Определение № 60391 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 260314 от 29.10.2020 г. по в. гр. д. № 1693/2020 г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 4905 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 11440/2017 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. П. В. срещу Д. П. Д. и М. П. Ж. (починала в хода на процеса и заменена на основание чл.227 ГПК от единствения си наследник Д. П. Д.) иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят действията, представляващи неправомерно, без съгласието на ищцата ползване на дворното място, представляващо УПИ ..., кв.... по КРП на [населено място] от 1993 г., с площ от 905 кв.м., находящ се в [населено място], [община], обл. П., при съседи: от север и запад - улици, от юг – УПИ .........., от изток – УПИ .......... и УПИ .............., и на жилищната сграда, построена в него. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1812 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 11440/2017 г. на Пловдивски районен съд, постановено по реда на чл.250 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Р. П. В. с вх. № 7070/29.01.2020 г. за допълване на основното решение с произнасяне по искането за отмяна на констативен нотариален акт № ...., том ...., рег.№ ...., по н.д.№ .../2006 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено следното: С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ..., дело № ........ от 28.04.1976 г. П. Н. К. е дарил на дъщеря си Р. П. В. собственото си празно дворно място, без сградата и стопанските постройки, цялото с площ от 500 кв. м., представляващо парцел .., имот пл. № ... от квартал ... по действащия план на [населено място], при граници: от две страни – улици и П. К.. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..., дело № ... от 28.04.1976 г. П. Н. К. е дали на дъщеря си М. П. Ж. собственото си празно дворно място, без сградата и стопанските постройки, цялото с площ от 600 кв. м., представляващо парцел .., имот пл. № ... от квартал ... по действащия план на [населено място], при граници: А. С. М., Г. В., П. К. и улица. С нотариален акт за право на собственост на недвижим имот №..., том .., рег. № ..., дело № .../ 29.09.2006 г. ответницата М. Ж. П. е призната за собственик по давност и наследство на двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв. м., с прикрепен към същата навес с оградни стени с площ от 9 кв. м., находящи се в УПИ ...., кв. ..., с площ от 905 кв. м., който е отреден за ПИ № ..., целият с площ от 1850 кв. м., съгласно действащия КРП на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-06-287 от 14.10.1993 г., при граници: от север – път, от изток УПИ .... и УПИ ........, от юг – УПИ ........, от запад – път. От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което е кредитирано от въззивния съд като обективно, пълно и компетентно, е установено, че за [населено място] има одобрени два КРП – единият от 1924 г., а другият от 1993 г. Уличната регулация е утвърдена с Указ № 52 от 1924 г., а дворищната регулация е утвърдена със заповед № 610 от 1924г., както и изменение, утвърдено със заповед № 422 от 18.06.1974 г. от Селски ОНС. С изменението за парцел УПИ ...... и парцел УПИ ......... от кв. ... се отреждат нови парцели ....... с площ от 500 кв. м. (дарен на ищцата), .........с площ от 600 кв. м. (дарен на ответницата) и .... с площ от 700 кв. м. от кв..... Утвърдената заповед № 422 от 1974 г. не е приложена. Съгласно сега действащия КРП на [населено място], одобрен със заповед № РД-06-287/ 1993 г., утвърдените със заповед № 422 от 1974 г. парцел ......, .........и ......... от кв. ........ са заснети с нов пл. № ..., за който се отреждат процесният УПИ ........ и друг УПИ ....... от кв. .... Парцел ....... от кв. ...., дарен на ищцата с нотариален акт № ...... от 1976 г., и парцел ....... от кв. ....., дарен на ответницата с нотариален акт № ..... от 1976 г., попадат по сега действащия КРП, одобрен със заповед № РД-06-287/ 1993 г., в УПИ ........., който се образува изцяло от двата имота и в част от УПИ ........ от кв. ..... За УПИ........ от кв. ... по плана от 1993 г. се сочи, че на регулационната граница от запад и север има изградена масивна ограда, на юг между него и УПИ ....... от кв. ...... има поставена оградна мрежа, а от приложената към експертизата скица е видно, че от изток имотната граница също съответства на регулационната. Липсват данни между парцели ......... и ......... по плана от 1974 г., които образуват УПИ ....... от кв. ... по плана от 1993 г., да има изградена ограда. Видно от удостоверение за наследници изх. № 275/ 04.09.2015 г. П. Н. К. е починал на 29.10.1988 г., като след смъртта си е оставил за свои наследници съпруга, починала на 19.07.1994 г., както и пет дъщери, сред които са ищцата Р. П. В. и ответницата М. П. Ж.. Видно от удостоверение за наследници изх. № 7228 от 05.12.2018 г. М. П. Ж. е починала на 23.07.2018 г., като е оставила за свой законен наследник сина си Д. П. Д.. По делото са разпитани и петима свидетели, от показанията на които е прието за установено, че ответницата М. Ж. се е грижила за двамата родители на страните, които са живели в процесната жилищна сграда до смъртта си. След това, считано от 1994 г., ответницата е заживяла в имота, вкл. и в сградата, като ползвала дворното място за засаждане на зеленчуци и други лични нужди. Същата, заедно със сина си Д. Д., е извършвала и ремонти по къщата и двора, като е построила и лятна кухня, която ползва. Ищцата не живеела в имота, но периодично, предимно през лятото, го посещавала. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че в случая не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС, доколкото ответницата не е ползвала процесния недвижим имот неоснователно. Съдът е приел, че страните са съсобственици на УПИ .......... от кв. ......... по регулационния план на [населено място] от 1993 г. на основание чл. 29, ал. 3 от З. (отм., ред. ДВ, бр. 45 от 1984 г.). Приел е, че УПИ ........., който съгласно последния действащ план от 1993 г. е образуван от парцел .......... – собственост на ищцата, и парцел .......... – собственост на ответницата, става съсобствен и на двете страни по силата на самата регулация, като дяловете от съсобствеността са съответни на площите на всеки един от обединените парцели спрямо площта на новообразувания съсобствен парцел. Съдът е посочил, че не е приет нов регулационен план, доколкото съгласно приетата съдебно-техническа експертиза последният регулационен план за [населено място] е от 1993 г., и е направил извод, че липсва основание да се счита, че съсобственост върху процесния УПИ ............. от кв. ....... не е възникнала. На следващо място e изложил съображения, че дори да бъде приет нов регулационен план, то “старият” от 1993 г. следва да се счита приложен по отношение на процесното дворно място, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че на регулационната граница на УПИ ............ от кв. ......... по плана от 1993 г. от запад и север има изградена масивна ограда, на юг между него и УПИ .......... от кв. ... има поставена оградна мрежа, а от приложената към експертизата скица е видно, че от изток имотната граница също съответства на регулационната, като липсват данни между парцели ......... и ....... по плана от 1974 г., които образуват УПИ ......... от кв. ... по плана от 1993 г. да има изградена ограда. По изложените съображения въззивният съд е приел за неоснователна претенцията на ищцата, че ответницата неоснователно ѝ ограничава правото на собственост върху процесния имот – дворно място, представляващо УПИ ........ от кв. ... по плана на [населено място], като преминавала през същия и го ползвала за лични нужди, засаждала зеленчуци в него, както и построила незаконна постройка в него – лятна кухня. Прието е, че ответницата, като съсобственик на имота, има право да осъществява всяко едно от посочените действие, а ако ищцата счита, че имотът е бил ползван изключително от ответницата, то търсената защита не следва да е по реда на чл. 109 от ЗС, а по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Прието е, че доколкото като основание на предявения негаторен иск се претендира, че Р. В. е изключителен собственик на дворното място, респ. че ответницата М. Ж. няма права върху имота, то правилно претенцията е квалифицирана с правно основание чл. 109 от ЗС и с оглед на изложените по-горе съображения отхвърлена. По отношение построяването на “лятната кухня” в дворното място, въззивният съд е посочил, че с молба с вх. № ЗЗ500/01.06.2018 г. по описа на РС – Пловдив (л. 162) ищцата изрично заявява, че не желае премахване на т. нар. “лятна кухня”, т. е. тя не търси възможната защита, която искът по чл. 109 от ЗС може да ѝ осигури. Отделно от това е прието, че не е доказано по делото ползването на тази “лятна кухня” от страна на ответницата да ограничава по някакъв начин правото на собственост на ищцата върху дворното място, за да се преустановяват подобни действия от страна на М. Ж., а сега от нейния син. Още повече, че по силата на приращението тази постройка е станала съсобствена между страните и може да се ползва от всяка една от тях на основание чл. 31, ал. 1 от ЗС. По отношение ползването на жилищната сграда в УПИ........ от кв. ..... по плана на [населено място] от 1993 г. по делото е прието за установено, че ответницата, респ. нейният син, са ползвали същата на правно основание – право на собственост, съгласно нотариален акт № ...., том .., рег. № ......., дело № ......../ 29.09.2006 г., а преди 2006 г. като съсобственик по силата на наследствено правоприемство от наследодателя П. Н. К.. С оглед изложеното въззивният съд е направил извод, че искът по чл.109 от ЗС правилно е отхвърлен, тъй като не се установява извършването на неоснователно противоправно действие от страна ответницата М. Ж., респ. от нейния син и правоприемник Д. Д., което да е пречило на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ ......... от кв. ....... по плана на [населено място] и построената в него сграда. Това е така, доколкото ответницата (респ. нейният правоприемник), като съсобственици правомерно са ползвали процесния имот, т. е. твърдените от ищцата и реално осъществени действия на ответницата не са били извършвани от последната без основание. По искането за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК с отмяна на констативен нотариален акт № ..., том ..., рег. №... по нот. дело № .../2006 г. въззивният съд изцяло е споделил мотивите на районния съд. Прието е, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по т. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Отмяната на нотариалния акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не се постига със самостоятелен иск, а е правна последица от уважаване на иск за собственост. По настоящото дело съдът е бил сезиран освен с негаторния иск, още и с два евентуално съединени положителни установителни искове за собственост от ищцата, за признаване за установено, че същата е собственик на жилищната сграда с площ от 74 кв. м., построена в УПИ ........., кв. ... по КРП на [населено място] от 1993 г. на основание приращение, евентуално придобивна давност, както и насрещен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответницата Ж. (ищца по насрещния иск) е собственик по давност на УПИ ........, кв. .......... по КРП на [населено място] от 1993 г., с площ от 905 кв. м., находящ се в [населено място], [община], обл. П., при съседи: от север и запад – улици, от юг – УПИ ........., от изток – УПИ .......... и УПИ........... И трите иска са отхвърлени от районния съд. Следователно не са налице предпоставките, с оглед указанията на ТР № 3/2012 г. по гр. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, за отмяна на констативен нотариален акт № ..., том ..., рег. № .. по нот. дело № ......./2006 г., доколкото исковете за собственост върху сградата са отхвърлени, т. е. не е установено със сила на пресъдено нещо някакво правно положение, различно от констатираното от нотариуса. Допълнително е посочено, че съгласно ТР № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС вън от предмета на делото по негаторния иск са както правото на собственост върху имота на ищеца, така и правото на собственост върху имота на ответника. Затова уважаването или отхвърлянето на негаторния иск не би следвало да има за последица отмяна на нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Правото на собственост на ответницата върху двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв. м., също не е било предмет на първоинстанционното и на въззивното производство. По изложените съображения е прието, че липсва основание да бъде изменен констативен нотариален акт № ..., том ..., рег. № ......... по нотариално дело № ..../2006 г. За неоснователно е намерено и оплакването във въззивната жалба, че районният съд е следвало да се произнесе по оспорването на нотариалния акт, че ответницата, респ. нейният наследник, не са придобили процесната жилищна сграда по давност. Първоинстанционният съд не е бил сезиран с отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответницата върху сградата, за да дължи произнасяне с диспозитива на решението на подобно искане/възражение. Правната възможност по чл. 537, ал. 2 от ГПК не представлява самостоятелен иск, който да предполага нарочно произнасяне в диспозитива на решението относно правото на собственост върху процесния имот. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Р. П. В.. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустим ли е негаторен иск по отношение на поземлен имот, индивидуализиран по действащ РП, който впоследствие с изменението на плана попада в имот, обединен с друг – също индивидуализиран като самостоятелен имот по стар РП, т.е при хипотезата, когато двата имота съставляват индивидуализирани части от общ имот, като всеки от съсобствениците ползва своята част, определена с предходен РП; 2. Следвало ли е решаващият състав да се произнесе в диспозитива на въззивното решение относно придобивното основание, обективирано в констативен нотариален акт № ..., том ..., рег.№ .., нот.дело № ...../2006 г., за придобито право на собственост от ответницата М. П. Ж., а именно, че е придобила процесната наследствена жилищна сграда по силата на изтекла в нейна придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС; 3. Допустимо ли е без доказателства съдът да приеме, че имената М. Ж. П. – записано в нотариален кат № .../2006 г. и М. П. Ж. – ответницата, са имена на едно и също лице, в случая на ответницата по първоначалния иск. По първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с решение № 2177 от 29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/1973 г. на ВС, І г.о., решение № 723 от 11.03.1981 г. по гр. д. № 388/1981 г. по гр. д. № 388/1981 г. на ВС, І г.о., ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ВС, ОСГК, решение № 192 от 16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/1996 г. на ВКС, І г.о., решение № 216 от 05.09.2002 г. по гр. д. № 657/2001 г. на ВКС, І г. о. и ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС. След постановяване на въззивното решение ответникът Д. П. Д. е починал, като са конституирани наследниците му Т. Начева Д., М. Д. А. и П. Д. Д.. Наследниците са подали отговори на касационната жалба и са изложили съображения, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правна квалификация чл.109 ЗС, което подлежи на касационен контрол без оглед цената на иска. Не са налице обаче основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС. Макар питането в първия въпрос да е свързано с допустимостта на иска по чл.109 ЗС, всъщност то е свързано с основателността на този иск. В основата на този въпрос стои поддържаната от жалбоподателката теза, че с урегулирането на двата съседни имота в общ парцел с дворищнорегулационния план от 1993 г. не е възникнала съсобственост между страните по силата на регулацията, респ. действията на ответника върху УПИ .......... са неоснователни и противоправни и като такива препятстват и ограничават упражняването на правото ѝ на собственост върху нейния имот в пълен обем. Тезата на ищцата не е съобразена с непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план при действието на З. (отм.). От момента на влизане в сила на плана от 1993 г. бившите парцели са загубили своята самостоятелност и като обект на правото на собственост е възникнал образуваният по регулация съсобствен парцел, отреден за тези имоти. В случай, че в кадастралния план на [населено място] от 1993 г. е налице непълнота, изразяваща се в неотразяване на общата имотна граница между двата съседни имота и заснемането им като един общ имот, пътят на защита е бил друг – по административен ред, чрез административната процедура по чл.53, ал.1 ЗКИР /при липса на спор на материално право/ или чрез иск по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР. От друга страна ако планът от 1993 г. не е бил приложен, неговото отчуждително действие за изравняване на частите на собствениците в общия парцел е отпаднало на основание § 6, ал.2 и ал.4 и § 8, ал.1 ПР на ЗУТ, но по настоящото дело такова твърдение или възражение не е правено. В практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателката, обективирана в решение № 2177 от 29.09.1973 г. по гр. д. № 1598/1973 г. на ВС, І г. о., решение № 723 от 11.03.1981 г. по гр. д. № 388/1981 г. на ВС, І г.о. и ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ВС, ОСГК, се поддържа принципната позиция, че негаторен иск срещу съсобственик е допустим и може да бъде упражнен успешно, ако съсобственикът, при упражняването на своите права, създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Въззивният съд не е приел нещо различно в обжалваното решение – съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен поради липса на двете задължителни условия за уважаването на иска – неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост. Изводите на въззивния съд са съобразени с трайно установената практика на ВКС - т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, решение №139 от 25.06.2010г. по гр.д.№ 457/2009г. на ВКС, I ГО, решение № 122 от 06.06.2014 г. по гр.д.№ 6600/2013 г. на ВКС, І г.о., в която е прието, че защитата на собствеността по реда на чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. По реда на чл.109 ЗС ищецът може да иска преустановяване на определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост. По този ред не може да се навлиза в правната сфера на ответника по начин да се препятства упражняването на неговите права, ако то не засяга и не ограничава правата на ищеца. Целта на производството е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца. В случая, уважаването на негаторния иск би имало за резултат отнемане въобще на правото на ответника, в качеството му на съсобственик на имота, да владее и ползва вещта, което e несъвместимо с правната природа на иска по чл.109 ЗС и целта на търсената с него защита. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпрос № 2 от изложението. Въззивният съд е приел, че не са осъществени предпоставките за отмяна на констативен нотариален акт № ...., том .........., рег. № .......... по нот. дело № ........./2006 г., доколкото исковете за собственост върху сградата, предявени от ищцата на основание приращение, евентуално придобивна давност, са отхвърлени. Прието е, че съдът не е бил сезиран и с отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответницата върху сградата, за да дължи произнасяне с диспозитива на решението на подобно искане. Изводите на въззивния съд съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която съдът дължи произнасяне с диспозитив само по надлежно заявените искови претенции, а по възраженията – само когато това е изрично предвидено /възражения за прихващане и за право на задържане, по които се формира сила на пресъдено нещо; изрично предвидените в чл. 343 ГПК оспорвания, касаещи възстановяване на запазената част от наследството/. Постановява се диспозитив само по въпросите, по които съдът се произнася със сила на пресъдено нещо / т. 18 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, както и по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, например за лихви, присъждане на разноски и др. Съобразени с практиката на ВКС са и решаващите съображения на въззивния съд, че законът не допуска предявяването на самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт, тъй като отмяната на такъв акт винаги е последица от уважаване на предявен от собственика иск за защита на засегнатото от акта право на собственост. В този смисъл са Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК, решение № 172 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 1157/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 299 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 587/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 1919/2019 г. на ВКС, I г. о. Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, и решенията на ВКС, поставени по реда на чл.290 ГПК, с които касаторът обосновава допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - решение № 192 от 16.02.2017 г. по гр.д.№ 763/2016 г. на ВКС, І г.о., решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр.д.№ 91/1996 г. на ВКС, І г.о., решение № 216 от 05.09.2002 г. по гр.д.№ 657/2001 г. на ВКС, І г.о., съставляват неотносима съдебна практика, която разглежда правни въпроси, каквито по настоящото дело не се поставят. Ищцата не е предявила нито положителен установителен иск за собственост върху сградата, основан на наследствено правоприемство, срещу който да е релевирано възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, нито отрицателен установителен иск, отричащ правото на собственост на ответника на удостовереното от нотариуса оригинерно придобивно основание, поради което въпросът демонстрирала ли е ответницата по отношение на ищцата завладяването на идеалните ѝ части, не е стоял по делото и не е бил обсъждан от въззивния съд. Въпрос № 3 от изложението не е бил обсъждан от въззивния съд и по него липсва произнасяне в мотивите на обжалваното решение, поради което този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване. При този изход на делото на ответниците П. Д. Д., М. Д. А. и Т. Н. Д. следва да се присъдят разноските за ВКС в размер на по 550 лв. за всеки, съгласно 3 бр. договори за правна защита и съдействие, приложени към отговорите на касационната жалба. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение