Определение № 219 от 18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 830/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Ат.Т. като процесуален представител на В. Л. С. от [населено място], подадена на 30.ХІ.2017г., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 23.Х.2017г. по в.гр.д. № 1042/2017г., с което е потвърдено решението на РС Бургас от 07.ІV.2017г. по гр.д. № 3738/2016г., с което са отхвърлени предявените от С. срещу [фирма] искове за присъждане на 14860.99лв., представляващи стойността на натрупаните лични средства по индивидуалната партида на ищеца в „ДПФ А.” – вноски от допълнително доброволно пенсионно осигуряване, и на 1678.42лв. мораторна лихва. В касационната жалба са изложени съображения за несъобразяване от въззивния съд при постановяване на решението на конкретно посочени данни и обстоятелства, съдържащи се в представени по делото писмени доказателства, и за неправилно приложение на чл.428 ал.1 КСО, при което изводът за недоказаност на предявените искове бил очевидно неправилен. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, освен произнасяне по един процесуалноправен и по два материалноправни въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 пр.2 и т.3 ГПК, обоснована със съображения, релевирани и в касационната жалба като основания за касационно обжалване. ВКС на РБ намира, че на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение от Конституционния съд по конст.д. № 10/2018г., по което е допуснато разглеждане по същество на искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,