Решение № 7645 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3687/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Т. Лазаров, срещу решение № 887/27.02.2026 г., постановено по адм. дело № 453/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В жалбата са изложени доводи неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда за недоказаност на посочените от органите по приходите основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122-чл. 124 ДОПК. В тази връзка поддържа, че с ревизионния акт (РА) са установени осъществени и неотчетени продажби от ЕТ през процесните данъчни периоди. Открива несъответствия при преценката на фактите и събраните доказателства по делото, изразяващи се в неяснота кои факти от кои доказателства е извлякъл съдът, как отделните факти се съотнасят помежду си, кои и защо ги кредитира или счита за неотносими към спора. Формулира искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу РА да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 10 260,03 евро, съгласно приложен списък. В проведеното с.з. на 12.05.2026 г. касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по хода на делото. Ответникът - Е. Н. С. с ЕТ „Е. Савов - Ерик“, чрез адв. Х. Костадинов, оспорва касационната жалба по аргументи в писмени отговор и в хода по същество. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира сторените разноски по делото и прави възражение за прекомерност на заявеното възнаграждение за процесуално представителство от касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивриано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С РА Р-04000423003443-091-001/14.02.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, на Е. Н. С. с ЕТ „Е. Савов - Ерик“, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2017 г. в размер на 6 809 лв. и законна лихва в размер на 4 196,07 лв., за 2018 г. в размер на 7 315 лв. и лихви в размер на 3 761,61 лв., за 2019 г. в размер на 6 776 лв. и лихви в размер на 2 680,66 лв., за 2020 г. в размер на 11 739 лв. и лихви в размер на 4 044,04 лв., за 2021 г. в размер на 12 721 лв. и лихви в размер на 2 452,83 лв.; както и за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2020 г., от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.03.2021 г. до 19.06.2023 г. в общ размер на 192 584,87 лв. и лихви в размер на 67 175,53 лв. Така издаденият РА е отменен с решение № 40/07.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП в частта на установените допълнително задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за 2020 г. в размер на 25 лв. и съответните лихви, както и за ДДС за м. 07.2018 г. в размер на 555,50 лв. и 325,63 лв. – лихви, и потвърден в останалата си част, предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Велико Търново. По фактите решаващият съд е установил, че ревизионното производство със съответния обхват е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000423003443-020-001/08.06.2023 г. Посочил е извършената проверка от органите по приходите в стопанисвания обект Снек-бар „Релакс" в гр. Велико Търново, при която е осъществена контролна покупка и са предприети действия за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители. Резултатите от тях са отразени в приобщените към ревизионната преписка протоколи с № 0106476/18.11.2022 г. № 0037248/18.11.2022 г. След анализ на водената счетоводна отчетност от ревизираното лице и справки в информационните масиви на НАП, ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи от ЕТ и му е връчил уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за определяне на данъчните основи за облагане по особения ред. Констатациите и предложенията за определяне на публичните задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-04000423003443-092-001/25.09.2023 г. По искане на жалбоподателя по делото са назначени основна и две допълнителни съдебно компютърно-технически експертизи (СКТЕ), основна и две допълнителни съдебно-икономически експертизи (СИЕ) и съдебно-графическа експертиза (СГЕ). Заключенията на вещите лица са приобщени към доказателствата и са обсъдени по същество като обективни и компетентни. В качеството на свидетели са разпитани служителите на НАП - Я. Б. и М. Т., както и сестрата на Е. С. - М. С.. От трети страни по реда на чл. 192 ГПК са изискани данни във връзка с продажбата и инсталацията ПП „Бар и Ресторант“ и валидността на електронните подписи на органите по приходите в приложените документи по делото. От правна страна съдът е приел жалбата срещу РА за допустима и основателна по същество. Потвърдил е възлагането на ревизията от надлежно оправомощен административен орган, приключването ѝ в предвидения срок по чл. 114, ал. 2 ДОПК и издаването на РА от компетентни органи по приходите при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. В тази връзка не е намерил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон решаващият съд е концентрирал спора върху преценката на сочените в РД/РА предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, до въпроса относно наличието на неотчетени приходи от продажби от жалбоподателя, за основанието и датата на регистрация му по ЗДДС. Според изложените мотиви, твърденията на приходните органи са базирани само и единствено на анализ и събиране на данни от програмния продукт, с който се организира дейността на заведението. Представените отговори от третите лица и заключението на СКТЕ установяват, че инсталацията на въпросния ПП на компютъра е направена на името на „Седкомерс“ ЕООД за обект Ресторант Градина „Арт“, след което целият компютър заедно с инсталацията на програмата е закупен от жалбоподателя, втора употреба. В резултат от това не може да се установи по категоричен и безспорен начин дали проверяващите са ползвали само записи в ПП на ревизираното лице или са анализирали и направените от предходен потребител, посредством използването на архива на програмния продукт. Относно незаприходените стоки по фактури съдът е приел, че не е достатъчно да бъдат дадени обяснения и данни за осчетоводяване от доставчиците, без наличието на други безспорни документи, удостоверяващи постигнатото съгласие между страните или получаването на стоките от търговеца. Направеният извод се подкрепя от заключението на СГЕ, в което се констатира липса на положени подписи от Е. С. в преобладаващата част от фактурите и придружаващата ги документация (няма положени подписи по 145 бр. фактури с издател „Винари Трейд“ ООД, от 345 бр. фактури и стокови разписки с издател ТИМ ООД само в 14 бр. фактури и 5 бр. стокови разписки подписите за получател са положени от Е. С.; в 37 бр. фактури с издател ЕТ „К. Ганчев“ подписите за получател не са положени от Савов и т.н.), невъзможност да бъдат открити в кориците на делото и приложенията към него друга част от документите (за „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД и „Детелина-ДП“ ООД). Резултатите от СГЕ са съобразени от вещото лице при изготвянето на допълнителните СИЕ, в които на свой ред се констатира липса на първични документи и справки в табличен вид на магнитен носител в приложенията към РД за процесните периоди, потвърждаващи описаните продажби с ПП „Бар ресторант“. Обсъждайки изяснените факти относно ПП, вкл. данните от Районна служба ПБЗН Велико Търново за възникнал пожар в обекта през нощта на 16-17.02.2022 г., съдът е заключил, че органите по приходите неправилно са приели за доказана първата предпоставка по чл. 54. ал. 3. изр. 2 ДОПК за приложение на законовата презумпция, че данните от технически носители са създадени или ползвани от жалбоподателя. Обжалваното решение на Административен съд – Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Заключението на първостепенния съд за незаконосъобразност на РА е направено след последователна оценка на фактите и ангажираните доказателства по делото. Съдът е обсъдил възраженията и аргументите на страните, излагайки ясни и самостоятелни правни изводи по спорните въпроси, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Единствено при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК следва да са безспорно установени. Процесуалното задължение за установяване предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване, което принципно положение не се оспорва от касатора. От своя страна презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Последното е спазено стриктно от административния съд при преценката на релевантния доказателствен материал по делото в значителен обем – приобщени общо седем експертни заключения, в т.ч. три експертизи – СКТЕ, три експертизи – СИЕ, една СГЕ, писмени доказателства и отговори от трети неучастващи по делото лица по реда на чл. 192 ГПК. В изложените съдебни мотиви заключенията на вещите лица са обсъдени заедно с останалите доказателства по делото при спазване на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изразеното несъгласие от касатора с констатациите и отговорите на две от вещите лица (по СГЕ липсват съображения), не представлява валидно оспорване по реда на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК, чрез назначаване на повторна или съвместна експертиза в нито един от случаите. Между страните не е спорно, че органите по приходите са извършили контролна покупка обекта в гр. Велико Търново, [улица]на обща стойност 17 лв. (кафе Бианчи – 3 бр., каничка мляко – 2 бр., кола про 0.250 – 1 бр., минерална вода – 1 бр., пилешки микс – 1 бр.). Резултатите от осъществената проверка на 18.11.2022 г. са документирани в приобщения към ревизията протокол № 0106476/18.11.2022 г. Според данните, контролната покупка е отразена едновременно в ПП „Бар ресторант“ с код „t” и в ЕКАФП № ZK163745. Противно на възраженията в касационната жалба (аналогични с мотивите в решение № 40/07.05.2024 г. на ДД ОДОП), фактът на регистриране на конкретната продажба от ЕТ и издаване на фискален бон не очертава хипотеза на укрити приходи, като предпоставка за провеждане на ревизионното производство по особения процесуален ред. Косвената му връзка с твърденията в РА не изяснява повдигнатите въпроси от съда по отношение коректното изследване на записите в ПП с код „f“. Анализът в РА на обезпечената по реда на чл. 40 ДОПК софтуерна информация на техническите носители правилно не е кредитиран от съда. Законовата презумпция относно създаването и ползването на данните от субекта в случая не е достатъчна. В тази насока са съобразени констатациите на вещото лице по СКТЕ за инсталиране на ПП „Бар ресторант“ на името на „Седкомерс“ ЕООД за обект Ресторант Градина „Арт“, съществуващи данни от предходен потребител за приблизителен, но непотвърден времеви период, отговорът от третото неучастващо по делото лице и удостоверение изх. № 719901-45/23.03.2022 г. на РСПБЗН Велико Търново. В допълнение към съдебните мотиви следва да се подчертае, че съгласно процесния РА и РД към него единственото изрично посочено обстоятелство за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК е анализът на данните от ПП. Първоинстанционният съд е дал мотивиран и обоснован на събраните доказателства отрицателен отговор по отношение на незаприходените стоки от „Винари Трейд" ООД, „Детелина-ДП" ООД, ЕТ „К. Ганчев", ЕТ „М.-М. Пенчев", „Метро кеш енд кери България" ЕООД, ЕТ „М.-Н-Н. Василева", „На чисто" ЕООД и „ТИМ" ООД. От констатациите на ревизиращия екип и приетото без оспорване заключение на СГЕ, не се установяват релевантните факти на постигнато съгласие между страните или реално изпълнение на сделките. Различни от разгледаните преки или косвени обстоятелства не се сочат от касатора, на когото правилно е било възложено задължението да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение № 887/27.02.2026 г. на АСВТ за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесния РА, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане и представените доказателства, на ответника Е. Н. С. с ЕТ „Е. Савов - Ерик“ следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.04.2026 г. и касов ордер за плащане от 11.05.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,