Определение № 50096 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 619/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / против решение № 868/20.07.2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 13.04.2020 г. по гр.д.№ 16647/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против Г. П. Г. иск, за признаване за установено по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, че банката има вземане от същия, в размер на 549 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2017 г., за което вземане се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при неправилно възприета фактическа обстановка, в противоречие със събраните доказателства и като резултат в противоречие с материалния закон. Поддържа тезата, че неоспореният за недействителен запис на заповед, авалист по който е ответника, съдържащ безусловно задължаване на издателя, доколкото в ефекта не е налице текст или добавка относно наличието на каузално правоотношение, е достатъчно самостоятелно правно основание за същото. Позовава се на пренебрегнато от съда значение на факта, че по сключения договор за кредит, в обезпечение вземанията на кредитодателя по който е издаден записа на заповед, и последващо сключените 11 анекса към същия, кредитополучателят е в системно неизпълнение, предвид което е ищецът е упражнил правата си по ефекта. По същество касаторът счита, че записа на заповед е автономно и достатъчно за уважаването на иска му правно основание за вземането, независимо от обезпечителната му функция. В евентуалност намира, че недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, към датата на предявяване на ефекта за плащане, не препятства уважаването на иска за падежираните до приключване на устните състезания вноски и други акцесорни вземания, в съответствие с установеното от съдебно-счетоводната експертиза. Ответната страна - Г. П. Г. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий, неотносими са към решаващия извод на въззивния съд, по съществения за спора въпрос - не дали записа на заповед е годно правно основание за вземането, а дали задължението за плащане по него е изискуемо към датата на предявяването му, предвид обезпечителната функция на записа на заповед по отношение сключения договор за кредит с кредитополучател „Генимекс Инвест „ЕАД. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: „КТБ“АД / н./ основава иска си на запис на заповед от 24.02.2014 г. издаден от „ Генимекс Инвест „ЕАД и авалиран от ответника Г. П. Г., за сума от 549 000 евро и дължима годишна лихва от 9 % от датата на издаване на записа на заповед до издължаване на главницата по същия. Въз основа на записа на заповед ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК срещу авалиста, който е възразил срещу вземането - процесуална предпоставка за предявяването на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК. Ищецът сочи, че записа на заповед е издаден за гарантиране задълженията на издателя / с настоящо наименование „Ди енд Ди Джи Инвест „ЕАД / по договор за кредит от 21.05.2008 г.. В отговора си ответникът, представляван чрез назначен особен представител – адв. С. Х. – оспорва иска, като наред с други възражения, извън обхвата на касационните доводи, се позовава на недобросъвестност и злоупотреба с права от ищеца – поемател по записа на заповед. Последното обосновава с обезпечаването на вземанията му по процесния договор за кредит с три последователно издадени записа на заповед - от 21.05.2008 г. за 600 000 евро, от 31.07.2013 г. – за 549 000 евро и процесният – от 24.02.2014 г. за същата сума, в съответствие с подписаните общо 11 анекса към договора, като видно от посочените в тях суми и определени крайни срокове на предявяване издаването им е обвързано с размера на непогасената към съответния момент главница и падежите по предоговорените погасителни планове. Така с оглед датата на издаване, сумата по записа и уговорения краен срок за предявяване на ефекта, със записа на заповед от 24.02.2014 г. се обезпечава вземането по договора за кредит, така както е прието за установено по размер и предоговорено за погасяване в нови срокове по анекс № 11 от 14.01.2014 г.. Сочи се, че кредиторът недобросъвестно не е върнал предходно издадените записи на заповед, в обезпечаване на вземания по същия договор за кредит, но в размера им към по-ранни моменти, нещо повече – снабдил се е с изпълнителни листи, по заповеди за незабавно изпълнение на основание записите на заповед от 31.07.2013 г. и 21.05.2008 г., като понастоящем и с оглед възражението на ответника по чл.414 ГПК, са налице висящи паралелни производства по реда на чл.422 ГПК, за установяване вземанията по тези заповеди. Въведено е и възражение, че записа на заповед не е бил фактически предявен на посочената в същия дата – 22.05.2014 г. ,за което страната се позовава на новия погасителен план по анекс № 11/14.01.2014 г. / след която дата е издаден процесният запис на заповед /, с падеж на първа погасителна вноска по същия на 15.01.2015 г., както и на съдържанието на молбата на ищеца, с което същият е предявил вземанията си, вкл. по процесния договор за кредит в производството по несъстоятелност на кредитополучателя и издател на записа на заповед, сочейки дата на последно плащане 31.05.2014 г. и обявена предсрочна изискуемост на 03.07.2015 г.. Назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза е установила непогасени задължения на издателя на записа на заповед – „Генимекс Инвест„ ЕАД по договора за кредит от 21.05.2008 г., към датата на предявяването на записа на заповед - 22.05.2014 г. – 557 589,99 евро, съответно размера им към 12.05.2017 г. / датата на подаване заявлението по чл.417 ГПК / и към 14.01.2020 г. / изготвяне на заключението /. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по следните съображения: Безспорно се установява обезпечителната функция на записа на заповед относно вземанията на ищеца по сключен с издателя й договор за кредит от 21.05.2008 г. Цитирайки решение по т.д.№ 1126/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, съдът е посочил, че запис на заповед с падеж „ на предявяване „, какъвто е процесният, трябва да бъде предявен на издателя, като необходимо условие за определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта му. Такова предявяване, на посочената дата 22.05.2014 г. съдът е счел за недоказано, споделяйки доводите за това на ответника, като счита, че новият погасителен план по анекс № 11/ 14.01.2014 г., предвиждащ падеж на първа погасителна вноска 15.01.2015 г. изключва към 22.05.2014 г. банката да е имала валидно основание да пристъпи към реализация на обезпечението, на основание процесния запис на заповед. Споделени са за релевантни към този извод и сочените от ответника, в молбата за предявяване на вземанията на ищеца в производството по несъстоятелност на кредитополучателя, обстоятелства досежно дата на последно плащане по същия и начален момент на обявената предсрочна изискуемост. Във въззивната си жалба „ КТБ“АД / н./ акцентира на несъобразено от съда обстоятелство, че от съпоставяне съдържанието на последващите анекси спрямо това на договора за кредит, е видно ,че кредитополучателят системно не е погасявал задълженията си по договора за кредит. Неправилен страната намира извода, че към 22.05.2014 г. банката не е разполагала с изискуемо вземане към кредитополучателя и съответно не е имала основание да пристъпи към удовлетворяването си въз основа на дадените от кредитополучателя и ответника - авалист обезпечения. Дори да не би бил споделен този довод, ищецът счита, че е следвало да се съобразят задължителните указания в ТР № 8 / 02.04.2019 г. по тълк.дело № № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като се присъди сума ,в размера на изискуемите вземания по договора за кредит към датата на формиране силата на пресъдено нещо по настоящия спор. Сочи се и процесуално нарушение на първоинстанционния съд – необсъдени доказателства във връзка с производството по несъстоятелност на „Генимекс Инвест „ЕАД, от които става ясно, че в производството по несъстоятелност на дружеството, издател на процесния запис на заповед, ищецът е предявил вземания за над 50 милиона евро, като само по договора за кредит от 21.05.2008 г. са приети вземания в размер на 1 379 419,13 лева. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, но по различни съображения. Счел е за релевантно потвърденото от вещото лице по ССЕ обстоятелство, че към датата на предявяване записа на заповед за плащане - 22.05.2014 г. - няма осчетоводяване на просрочена главница от банката. Последното е в кореспонденция с анекс № 11/ 14.01.2014 г., с който е утвърден нов погасителен план, с падеж на първа погасителна вноска – 15.01.2015 г., но само за установената по размер в анекса главница. Очевидно с оглед кореспондиращия на размера на главницата към 14.02.2014 г. размер на сумата по записа на заповед, съдът е приел за доказана обезпечителната му функция само по отношение вземането от главница, независимо от установени към датата на предявяването му задължения на кредитополучателя по договора за кредит от 21.05.2008 г. и от друг вид / лихви и неустойки / в размер на 8 592,95 евро. Решаващият извод на съда, въз основа на така приетата за установена обезпечителна функция на записа на заповед само досежно главницата, е, че въз основа на всички събрани доказателства, към датата на предявяване записа на заповед – 22.04.2014 г. банката няма изискуемо задължение, тъй като не е налице просрочена главница по договора за кредит, съобразно посочения в анекс № 11 падеж на първа погасителна вноска по главницата и като се съобрази, че в производството по несъстоятелност на кредитополучателя самият ищец е посочил дата на последно плащане 31.05.2014 г. и предсрочна изискуемост на кредита, считано от 03.07.2015 г.. Самото предявяване за плащане на ефекта – на 22.05.2015 г. съдът е счел за безспорно установено. Позовал се е и на формирана непротиворечива практика на състави на ВКС, според която, ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на записа на заповед. Предходно в мотивите съдът се е позовал на служебна справка по гр.д.№ 11 300/2016 г. на СГС, с решението по което / невлязло в сила /, на основание запис на заповед от 13.07.2013г., в обезпечение на вземания на ищеца по договора за кредит съгласно анекс № 10/14.01.2013 г., с падежи на погасителни вноски по същия в периода 15.01.2014 г. – 15.07.2014 г. и при предявяване на записа на заповед на 16.05.2014 г., е установено вземане на банката, в размер на 377 569,04 евро / съобразно размера на падежираните, съгласно анекс № 10 към датата на предявяване на записа на заповед погасителни вноски /. Съответно е отречена изискуемостта на последните две вноски по анекс № 10, с падежи 15.06.2014 г. и 15.07.2014 г., вкл. към датата на предявяване на процесния запис на заповед, предвид горепосочените им падежи, следващи датата на предявяването му – 22.05.2014 г.. В изложението по чл. 284 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Изразът в записа на заповед „ …обещавам и се задължавам безусловно и неотменяемо да платя „, като поет безусловен ангажимент за плащане, подлежи ли на тълкуване и следва ли да се търси основание дали плащането се дължи ? и 2/ На основание коя правна норма се основава обезпечителното основание на записа на заповед, която ценна книга обезпечава вземане по възникнало каузално правоотношение ? Във връзка с това следва ли да се приема, че записът на заповед има само и единствено обезпечителна функция ? Обосноваването на допълнителния селективен критерий е с формално цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като в съдържанието на касационната жалба е посочена относимост на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Пак в касационната жалба е инкорпорирано позоваване на „очевидна неправилност „ на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, обосновавана с постановяване на въззивното решение в противоречие с ТР № 8/02.04.2017 г. по тълк.дело № 8/2017 г. и преждепосоченото ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос акцентира на задължителен реквизит от записа на заповед, но противно на значението му, посочено в ТР № 1 / 28.12.2015 г.по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, според което, за действителността на ефекта е достатъчно да не съдържа условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане. Въпросът, следователно, е нелогично формулиран, а и в противоречие с възприетата в задължителната практика на ВКС допустима обвързаност на записа на заповед с каузално правоотношение – т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в следния смисъл: „Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед „. Така формулиран първия, а по същите съображения и първата част от втория формулиран въпрос – като необосновани с допълнителния селективен критерий, формално посочен в чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като отговорите им се съдържат в цитираното по - горе ТР – не обосновават основание за допускане на касационното обжалване. Във втората си част – винаги ли е съобразима обезпечителната функция на записа на заповед / като се отчете ,че са предявени искове срещу авалист, а не срещу издател по ефекта / – въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК, предвид нуждата от отговор как се съвместява цитираната от въззивния съд практика на ВКС, относно значението на настъпилата изискуемост на обезпеченото със записа на заповед вземане, към момента на падежа по ценната книга / така решения по т.д.№ 2418/2013 г., т.д.№ 2913/2013 г. и т.д.№ 4224/2013 г. на І т.о. и т.д. №951/2017 г. на ІІ т.о. на ВКС / с формираната от касационна инстанция практика относно хипотезите на допустимо позоваване на авалиста на обезпеченото със записа на заповед каузално правоотношение - недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право – извод, основан на систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17/21.04.2011 год. по т.д.№ 213/2010 год.на ІІ отд., реш.№120 по т.д.№ 988/2009 год., реш.№ 21 по т.д. № 1091/2010 год.,реш.№ 26 по т.д.№ 1027/2013 год., реш.№ 2 по т.д.№ 984/ 2012 год., всички на ІІ т.о., реш. по т.д.№ 1753/2016 г. на І т.о. ВКС и др./. Не се обосновава „очевидна неправилност „ на основание чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК, тъй като приложимостта към настоящия спор на разрешението в ТР № 8 /02.04.2017 г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС – с което касаторът обосновава очевидната неправилност, не следва директно от мотивите на въззивното решение, вкл. би било евентуално предпоставено от отговора на правния въпрос, по който се допуска касационното обжалване. На основание чл. 57 ал. 6 ЗБН не следва да се събира предварително държавна такса от касатора - „КТБ„ АД / в несъстоятелност /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение