Определение № 50909 от 09.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С. Я.П., чрез адвокат Т. Б. обжалва въззивно решение № 45/19.04.2022 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 199/2021 г., с което родителските права върху детето Г. П. са предоставени на бащата П. П., а на нея е определен режим на лични отношения, като е осъдена да плаща на детето месечна издръжка, както и в частта относно размера на присъдената в полза на детето С. П. издръжка, дължима от бащата. Подала е и втора касационна жалба, чрез адв. В. Д. И.. И двете касационни жалби са депозирани в срок и са насочени към едни и същи части на въззивното решение, като съдът приема, че втората е допълнение към първата. Излага съображения, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния въпрос, допуснати са съществени процесуални нарушения, а също е и необосновано. Насрещната страна П. Г. П. отговаря и на двете, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че са неоснователни П. Г. П., чрез адвокат И. Б., от своя страна, обжалва въззивното решение в частта, с която родителските права върху детето С. П. са предоставени на майката С. П., а на него е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна издръжка за детето. Поддържа неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. С. П., чрез адв. Т. Г. Б., отговаря, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от П. част, а още и, че в тази част то е правилно. Касационните жалби са поставили във висящност и въпроса относно съдебноделоводните разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустима. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Кърджалийски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Кърджалийски районен съд, е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето на непълнолетното дете Г. П. П. при бащата, на когото е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с майката както следва: да вижда и взема детето Г. П. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа в съботния ден до 18 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става от и в дома на бащата; осъдил я да плаща месечна издръжка за детето в размер на 225 лв., считано от влизане в сила на въззивното решение или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. По отношение на детето С. П. съдът е определил, на осн. чл. 59, ал. 2 СК, местоживеенето му при майката, на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа в съботния ден до 18 часа на неделния ден, с преспиване, както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става от и в дома на майката; осъдил бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 225 лв., считано от влизане в сила на въззивното решение или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска. С влязло в сила решение, постановено в същото производство, бракът между родителите е прекратен с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина и на двамата съпрузи. От брака са родени две деца - Г. ( [дата на раждане] ) и С. ( [дата на раждане] ). В отношенията между родителите е настъпил разрив, конфликтните взаимоотношения и враждебната комуникация продължават от години и говорят за липса на критичност по отношение на собственото им поведение; липсва и най-елементарно разбирателство. Съдът намерил, че и двамата родители притежават родителски капацитет, имат добра работа и близки доходи. Раздялата на родителите е оказала негативно психологическо въздействие спрямо двете деца, по-интензивно при по-малкото дете. У него е констатирано ситуативно напрежение и объркване. При голямото дете негативните изживявания от раздялата е балансирана от възрастта му, която му позволява да осмисля, да разсъждава върху ситуацията. И при двете деца е съхранена емоционалната връзка и привързаност към двамата родители. По-малкото дете е по-привързано към майка си, налице е конфликт на лоялност по отношение на таткото и по-големия брат, като детето се чувства притиснато от това да избира страна, макар и несъзнателно. Детето се чувства по-обгрижвано при майка си. От друга страна – голямото дете (Г.) се чувства по-привързано към баща си – вижда мъжки модел за подражание и авторитет. Налице е известна степен на отчужденост на Г. към майката, но не и синдром на родителско отчуждение. Прието е, че това се дължи и на омаловажаване и обезличаване от страна на бащата на образа на майката. Налице са опити за дискредитиране на личността и авторитета на майката от страна на бащата. От друга страна – прието е, че майката успява да разграничи личните отношения с бащата от отношенията деца – баща и не е налице опит за подриване на авторитета на бащата от нейна страна. Налице е липса на желание за компромис между двамата родители. В този аспект е отчетена по-ниска степен на родителски капацитет. У голямото дете е налице усещане за прекомерна отговорност като пример за по-малкото, а у малкото – усещане за дълг от подражание (да върви по стъпките на по-голямото дете). Двете деца имат добра емоционална връзка, малкото припознава голямото като авторитет и модел за подражание. Страните са заявили, че не желаят децата им да бъдат разделяни, но не са и направили стъпка назад, не са стигнали до компромис на кого следва да се възложат родителските права – и двамата искат възлагане в своя полза. Децата са свидетели на конфликти, противоречия, дори враждебност, объркани са. Голямото дете е споделило, че в негово присъствие майка му обижда татко му, обратното не се е случвало, бащата не отвръщал на обидите. За да възложи родителските права върху голямото дете на бащата, а върху малкото – на майката, съдът е приел, че водещ е интереса на децата, като следва да съобрази и условия от фактическо естество – родителски капацитет, социална среда, материални грижи и т.н. Посочил, че от решаващо значение за решението му са изслушаните социални доклади, психологическа експертиза, както и изслушването на по-голямото дете. Съдът приел, че малкото дете предпочита близостта на майка си, има по-силна емоционална връзка с нея; поради темперамента си и емоционалните си потребности то се чувства по-обгрижвано и по-обичано именно при майка си. Отчетено е, че тя има стабилна работа, дом, финансова независимост и възможност да полага грижи за С., може да разчита на подкрепа и от своите родители; от друга страна – по отношение на голямото дете съдът приел, че то е по-привързано към баща си, с него детето се чувства по-добре, детето осъзнато прави избор да живее с баща си, той му е авторитет и модел за подражание; Макар да е приел, че действително по правило децата следва да се отглеждат заедно, в случая били налице „важни причини за разделно упражняване на родителските права, базирани на емоционалната привързаност и предпочитание на всяко от децата към всеки един от родителите“. По касационните жалби на майката С. П.: Обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с идентични въпроси: относно критериите, по които следва да се извършва преценката на съда при предоставяне на родителските права върху родените от брака деца при развод на родителите и условията, при които тази преценка следва да се извършва; относно критериите, по които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето; задължението на съда да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на решенето; за предпоставките за разделяне на децата при развод на родителите. По касационната жалба на бащата П. П.: Той също обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и поставя сходни на горните въпроси: следва ли при произнасянето на решението съдът да извърши преценка на всички доказателства и да посочи кои от тях приема и цени и защо; преценката за вземане на решение относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и режимът на личните отношения следва ли да отчита всички налични фактори, установени по делото съобразно интересите на децата. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационните жалби, обосновките по чл. 280 ГПК, както и след цялостна служебна проверка на въззивното решение за валидност, допустимост и правилност в частите по чл. 59 СК, намира че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне относно упражняването на родителските права и свързаните с това въпроси относно местоживеенето, личните отношения с другия родител и дължимата месечна издръжка, постановено спрямо двете деца. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщените и уточнени от съда въпроси на двете насрещните страни: за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства; как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, както и по повдигнатия от С. П. въпрос кога е допустимо децата да не се отглеждат заедно и при какви условия съдът постановява те да живеят разделени, всяко при различен родител, комуто е предоставено упражняването на родителските права. Касационният съд намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената от двете страни съдебна практика, както и на служебно известна на съда многобройна и непротиворечива в тълкуването си практика на ВС и ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно и по въпросите: длъжен ли е съдът, когато установи прояви на отчуждение на дете спрямо родител, комуто не е възложил упражняването на родителските права, да определи и нарочни мерки за възстановяване на отношенията между родител – дете; когато съдът постанови двете деца да живеят разделено – всяко при различен родител, следва ли да съобрази режимите им на лични отношения с другия родител така, че между тях също да се осъществяват контакти, съответно следва ли да предпише и други мерки, за съхраняване на връзката между двете деца. Въпросите са от значение за благополучието и на двете деца, защото съдът е постановил огледален режим на лични отношения, при който, когато едното от децата е при бащата, другото ще е при майката и така на практика осуетява поддържането на непосредствена близост и връзките помежду им. Съдът е установил определено отчуждение у детето Г. към майката, както и известно влияние от страна на бащата за това, но не е предвидил мерки за преодоляване на отчуждението и нормализиране на отношенията дете-родител. В заключение, следва да се допусне касационно обжалване по жалбите и на двамата родители. Мотивиран от горното, съдът