Определение № 2441 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 308 от 02.04.2024 г. по в. гр. д. № 94/2024 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 2288 от 09.11.2023 г. по гр. д. № 1639/2023 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен предявеният от С. С. Е. и С. С. Х. срещу „Крис-Мари-2008“ ООД отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на дървен сеновал с идентификатор [№] по КККР на [населено място] поляна, [община], област Б., местност „Дълбокия дол“, със застроена площ от 450 кв. м.

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на покойния им баща С. Х. А., който приживе е сключил с ТКЗС „Ясна поляна“- в ликвидация писмен договор от 17.02.1994 г. с нотариална заверка на подписите, въз основа на който е закупил описания в него недвижим имот, представляващ сеновал - дървен, застроен на площ от 453 кв. м, находящ се в парцeл [№], с площ на парцела 1769 кв. м, в землището на [населено място] поляна, Бургаска област, извън регулацията, срещу заплащане на сумата от 23 000 лв. От съдържанието на документа е видно, че покупко-продажбата е извършена след проведен търг на основание чл.48 ППЗСПЗЗ и Наредба за търговете, въз основа на протокол за проведен търг от 14.02.1994 г. на тръжната комисия при ЛС на ТКЗС „Ясна поляна“.

С протокол от 16.11.1994 г., изготвен на основание чл.45, ал.5 ЗСПЗЗ, са приети нормативно определените размери на прилежащите площи към изброените в т. 1 сгради и съоръжения за стопански двор и краварник в [населено място] поляна, като за прилежащата площ за „сеновал дървен“ е определена земя от 1769 кв. м.

С писмен договор от 03.05.1995 г. с нотариална заверка на подписите ТКЗС „Ясна поляна“ - в ликвидация е продало на ЗК „Ропотамо“- [населено място] описаните в договора земи, с изрично посочване, че тези терени се продават заедно с построените в тях сгради и съоръжения, като по отношение на прилежащата земя от 1769 кв. м., представляваща парцел [№] – извън регулацията, в южната част на землището на [населено място] поляна, не е посочено, че заедно със земята се продава и построеният върху нея дървен сеновал, а само че върху тази земя е построен дървен сеновал от 453 кв. м. На същата дата - 03.05.1995 г., ЗК „Ропотамо“- [населено място] е продало с нотариален акт на „Комплектстрой Б.“ прилежаща земя от 1769 кв. м., върху която е построен дървен сеновал от 453 кв. м., образуваща парцел [№] – извън регулацията, в южната част на землището на [населено място] поляна, срещу заплащане на уговорената продажна цена.

С нотариален акт № 64/16.12.2022 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Бургас, „Комплектстрой“ ЕООД е продало на ответното дружество „Крис-Мари-2008“ ООД поземлен имот с идентификатор [№] с площ от 1767 кв. м /идентичен с парцeл XI по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] поляна от 1994 г./, ведно с всички подобрения и приращения върху имота и ведно с построената в имота сграда с идентификатор [№] със застроена площ от 450 км, с предназначение – селскостопанска сграда, идентична с намиращия се в имота дървен сеновал с площ от 453 кв. м., съгласно скица на имота [№] /25.08.2022 г. на СГКК – Б. и удостоверение за идентичност и документ за собственост.

Прието е, че описаният в документа за собственост от 17.02.1994 г. на праводателя на ищците „дървен сеновал“ е идентичен с описания в нотариалния акт от 16.12.2022 г., с който ответникът се легитимира като собственик. Процесният сеновал е отразен в данъчния регистър на дирекция „МДТ“ на [община] по партидите на ЕТ „Звезда-Сали Ахмедов“ /който търговец съгласно справка в ТР е регистриран през 1993 г. от С. А. – наследодател на ицщите с вписана основна дейност отглеждане на едър рогат добитък/, на ответника „Крис-Мари-2008“ ЕООД и на „Комплектстрой“ ЕООД, като данъците за имота за 2023 г. са заплатени само по партидата на ЕТ „Звезда-Сали Ахмедов“. В хода на първоинстанционното производство по искане на ответното дружество от 17.08.2023 г. е направено изменение на КККР, въз основа на което теренът, представляващ поземлен имот с идентификатор [№], е включен в имот с идентификатор [№], поради което процесната сграда „сеновал“ е с нов идентификатор [№].

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Доколкото неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства и да ангажира такива /в т. см. решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, І т. о. /, такава възможност е предоставена на ответника. Зачетено е изложеното от него становище, че оспорва иска, и твърденията на ищците, че те са собственици на процесния обект, както и доказателствените му искания.

При разрешаване на възникналата конкуренция на права съдът е приел, че ищците са станали собственици на процесния сеновал на основание покупко-продажба по чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ, чл.63, ал.2 ЗС ППЗСПЗЗ и наследствено правоприемство. Ответникът не е могъл да придобие право на собственост върху сеновала, защото с продажбата от 1994 г. в полза на наследодателя на ищците продавачът ТКЗС [населено място] поляна не е прехвърлил притежаваните си върху тази постройка права, затова тази сграда не е описана в последващата продажба от 1995 г. в полза на непрекия праводател на ответника - ЗК Ропотамо. Но дори и сеновалът да беше включен в продаденото през 1995 г. имущество, наличието на по-ранна и валидна разпоредителна сделка от 1994 г. означава, че праводателят ТКЗС [населено място] поляна не би могъл да продаде през 1995 г. вещни права, които вече не притежава. Оттам впоследствие нито първият приобретател ЗК „Ропотамо“, нито последващият „Комплетстрой“ ЕООД, са могли да придобият от вече разпоредилия се собственик ТКЗС [населено място] поляна правото на собственост върху процесния сеновал. Затова посочването в нотариалния акт от 2022 г., с който се легитимира ответникът, че му е продадена от „Комплетстрой“ ЕООД и сградата, находяща се в прехвърления му терен, не е могло да доведе до настъпване вещно-прехвърлителен ефект, тъй като тя не е била част от притежаваните от собственика на терена приращения, а е била собственост на наследодателя на ищците, респ. самите ищци след смъртта му.

Прието е за неоснователно възражението на ответника, че наследодателят на ищците не е притежавал право на строеж за сеновала и съответно – че на основание чл.92 ЗС този сеновал е станал собственост на ответника, като собственик на терена. В случая е налице хипотезата на чл.63, ал.2 ЗС, която дава правна възможност на собственика на земята да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка. Съдът се е позовал и на договора, с който ЗК Ропотамо е закупило само земята, върху която е изграден сеновалът, но не и самия сеновал. Прието е също, че на основание чл.92 ЗС сградата би могла да бъде придобита чрез прехвърлителна сделка, имаща предмет само земята, но единствено в хипотеза, при която не е била продадена преди това от същия собственик на друго лице, както е в настоящия случай.

За неоснователно е прието и възражението на ответника, че ищците не са собственици на сеновала по причина, че договорът за покупко-продажба на техния наследодател е нищожен поради противоречие със закона – същият е спечелил търга по чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ като ЕТ, а е закупил имота като физическо лице. Регистрирането на едно физическо лице като ЕТ води до разширяване на неговата правосубектност и не води до създаване на два отделни правни субекта. Освен това дори и процесната сделка от 1994 г. да бе нищожна, респ. да не е имала вещно-транслативен ефект, то доколкото по делото са налице категорични доказателства, че през цялото време от закупуването през 1994 г. наследодателят на ищците е владял явно, непрекъснато и необезпокоявано процесния сеновал до смъртта си през 2020 г., а след това владението са продължили ищците като негови наследници, дори и да бяха налице каквито и да е пороци на продажбената сделка, сеновалът би бил придобит чрез давностно владение от наследодателя на ищците, а те от него по силата на наследствено правоприемство.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника „Крис-Мари- 2008“ ООД.

Жалбоподателят счита за неправилни следните изводи на въззивния съд: че договорът за покупко-продажба от 1994 г. е валиден, въпреки че в тръжната процедура по чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ бащата на ищците е участвал като едноличен търговец, а договорът за продажба е подписан от него в личното му качество; че ищците са станали собственици на сеновала по наследство, въпреки че не са встъпили в търговското предприятие на едноличния търговец; че въззивният съд служебно се е позовал на придобивна давност в полза на ищците; че за процесната сграда не се прилага правилото на чл.92 ЗС.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Законно ли е /правно валидно ли е/ ако едно лице участва в търг за придобиване на сграда от ликвидационен съвет на ТКЗС, спечели този търг в качеството си на едноличен търговец, да придобие вещта в качеството си на физическо лице, без търговското си качество;

2. Възможно ли е наследниците на едноличен търговец да придобият по наследство вещ от патримониума на търговеца, без да са встъпили в наследството на търговското предприятие;

3. Възможно ли е въззивната инстанция да следи за давност служебно, без в хода на селото този институт да е наведен от страна по делото своевременно и да са събирани доказателства в тази насока.

По първите два въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по третия – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се сочи противоречие с решение № 192 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 1020/2020 г. на ВКС, III-то г. о.

Отделно се сочи решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II-ро г. о., без да се формулира правен въпрос, по който въззивното решение противоречи на тази практика на ВКС.

Ответниците в производството С. С. Е. и С. С. Х. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Поддържат, че поставените въпроси в изложението са свързани с преклудирани за ответника възражения, тъй като той не е подал в срок отговор на исковата молба. Сочат също, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като излагат и съображения по съществото на правния спор.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първите два въпроса в изложението към касационната жалба не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са свързани с преклудирани правоизключващи възражения на жалбоподателя, който не е подал в срок отговор на исковата молба. Въззивният съд неправилно се е позовал на решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, І т. о., което има друг смисъл. Според това решение ответникът, който не е подал в срок отговор на исковата молба, може да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства, включително по тяхната относимост, макар да не може да прави възражения срещу този иск. Независимо от това, дори възраженията за недействителност на придобивното основание на наследодателя на ищците и за липса на правоприемство между тях по отношение на процесния имот да бяха въведени в процеса своевременно, то не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса. Няма колебания в съдебната практика, че едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, а е правно качество на физическото лице, което се е регистрирало като търговец. Няма колебание в съдебната практика, че вещите, закупени от едноличния търговец, дори да са включени в търговското му предприятие, са собственост на физическото лице. Оттук следва и извод, че независимо от разликата в документите относно лицето, което е участвало в търга за продажба на процесния сеновал – едноличен търговец според тръжната процедура и физическото лице, регистрирано като търговец според договора за продажба, вещноправният ефект възниква в патримониума на физическото лице, което е и единственият правен субект, участвал в тръжната процедура, макар и в търговското си качество. Разликата в правните качества не води до недействителност на придобивната сделка. На следващо място - налице е изрична правна уредба, че едноличният търговец се заличава от търговския регистър при смъртта му по заявление на неговите наследници – чл.60а, т.2 ТЗ. Независимо от това дали регистрацията на търговеца е заличена или неговата дейност е поета от наследниците при условията на чл.60, ал.2 ТЗ, вещите, придобити от едноличния търговец и включени в неговото предприятие, представляват наследствено имущество, което на общо основание преминава в патримониума на наследниците. По този въпрос също няма колебание в съдебната практика и той не може да бъде поставен като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Въпрос № 3 не е обхванат от процесуална преклузия, тъй като не е свързан с преклудирано възражение на ответника по предявения иск, а само с оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение. Този въпрос отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но произнасянето по него не е в противоречие с практиката на ВКС. В исковата молба, освен основното придобивно основание по чл.48 ППЗСПЗЗ, ищците са въвели и евентуално придобивно основание – давност, като са посочили, че владеят сеновала повече от 10 години, присъединявайки към своето владение и владението на своя наследодател на основание чл.82 ЗС. При произнасянето си въззивният съд е приел за основателни и двете придобивни основания, макар че мотивите му за основателност на първото от тях да са били достатъчни за уважаване на предявения иск за собственост. Във всички случаи обаче обсъждането на придобивната давност от страна на въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС, че съдът не може да прилага служебно давността – в настоящия случай няма такова служебно произнасяне.

Изцяло неотносимо към спора по настоящото дело е посоченото от жалбоподателя решение № 192 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 1020/2020 г. на ВКС, III-то г. о., което не е свързано с никой от поставените въпроси в изложението към жалбата.

При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски за производството пред ВКС – 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,