Определение № 375 от 19.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5138/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 362623 от 12.11.2021 г., подадена от Д. А. Т. чрез адвокат Л. К. от САК, срещу въззивно Решение № 264888 от 20.07.2021 г. по в.гр.д.№ 5188/2020 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „г” въззивен състав.

Постъпил е отговор от ответниците Ю. Н. Б. и Р. Н. Д. чрез пълномощника им адвокат Р. М. от САК, които поддържат, че липсват основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 2281 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 57153/2018 г. на Софийски районен съд, Първо г.о., 28 състав, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищцата Д. А. Т. срещу ответниците Ю. Н. Б. и Р. Н. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 50 ЗЗД за заплащане на сумата 7 872,90 лева – обезщетение за вреди от вещ на ответниците, както и евентуално съединения с него иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 7 872,90 лева – обезщетение за вреди от некачествен ремонт, извършен от лица, на които ответниците са възложили работа.

При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 10, находящ се в [населено място], район „О. к.”, [улица], вх. А, етаж 4, кота +11,20. Ответниците са съсобственици при равни квоти от по 1/2 идеална част на самостоятелен обект в сградата, представляващ Ателие № 1, находящо се в същата сграда, на първо ниво от подпокривно пространство, кота +14, с площ от 169,16 кв.м., състоящо се от: входно преддверие, четири помещения, баня с тоалетна, тоалетна и три тераси. Фактически югозападната тераса към недвижимия имот на ответниците представлява покрив на всекидневната на апартамента на ищцата. На датите 07.08.2017 г. и 12/13.08.2017 г. са паднали обилни валежи от дъжд. По делото са представени документи за извършени строително-ремонтни дейности и закупени материали и обзавеждане за апартамента на ищцата след 13.08.2017 г. С Нотариална покана от 26.02.2018 г., връчена на 13.03.2018 г., ответниците са поканени да обезщетят доброволно ищцата.

От представения по делото договор, протокол към него и копие от имейл от Ю. Б. от 23.08.2017 г. до етажните собственици е прието за установено, че на 10.07.2017 г. между етажната собственост, представлявана от управителя Ю. Б., и „ЕМ-96” ЕООД е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи, съгласно който изпълнителят се задължава да извърши ремонт на покрива на сградата срещу заплащане на съответно възнаграждение.

Съгласно представено по делото Решение на ОС на етажната собственост, обективирано в Протокол № 1 от 16.09.2016 г., етажните собственици за приели създаване на фонд „Ремонт и обновяване”, като средствата във фонда се формират от неизползваните суми за управление и поддръжка на общите части, като се набират в разплащателна сметка. Видно от т. VII от протокола, събранието е решило да се извърши неотложен ремонт на покрива на етажната собственост, поради констатирани постоянни течове, като ремонтът да се осъществи на 2 етапа както следва: 1) Ремонт на поликарбонатен покрив над етажната клетка, който ще се реализира през 2016 г. и 2) Ремонт на плоския покрив, който ще се осъществи през 2017 г. Според т. 2 управителят е овластен от общото събрание да избере фирми, които да извършат съответния ремонт и да сключи договори с тях.

Съгласно сключен между етажната собственост и „ЕМ-96” ЕООД договор за СМР № 2 от 28.07.2017 г., дружеството-изпълнител се е задължило да ремонтира покривни тераси с площ 35 кв.м., находящи се в процесната жилищна сграда, като изпълнението на работата се установява с Протокол № 1 и Протокол № 2 за извършени строително-монтажни работи към договор № 2 от 28.07.2017 г. Извършената по двата договора работа съответства на т. VII.2 от Решението на ОСЕС от 16.09.2016 г., доколкото посочените тераси представляват част от плоския покрив на сградата.

Ищцата е представила следните документи: 1) Части от архитектурен проект – Разпределение на пети етаж, кота + 14, на процесната жилищна сграда, в УПИ – *, кв. 226, находяща се в С., район „О. к.”, [улица], /стар адрес [улица]/; 2) Инвестиционен проект – обяснителна записка за жилищната сграда; 3) Технически инвестиционен проект на същата.

По делото е прието заключение на СТЕ по задачите, формулирани в исковата молба. От отговорите на вещото лице по поставените въпроси е прието за установено, че фактически югозападната тераса, описана в н.а. на ответника, се намира над дневната с кухненски бокс на ищцата. Според вещото лице в апартамента на ищцата е направен луксозен ремонт, поради което не може да се установят претендираните от нея увреждания на стените, пода и таваните. На място не са били констатирани и следи от стари и нови течове. В кухненския бокс към дневната имало леки увреждания по два кухненски шкафа. С експертизата вещото лице е направило сравнение между стойността на строително-монтажните и ремонтни работи и обзавеждане, необходими за извършване на ремонтите и обзавеждането за отстраняване на увреждания, и стойността на констатираните на място видове строително-монтажни и ремонтни работи и обзавеждане, извършени от ищеца за отстраняване на уврежданията. От направената справка е установено, че извършените от ищцата строително-ремонтни дейности и закупеното от същата обзавеждане надвишава почти трикратно стойността на същите, определена при пазарни цени към края на 2017 г. Според вещото лице уврежданията на тавана, на стените и отчасти на мебелите, се дължи на проникналата вода през тавана на терасата, която е отгоре. Твърди, че ако по време на ремонт на покрива завали дъжд, строителите го покриват с полиетилен или мушама, като така се цели намаляване на уврежданията, но същите не могат да бъдат напълно предотвратени. Сочи, че това се е случило и в настоящия случай.

Обсъдени са изслушаните показания на свидетелите Л. Т. (баща на Т. Т., живеещ на съпружески начала с ищцата по делото), С. Й. (съсед и приятел на ищцата) и Ц. Т. (участвал като представител на „EМ-96”ЕООД и съблюдавал протичането на работния процес на терасата).

От събраните по делото гласни доказателства и СТЕ е прието за установено, че повредите от наводнение в жилището на ищцата (които са предмет на иска за обезщетение) са причинени от дъждовете през м. август 2017 г. - на 07.08. и на 12-13.08.2017 г., като причината е в извършващия се на терасата над всекидневната на ищцата ремонт по същото време, при което е разкъртено покритието на терасата, нарушено отводняването и се е събрала дъждовна вода, която не е имало къде да се оттече поради ниското разположение на нивото на терасата спрямо сифоните за оттичане на водата в резултат от премахването на плочките на терасата и разкъртване на покритието на същата. Прието е, че вредите по жилището на ищцата не причинени от свойства на вещта (скрити или явни), а от неполагане на дължимата грижа от извършващите ремонта. Ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по иск с основание чл. 50 ЗЗД нито като собственици, нито като лица, упражняващи надзор над терасата. Събраните по делото доказателства сочат, че въпросната тераса се явява обща част на етажната собственост, независимо от факта, че същата е вписана в нотариалния акт на ответниците като част от придобитото от тях ателие № 1. Този извод, според въззивния съд, следва от приетия одобрен арх. проект – част „разпределение на кота + 14, 00”, където се намират ателиета № 1 и № 2, и част „план на покрива”, както и от твърдението на ищцата и установеното от приетата СТЕ, че процесната тераса в югозападната част на сградата (достъп до която има само от ателие № 1 на ответниците, и която е описана като част от това ателие № 1) се намира над всекидневната на ищцата. Това разположение на терасата сочи, че тя има ролята освен на тераса, но също така и на покрив на сградата, независимо че е разположена само върху част от жилище под нея. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС по приложение на чл. 38 ЗС, обективирана в редица актове - както тези, посочени в обжалваното първоинстанционно решение, така и други (Решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр.д.№ 4703/2019 г. на ВКС, І г.о., Определение № 132 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 7165/2014 г. на ВКС, І г.о.), според които терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Щом като терасата обслужва като покрив обектите под нея, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. Съответно - възражението на ответниците с отговора на исковата молба, че покрив на сградата се явявала покривната плоча, но не и терасата над нея, е намерено за неоснователно. Не се твърди, нито има доказателства по делото за взето решение от ОС на ЕС по смисъла на чл. 38 ЗС покривните тераси да са общи само на тези етажни собственици, чиито индивидуални имоти обслужват, поради което статутът им на обща част на сградата по предназначение не се счита променен.

По евентуалния иск по чл. 49 ЗЗД е прието, че събраните по делото доказателства сочат, че ремонтът на процесната тераса е възложен като етап от ремонта на покрива по решение на ОС на ЕС от 16.09.2016 г. по т. VІІ с договор № 2 от 28.07.2017 г. Не е оспорено авторството на този договор от ищцата, а неговата дата и сключването му по решение на ОС на ЕС. И двете оспорвания въззивният съд е намерил за неоснователни. На първо място - с исковата молба ищцата е представила ел.писмо от 23.08.2017 г. от ответника Ю. Б. до етажните собственици, вкл. и до ищцата, с което, по повод ОС на ЕС на същата дата, е уведомил етажните собственици, че няма да присъства; че ремонтът на терасите на покрива ще приключи на следващия ден (24.08.2017 г.) с описание на извършеното по терасите от наетата фирма, и че всеки етажен собственик може да се качи на покрива след събранието за оглед на ремонта. Съдът е приел, че е налице достоверна дата на договор № 2 от 28.07.2017 г. за ремонт на покривните тераси към дата 23.08.2017 г. Възложител по договор № 2 от 28.07.2017г. е етажната собственост на сградата чрез Ю. Б. като неин управител, а не самият Ю. Б. като собственик на ателие № 1, при което нито Ю. Б., нито Р. Д. - двамата ответници по иска, са материално правно легитимирани да отговарят по иска по чл. 49 ЗЗД, тъй като не са възложители лично нито един от тях двамата. Покривните тераси са обща част на сградата, възложител на ремонта им е етажната собственост и надлежна страна в материалното правоотношение по иск за вреди се явяват всички етажни собственици, а не само персонално посочените с иска двама от тях. Искът срещу двамата ответници е допустим - тъй като се твърди от ищцата те да са възложители на ремонта на тераса която е част от собственото им ателие № 1 в режим на СИО, но е неоснователен, тъй като не е доказано ответниците да са възложители.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди и разгледа всички доводи на страните при решаване на делото;

2. Следва ли въззивният съд сам да извърши правна квалификация на спорното право, независимо от правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд;

3. Обвързан ли е съдът от правната квалификация на спорното субективно материално право, дадена от ищеца, или правната квалификация на спорното право се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения;

4. Когато е налице виновно бездействие относно непоправянето на явен недостатък на вредоносна вещ, както и когато са налице едновременно причиняване от недостатък и виновно поведение на собственика или ползвателя, отговорността за вреди следва ли да се основава на чл. 50 ЗЗД, или следва в първия случай да се основава на чл. 45 ЗЗД, а във втория – на две основания – по чл. 45 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД;

5. Коя е относимата правна норма и по чл. 45 ЗЗД ли е отговорността при ползване на вещ с явен недостатък за лицето, което е било длъжно, но не е отстранило своевременно недостатъка и това е причинило вреди на трети лица;

6. Когато са налице няколко причини за настъпването на вредите, едната от които е наличието на явен недостатък, който не е бил надлежно и своевременно поправен, носи ли отговорност по чл. 45 ЗЗД лицето, което е знаело, било е длъжно и е могло да поправи явния недостатък;

7. Длъжен ли е въззивният съд, при липса на специални знания относно статута на процесната тераса и определянето на характера й като част от индивидуален обект или като част от покрива, който е обща част на сградата – етажна собственост, да назначи служебно експертиза, която въз основа на инвестиционния проект, включително обяснителна записка, графична част /разпределения, планове и други/ и таблица за площообразуване, да даде заключение с цел изясняване на този съществен за решаването на делото фактически въпрос;

8. Лицето, което владее вещта като я държи за своя, афишира се като собственик с нотариален акт за собственост и не оспорва обстоятелството, че е собственик, като единствено ползва и има достъп до вещта, следва ли да бъде квалифицирано като лице, упражняващо надзор върху вещта, дори и когато се приеме, че не е неин собственик;

9. Лицето, под чийто надзор се намира вещта, може ли да бъде освободено от отговорност поради обстоятелството, че друго лице е собственик, както и да противопостави на увредения възражението, че вредата е в резултат на недостатъци на вещта, за които отговаря собственикът;

10. От кога има достоверна дата частен документ, изхождащ от страната, която се позовава на него, и от трето лице;

11. Има ли доказателствена сила частен свидетелстващ документ относно съдържащите се в него факти, благоприятни за издателя му, който е страна по делото, и се позовава на този документ;

12. Какво е предназначението и какъв е статутът на тераса, която архитектурно и конструктивно е свързана като принадлежаща част към самостоятелен обект, индивидуална собственост, при положение, че тази тераса, както и самият самостоятелен обект са разположени на едно и също конструктивно ниво с част от покрива на сградата, която представлява плосък покрив, като терасата е оградена, ясно и видимо определена и предназначена да бъде част от индивидуалния обект;

13. Достатъчно ли е обстоятелството, че някаква част от индивидуален обект, дори и тя да има характеристиките на тераса, както и самият индивидуален обект, са разположени на едно и също конструктивно ниво с част от покрива на сграда – етажа собственост, да бъде определена и квалифицирана тази част от индивидуалния обект за обща част на сградата, като част от покрива;

14. След като одобрения инвестиционен проект на сградата е определил предназначението на една тераса като принадлежаща към самостоятелен обект, който е индивидуална собственост, разположен на едно и също ниво с част от покрива на сграда – етажна собственост, какъв е статутът на тази част и следва ли като принадлежаща към индивидуалния обект да бъде определена като обект на индивидуална собственост на собствениците на самостоятелния обект;

15. Необходимо ли е решение на Общото събрание на етажната собственост за промяна на предназначението и статута на една тераса, след като одобреният инвестиционен проект на сградата е определил предназначението й като принадлежаща към самостоятелен обект, който е индивидуална собственост, разположен на едно и също ниво с част от покрива на сграда – етажна собственост, за да бъде тази тераса определена като обект на индивидуална собственост на собствениците на самостоятелния обект;

16. Има ли право съдът да разглежда като спорен въпрос относно правото на собственост, който е преюдициален относно въпроса за отговорност за вреди от вещ, след като страните по делото не само не спорят, а волеизявленията им по този въпрос изцяло съвпадат, а ответниците изрично признават, че са собственици на вещта, за която се твърди, че е причинила вредите, и има ли право съдът да се произнася относно правото на собственост по начин, различен от изричните изявления и признания на страните по този въпрос.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., Решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 513/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 450 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3547/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 93 от 06.07.2010г. по търг.д.№ 808/2009 г. на ВКС, І т.о., Решение № 7 от 09.07.2010 г. по търг.д.№ 456/2009 г. на ВКС, І т.о., относно втория въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 50 от 17.02.2011 г. по гр.д.№ 762/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 59 от 25.01.2011 г. по гр.д.№ 890/2010 г. на ВКС, І т.о., Решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 168 от 03.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 182/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 177/11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/2011 г. на ВКС, ІV г.о., относно третия въпрос – разрешаването му в противоречие с ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 151 от 11.06.2012 г. по гр.д.№ 1055/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о, Решение № 110 от 17.08.2011 г. по търг.д.№ 597/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., относно четвърти, пети и шести въпрос – разрешаването им в противоречие с т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС № 4/1975 г., Решение № 79 от 07.06.2019 г. по гр.д.№ 3839/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д.№ 1321/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 188 от 15.06.2012 г. по гр.д.№ 1122/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., относно седмия въпрос – разрешаването му в противоречие с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, относно осмия и деветия въпрос – Решение № 107 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., т. 10 от ППВС № 7/1959 г., относно десетия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 44 от 13.05.2014 г. по търг.д.№ 4696/2013 г. на ВКС, І т.о., Решение № 80 от 17.07.2013 г. по гр.д.№ 161/2012 г. на ВКС, ІV г.о., относно единадесети въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 169 от 23.11.2012 г. по търг.д.№ 664/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 402 от 17.01.2012 г. по гр.д.№ 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 192 от 23.01.2014г. по търг.д.№ 542/2012 г. на ВКС, І т.о, Решение № 51 от 21.07.2010 г. по търг.д.№ 528/2009 г. на ВКС, І т.о., Решение № 72 от 05.04.2004 г. по гр.д.№ 2645/2002 г. на ВКС.

Относно дванадесети, тринадесети, четиринадесети, петнадесети и шестнадесети въпрос се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Въпроси №№ 1, 2 и 3 от изложението са формулирани от жалбоподателката във връзка с твърденията й, че въпреки данните и доказателствата по делото и двете съдебни инстанции са достигнали до неправилни изводи за основанието и правната квалификация на предявения иск. Няма колебание в практиката на ВКС, че ищецът е длъжен да изложи в исковата молба фактите, от които черпи своето право, а съдът дава правната квалификация на иска. Въпросът за правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска. В случая, действията на въззивния съд по квалифициране на предявените искове съобразно изложените в исковата молба твърдения и формулирано искане, са в съответствие с дадените от практиката на ВКС разрешения, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Относно приложението на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД е налице трайна практика на ВС и ВКС, съгласно която ако вредите са резултат на виновното поведение на дееца, включително бездействие, и са настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД, а ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл са ППВС № 17 от 18.11.1963 г. и ППВС № 4 от 30.10.1975 г., с които решаващият съдебен състав се е съобразил.

Въпроси №№ 4, 5, 6, 8 и 9 от изложението не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че повредите по жилището на ищцата не са били причинени от скрити или явни недостатъци на разположената над жилището тераса, а от действия на работниците, извършващи ремонт на терасата по време на обилните валежи в първата половина на м. август 2017 г. По тази причина ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по иск с основание чл. 50 ГПК нито като собственици, нито като лица, упражняващи надзор над вещта. Тези изводи на въззивния съд са направени след преценка на конкретните, събрани по делото доказателства, и установяване на фактическата обстановка. Правилността на тази преценка, вкл. относно причината за настъпване на вредите, не се обхваща от приложното поле на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да е предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с мотивите на въззивното решение не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпрос № 7 съставлява оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила, което при това не намира опора в данните по делото. От заключението на вещото лице и безпротиворечивите твърдения на страните категорично са установени фактите на местоположението и функцията на процесната тераса. Въпросът за характера на тази тераса – дали е част от индивидуален обект или е част от покрива като обща част на сградата, по своето естество е правен, а не фактически. По тази причина разрешаването му е предпоставено от познания относно правната регламентация и е в компетентността на съда, а не на експерт със специални знания в областта на науката и техниката.

Въпроси №№ 10 и 11 нямат обуславящо значение за изхода на спора, защото независимо от тълкуването, което би могло да бъде направено във връзка с тях, то не би довело до промяна на постановения краен резултат. На първо място - изискване за достоверна дата се поставя не спрямо всеки частен документ (какъвто е договорът от 28.07.2017 г.), а само за такива, имащи отношение към разрешаването на спорове относно конкуренция на права на различни лица, което е в зависимост от момента на придобиването на определено право. Настоящият случай не касае разрешаването на конкуренция на права между касаторката и страните по договора от 28.07.2017 г., поради което и не е необходимо договорът да се ползва с достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Освен това никоя от страните не е твърдяла, че договорът е на стойност над 5 000 лева, поради което както сключването, така и датата и съдържанието му са установими и без наличието на съставен документ. В случая датата, страните и условията по договора са потвърдени посредством разпита на свидетеля Ц. Т..

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 12, 13, 14 и 15. По отношение на релевантните правни въпроси за спора е налице трайно установена практика на ВКС, обективирана в Решение № 37 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 528/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр.д.№ 1283/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр.д.№ 4703/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., в която е прието следното: В чл. 38, ал. 1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които представляват общи части и е обобщено, че такива части са и „всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване”. Общи части по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните обекти. Предмет на собственост, обща на всички етажни собственици (притежатели на отделни жилищни или магазинни обекти) е покривът на сградата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС го причислява към общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен, терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика. Изрично в разпоредбата на чл. 38 ЗС, покривът на сградата е включен като обща част на сградата в режим на етажна собственост и като такава не може да бъде предмет на сделки или на делба. Независимо от това, дали покрива е терасовиден или не, неговото основно предназначение е да служи като покрив на сградата и независимо от неговото използуване, той запазва тази своя основна функция и продължава да бъде обща част на сградата в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС. При постановяване на обжалваното решение въззивния съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

Произнасянето по въпрос № 16 също не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според формулирания в чл. 5 ГПК принцип за законност в гражданския процес, съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. В тълкувателната практика на ВКС (ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2020 г., ОСГТК) принципът на законността се схваща и като задължение на съда да приложи императивна правна норма, която е от значение за решаване на правния спор, дори и страните да не са се позовали на нея. Съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията в обсега на въззивната дейност, очертани в чл. 269 ГПК, се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора. Те не намират приложение при подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. Задължение на съда, независимо от процесуалното поведение на страните, е да издири и приложи релевантните правни норми, както и да следи за спазването на повелителните разпоредби на закона като част от преценката за това, дали е доказано пораждане на права и задължения за страните.

С оглед настоящото произнасяне касаторката дължи на ответниците по касация разноските, направени за защитата им пред ВКС, а именно адвокатски хонорари в размер на по 800 лв. за всеки един от тях, които са заплатени в брой (л.л. 114 - 116).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение