Определение № 385 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 2751/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. И. от [населено място], чрез пълномощника адв.Н. Д., срещу решение № 1656/11.07.2017 г. по в.гр.д. № 887/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 8600/22.11.2016 г. по гр.д. № 10798/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав за отхвърляне на иска на касатора против ЗАД [фирма] за заплащане от последното на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма], [населено място] и третото лице – помагач Д. [фирма], [населено място] не са подали писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ (отм.). Установил е извършването на ПТП на 03.07.2015 г., при което е починал Т. Д. С.. По спорния въпрос дали касаторът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Т. С., въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. САС е съобразил, че в исковата молба касаторът е навел твърдения, че неговата майка и починалото лице са били във фактическо съжителство, при което Д. И. е бил отглеждан от невръстна възраст от Т. С.. В негово лице касаторът е намирал бащина подкрепа, морална и материална опора. При отчитане липсата на родствена връзка между посочените лица, както и че отношенията между същите не са възникнали като последица от осиновяване или предприети действия или намерение на загиналия да осинови ищеца, решаващият съдебен състав е приел, че касаторът не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Допълнителен довод за отхвърляне на иска, САС е извел от събраните гласни доказателства, въз основа на които е заключил, че връзката между ищеца и загиналия е равнозначна на връзката „доведено дете – втори съпруг на родител”. Поради изложеното въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следния материалноправен въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък и влиза ли в кръга на правоимащите отглеждано, макар неосиновено, навършило пълнолетие дете?”. Въведени са допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие между произнасянето по този въпрос в обжалваното решение и задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС № 5/24.11.1969 г., ППВС № 2/10.11.1984г. и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 183/01.07.2011 г. по гр.д. № 719/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 227/09.02.2017 г. по т.д. № 5376/2015 г. на ВКС, I г.о.; по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – наличие на противоречива съдебна практика, обективирана в решение № 1881/14.10.2014 г. по в.гр.д. № 1110/2014 г. на САС и потвърдено с него решение № 399/17.01.2014 г. по гр.д. № 3090 на СГС, и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по материалноправния въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този въпрос попада в обхвата на въпроса по Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса по чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение