Решение № 50197 от 06.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1283/2018 г.

Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 3766/29.04.2021г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, в която е обективирано искане за тълкуване на постановеното по делото решение № 39/02.07.2019г. С писмен отговор от синдиците на „КТБ“ АД(н) молбата се оспорва. Не е постъпил в срок писмен отговор от „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД. Върховният касационен съд, състав на I т.о., при изпълнение на правомощията в производството по чл.251 ГПК, приема следното: Молбата е допустима, като подадена от надлежна страна, изпълнена е процедурата по чл.251, ал.3 ГПК и не е необходимо разглеждането й в открито заседание с призоваване на страните. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следните съображения: С постановеното по делото решение № 39/02.07.2019г. се отменя решение № 556/08.03.2018г. по възз.т.д.№ 5582/2017г. на САС и потвърденото с него първоинстанционно решение № 1645/21.08.2017г. по т.д.№ 2630/2016г. на СГС и вместо него се постановява друго, с което се обявяват за относително недействителни по отношение кредиторите на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД(н) извършените от „Промишлено строителство-Холдинг“ ЕАД двадесет и едно прихващания, извършени с изявления до кредитната институция, подробно индивидуализирани, като извършени след началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД(н)– 20.06.2014г. Според молителя постановеното по делото решение по предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е неясно относно това дали е постановена пълна или частична недействителност – само по отношение на кредиторите на несъстоятелността и само за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, поради което се налага неговото тълкуване за изясняване на действителната воля на съда. Въведени са доводи, че разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, както в редакцията й към момента на извършване на прихващанията, така и в редакцията след изменението, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018г., е предвидена частична относителна недействителност на извършените прихващания – само по отношение на кредиторите на несъстоятелността и само по отношение на тази част от вземането, която кредиторите на несъстоятелността биха получили при разпределението на осребреното имущество.Според молителя в диспозитива на постановеното по делото решение е постановена пълна недействителност, каквато е предвидена в разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН при наличие на предвидените в нея условия. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че в производството по тълкуване не е допустимо да се обсъждат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния или на процесуалния закон.Тълкуване на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля е неясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното в диспозитива на решението. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежи само диспозитивът на съдебния акт, но не и фактическите или правни изводи в мотивите към него. Диспозитивът на решението подлежи на тълкуване само ако е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. В случая не е налице нито една от посочените хипотези.Не се налага тълкуване на постановеното по делото решение, тъй като по отношение на кои лица и в какъв обем е обявена относителната недействителност е посочено в нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в приложимата редакция - „по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество“. По изложените съображения, съставът на ВКС, I т.о.: