Определение № 349 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3141/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. М., подадена чрез пълномощника адв. В. Я., срещу определение № 6369 от 05.07.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6746/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. С. М. против определение № 9155 от 11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 29312/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба в частта на предявените срещу П. П. М., Н. Л. М. и Л. В. К. искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2020 г., обективиран в нотариален акт № ..., т. .., рег. № .., дело № .../2020 г. на В. Г. - нотариус рег. № 340 на НК и е прекратено производството в тази част. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по исковете. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Производството е образувано по предявени от Г. С. М. срещу П. П. М., Н. Л. М. и Л. В. К. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД с предмет прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2020 г., обективиран в нотариален акт № .., т. .., рег. № .., дело № .../2020 г. на В. Г. - нотариус рег. № 340 на НК, поради заобикаляне на закона, евентуален иск чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за нищожност на договора като привиден, поради абсолютна симулация и евентуален осъдителен иск от Г. С. М. срещу П. П. М. за заплащане на сумата от 8801,23 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от осуетяване изпълнението на постановеното в полза на ищеца съдебно решение по гр. д. № 1923/2006 г. по описа на СГС. С обжалваното определение е прието, че производството е процесуално недопустимо в частта, в която са предявени искове за прогласяване за нищожен на договор за покупко - продажба на недвижим имот от 10.07.2020 г., тъй като за ищеца липсва интерес от провеждането им. Посочено е, че своя правен интерес ищецът извежда от фактическите твърдения, че сключил на 22.12.2004 г. с Л. Н. Л. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „..”, ет. .. и при подписване на договора предоставил на същия пълния размер на покупната цена от 9000 евро с равностойност от 17 602,47 лева. Л. се легитимирал като собственик на 1/2 ид. част от апартамента, придобит въз основа на договор за дарение от 12.11.2004 г., извършено от първите двама ответници, негови родители. За придобиване на собствеността над имота от дарителите му бил предоставен договор за продажба на недвижим имот от 15.12.1998 г. Останалата 1/2 ид. част Л. се ангажирал да придобие от родителите си, на които предал половината от получената от ищеца покупна цена по предварителния договор. Въпреки уговореното, Л. снабдил П. П. М. с пълномощно, въз основа на което същата прехвърлила на себе си чрез дарение от 09.09.2005 г. собствената на сина й 1/2 ид. част. Сочи, че с решение от 12.08.2016 г. по гр. д. № 346/2008 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 29.03.2019 г., бил уважен предявеният от М. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД и бил обявен за недействителен спрямо Г. С. М. договора за дарение на недвижим имот. След постановяване на решението, с цел да осуетят постановяването на решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, първите двама ответници продали на 10.07.2020 г. процесния апартамент на третия ответник - Л. К. на занижена цена от 26 500 лева при данъчна оценка от 24 424,20 лева, която сделка била обективирана в нотариален акт № .., т. .., рег. № .., дело № .../2020 г. По този начин П. П. М. отчуждила придобитата в лична собственост от нея 1/2 идеална част от имота, по отношение на която бил уважен предявения от М. отменителен иск по чл. 135 ЗЗД. Счита, че с извършеното отчуждаване П. П. М. и Н. Л. М. съзнателно възпрепятствали постановяването на уважително съдебно решение по висящото към него момент гр. д. № 1923/2006 г. по описа на Софийски градски съд, по което бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Л. за 1/2 ид. част от апартамента, впоследствие отхвърлен с невлязло в сила решение от 16.07.2021 г., чието обжалване било предмет на неприключило към момента производство по гр. д. № 3775/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. Последното създавало за ищеца правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожност на договора продажба на процесния недвижим имот от 10.07.2020 г. С молба от 13.10.2021 г. ищецът извежда правния си интерес от предявяване на исковете за прогласяване на нищожно по отношение на целия имот от твърденията, че при обявяване на нищожността на договора от 10.07.2020 г. ще може да се реализира иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд се е аргументирал, че предявеният от жалбоподателя иск по чл. 135 ЗЗД е уважен по гр. д. № 346/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с което на същият е осигурена възможност да търси обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като по отношение на него договора за дарение от 09.09.2005 г. се счита недействителен и дарената 1/2 ид. част от процесния апартамент се счита собственост на Л.. Правните последици при позоваване на силата на пресъдено нещо по П. иск следва са се съобразят при разглеждане на иска чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ищецът не е страна но договора за покупко - продажба и на същия не следва да бъде признат интерес от иск, с който се цели да се установи по съдебен ред, че договорът страда от порок, обосноваващ нищожността му. При уважаване на кой да е исковете по чл. 26 ЗЗД връщането на разпоредения по сделката имот в правната сфера на родителите на обещателя по предварителния договор не облагодетелства М. което изключва интерес за същия от снабдяване с решение за нищожност последващата увреждащата сделка продажба. Нищожността на продажбата не може да доведе автоматично, като единствена и закономерна последица, нито до сключване на окончателен договор, нито до уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т. е. не осигурява твърдяната възможност за придобиване на правото на собственост от купувача по предварителния договор. С депозираната уточнителна молба М. е конкретизирал, че претендира нищожност на прокупко - продажбата от 10.07.2020 г. по отношение на целия имот, а искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е предявен за идеална част от същия. Ищецът не твърди да е собственик на апартамента, още по - малко на целия, за да брани правото си на собственост с отричане на вещнопрехвърлителния ефект на договора. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното определение да е очевидно неправилно, както бланкетно се сочи от жалбоподателя. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. В случая не се установява нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че е определението е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение произнасяне на въззивния съд по материално правен и процесуален въпрос в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но не е формулирал правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата, а може само да го уточни и конкретизира. Жалбоподателят е бил длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение