солидарна отговорност със страната по абсолютната търговска сделка. По тези съображения се обосновава, че разпоредбата на чл. 113 ГПК е неприложима и делото не е гражданско. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Правилна е констатацията на Бургаския АС в определението № 158 от 11.04.2023г. по в.ч.гр.д.№ 120/2023г., че компетентен са се произнесе по подадената частна жалба срещу разпореждането, с което въззивният съд е върнал подадената срещу постановеното от него решение касационна жалба, е Върховният касационен съд. Според задължителните указания в мотивите на тълкувателно решение № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС, компетентна да разгледа частна жалба срещу разпореждане на окръжен съд за връщане на касационна жалба, е касационната инстанция, а не съответният апелативен съд. Това тълкуване е основано на характера на осъществяваните от окръжния съд процесуални действия по повод на подадена срещу негов акт касационна жалба като действия по администриране, а не произнасяне по съществото на спора, в която хипотеза той не действа като „въззивна” инстанция, поради което постановеното от него разпореждане за връщането й не попада в хипотезата на чл.274,ал.2, предложение второ ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна: Предявените искове имат за предмет вземания на ищцовото дружество-продавач по договор № 178/01.02.2013г. за продажба на течни петролни продукти срещу купувача „Пам-98”ЕООД, представлявано от Е. П. Т., за които са предявени обективно съединени установителни искове искове по реда на чл.422 ГПК: за сумата 9 402.48лв. незаплатен остатък по фактура №20496/04.10.2019г, издадена на основание посочения договор; за сумата 744.14лв. неустойка за забавено плащане на цената, дължима на основание чл.13.1. от договора; и законна лихва. На основание чл.14.от договора физическите лица Е. Т. и С. Т. на основание чл.304 ТЗ са се задължили солидарно с купувача за всички последици от неизпълнението на договора, вкл. неустойките и разноските за събиране на вземането, с оглед на което исковете са предявени в пасивно субективно съединение освен срещу купувача и срещу тези физически лица. При тази констатация законосъобразен е изводът в постановеното въззивно решение, че то е окончателно и последващ инстанционен контрол по отношение на него е изключен. Законосъобразен е и изводът в атакуваното разпореждане, с което докладчикът при въззивната инстанция е върнал подадената от ответниците касационна жалба на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, посочвайки, че постановеното решение е по търговско дело. Договорът има за предмет търговска продажба - абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т.1 ТЗ като е очевидно, че търговското дружество-купувач е сключило сделката с търговска цел. Това обстоятелство изключва основателността на твърдението, че физическите лица са поели солидарно задължение с купувача в качеството им на потребители, още повече, че Е. Т. е и законен представител на търговеца купувач. Физическите лица-ответници по предявения иск не са страни по договор по ЗЗП по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, те не се ползват от потребителска защита, исковете не са предявени срещу потребители и разпоредбата на чл. 113, изр. второ ГПК не намира приложение. Основателно е възражението в отговора на частната жалба, че физическите лица не са придобили стоките, нито са ползвали услуги, нито са страна по договор, попадащ под обхвата на ЗЗП, а са поели солидарна отговорност със страната по абсолютната търговска сделка. Делото несъмнено е търговско по своя характер, поради постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като цената на всеки един от предявените искове (в случая и общият им размер) е под 20 000лв. По тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: