Определение № 2486 от 26.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 215/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – [населено място], чрез пълномощника си юрисконсулт Й. К. против решение № 658 от 21.10.2022 г., пост. по в. т. д. № 745/2022 г., на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено като неправилно първоинстанционното решение от 24.06.2022 г. по т. д. № 495 от 2022 г. по описа на Софийски градски съд по иска с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над 17 082,59 лв. до пълния предявен размер от 34 165,18 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско“, разноски за репатриране на застрахования автомобил, ликвидационни разноски и мораторна лихва.

В касационната жалба се твърди, че определеният размер на регресно застрахователно обезщетение е необосновано и прекомерно завишен и несъобразен с приноса на водача, управлявал застрахованото при ищеца МПС. Изложено е, че при определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, въззивният съд необосновано е отрекъл наличието на съпричиняване на вредите и е присъдил пълния претендиран размер. Посочено е, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отчел, че поради неспазване на достатъчна дистанция с движещия се отпред автомобил „Пежо“ 307, л. а. „Джиип Гранд Чероке“, застрахован при ищеца, има принос в размер на 50% за причинените вреди, вследствие на ПТП-то.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК, е обоснован със следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на регресно обезщетение по чл. 411 от Кодекс за застраховането за имуществени вреди от застраховател по „Каско“ спрямо застраховател по „Гражданска отговорност“ съдът да отчита наличието като доказателства по делото на данни за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на водача, управлявал застрахователното по „Каско“ МПС, в това число да вземе предвид наличието на неоспорени и установени по безспорен начин обстоятелства по делото, които установяват размера на съпричиняване и съответно на съответните квоти на вина и съпричиняване на двамата водачи, да определи дължимото регресно обезщетение?;

2. Нарушил ли е правилата на формалната логика и изискването за обоснованост да съдебното решение съдът в хипотеза, когато регресно обезщетение за имуществени вреди, e присъдено в цялост, въпреки, че ответникът е доказал релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправност в действията на водача, управлявал застрахованото по имуществена застраховка „Каско“ моторно превозно средство и което възражение е категорично установено от изслушаните свидетелски показания и от приетата по делото Автотехническа експертиза? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относим и и релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните?

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

Ответникът по касация „Групама Застраховане“ ЕАД оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му юрисконсулт Д. З., е изразено становище за липсата на твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВС или на ВКС. Поддържа се, че изложените от касатора въпроси не са правни и не са обусловили отговорите на въззивния съд. Твърди, че правилно въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване при процесното ПТП, което се дължало изцяло на поведението на застрахованото лице при касатора.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е застраховател по валидна застраховка „риск каско“ за л.а. „Джийп Гранд Чероки“ с рег. [рег.номер на МПС], а ответникът е застраховател по действащ за датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Пежо 307“, с рег. [рег.номер на МПС]. Въззивният съд е установил, че на 18.03.2020 г. в [населено място], обл. Добрич, [улица] водачът на лекия автомобил „Пежо 307“ е предприел маневра „ляв завой“ без включен пътепоказател и без да се убеди, че пътят е свободен и така е станал причина за ПТП с предприемащия в този момент маневра изпреварване движещ се зад него лек автомобил „Джийп Гранд Чероки“, с рег. [рег.номер на МПС]. Констатирал е, че в протокола за ПТП, съставен от органите на КАТ, е отразено съставянето на АУАН и на двамата участници, както и че са тествани за алкохол, като по отношение водача Е. Е. е отразено наличие на алкохол повече от 1,2 промила и издаването на талон за кръвна проба. Установил е, че след предявяване на претенция за застрахователно обезщетение в „Групама Застраховане“ ЕАД е образувана щета под номер 67012000165, по която за отстраняване на вредите по увреденото МПС е възложен ремонт, за който застрахователят е определил обезщетение в размер на 33 840,48 лева, като същото е изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил. Установил е, че за транспортиране на увредения автомобил застрахователят е изплатил сумата в размер на 269,70 лева, а по щетата са направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Съдът е установил, че с регресна покана ищецът е поканил ответното дружество доброволно да изплати сумата от 34 165,18 лева - представляваща изплатено на увредения застрахователно обезщетение, по което искане е налице отказ за плащане от страна на ответника.

От показанията на разпитания като свидетел Е. Е., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е установил, че ПТП е настъпило в [населено място], на ул.Първа, пред №4, втората къща в населеното място, докато се движел по посока [населено място]. Свидетелят управлявал л.а. Пежо по главната улица, като преминал през „легнал полицай“, непосредствено след който имало кръстовище с възможност за ляв завой, което било нерегулирано. Пътят бил двулентов. Свидетелят завил на ляво, чул шум от счупени стъкла и кривене на ламарина, като колата се обърнала наляво и се завъртяла на 180 градуса в посока обратна на движението. Свидетелят бил ударен от джип, който се движел по същия път и в същата посока като него и зад него.

От показанията на свидетеля П. М., който е управлявал застрахования от ищеца автомобил е установил, че пред него имало кола, която се движела много бавно, поради което и свидетелят решил да я изпревари и подал мигач и тръгнал да изпреварва, при което другият автомобил завил рязко наляво и се забил в колата му, като ударът по автомобила на свидетеля бил над предно дясно колело, цялата страна в областта на колелото и предната гума била станала на „каша“.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза е констатирал, че е възможно с оглед характера и местоположението на вредите и съобщените от свидетеля Е. факти пътнотранспортното произшествие да е настъпило по начина, посочен в протокола, а именно при предприемане на необезопасена маневра ляв завой и неспазване на дистанцията от движещия се попътно отзад автомобил. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че възможна скорост на движение на л. а. „Пежо 307“ е скорост от около 30-40км. Относно скоростта на движение на МПС „Гранд Чероки“ е приел скорост от около 40 км. От заключението на вещото лице е установил също така, че стойността на вредите по средни пазарни цени на л.а. „Гранд Чероки“ възлиза на сумата от 34 021,72 лева.

Въззивният съд не е възприел заключението в съставения протокол относно механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно че водачът на л.а. Джийп не спазва дистанция с движещия се пред него по ул. Първа л.а. Пежо, а е приел, че за да увеличи по разрешен от закона начин дистанцията между двете превозни средства, водачът на „Джийп Гранд Чероки“ правомерно и при липсата на данни по делото за забрана за извършване на изпреварване или за други ограничения на скоростта извън разрешената в населено место от 50 км.ч, е предприел изпреварване именно за да избегне риска от възникване на ПТП с движещия се с ниска скорост пред него л.а „Пежо 307“. Поради това не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че водача на л. а. „Джийп Гранд Чероки“ също е допринесъл за възникване на ПТП като е нарушил задълженията си по чл. 25 от ЗДП относно оценка на маневрата си, както и задължението си по чл. 42, ал.2 да осигури достатъчно странично място спрямо изпреварваното МПС. Изложил е, че по делото няма данни по време на изпреварването водачът на изпреварващото МПС да не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, каквото задължение той е имал съгласно чл. 42, ал.2, т. 1 от ЗДП и че процесното ПТП е настъпило в момент, в който същият вече е предприел маневрата изпреварване и се е намирал изцяло в лявата пътна лента, при което другият водач внезапно и необезопасено е предприел завой наляво и е последвал удара.

При горните данни по допускането на касационно обжалване настоящият касационен състав намира следното:

Допускането на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е обусловено от наличието на общия селективен критерий за достъп до касация, дефинитивно очертан в т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС като материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на ре-шаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за до-пускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за се-лекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). В същия тълкувателен акт изрично е посочено, че съдът не може да извежда въпроса от оплакванията на касатора, нито да го формулира вместо него, поради което обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.

Преди всичко, в предметния обхват на общия селективен критерий при всички хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК са онези материалноправни или процесуални въпроси, които са непосредствено свързани с правилността на обжалваното решение, респ. с неговата необоснованост, с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждането на събраните по делото доказателства, като пряка функция на инвокираните в касационната жалба оплаквания, доколкото инстанционният контрол за наличието на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК, респ., упражняването на правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 от ГПК се осъществява във фазата на произнасяне на съда по съществото на жалбата, а не в тази на нейната селекция, съобразно критериите по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. От това следва, че въпрос, който по същество представлява преформулирано в такава процесуална форма оплакване за неправилност или необоснованост на решението не е от естество да обоснове достъпа до касационно обжалване.

Както в доктрината, така и в задължителната и казуална съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 411 КЗ, респективно аналогичния чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, последователно се приема, че обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. При суброгиране в правата на застрахования, застрахователят не може да има повече права от самия застрахован. Формулираните от касатора въпроси са свързани именно с размера на дължимото обезщетение, чрез твърдения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищцовото дружество участник в произшествието, а оттам и намаляване на дължимия размер на обезщетението. В конкретния случай обаче, касаторът се е ограничил с възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на въззивното решение в тази част, поради несъобразяване на всички фактически обстоятелства касаещи намаляване на отговорността на ответното застрахователно дружество, така и свързани със задължението на съда да извърши антиципирана преценка на събраните по делото доказателства, които обстоятелства се отнасят до касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, която преценка е извън приложното поле на общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Независимо от горното, въззивният съдът не се отклонил от посочените принципни постановки като въз основа на изяснения от автотехническата експертиза и свидетелските показания механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие е съпоставил поведението на двамата участници, в частност е отчел неправомерното поведение на водача на л. а. „Пежо“ и правомерното такова на водача на л. а. „Джийп“ доколкото последния не е нарушил конкретни задължения при управление на моторното превозно средство. Съдът, основавайки се на приетите за безспорни и установени данни по делото, е субсумирал фактите под приложимите правни норми и е аргументирал липсата на твърдяното нарушение на чл. 43, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се в забрана за изпреварване на кръстовище на равнозначни пътища, с обстоятелството, че не са налице данни, че предприетата маневра е извършена на равнозначни пътища. По отношение на твърдяното нарушение на водача на л. а. „Джийп“ за неспазена дистанция с движещия се отпред автомобил „Пежо“ е изложил обосновани мотиви, че предприетото изпреварване е с цел да се увеличи дистанцията между участниците.

Не е налице твърдяната очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето от ГПК, което като основание за допускане на касационен контрол, необусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, предполага неправилността да е съществена до степен, че да бъде констатирана от съда prima facie - без необходимост от анализ на доказателства или на мотивите на съдебния акт за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

По горните съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на ответника по касация „Групама Застраховане“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 500 лв., съобразно с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,